2 част: Сп. “Агропари” / Михаил Михайлов – “Да спасим нашето говедовъдство”

Какво толкова лошо се случи през тази година.

Разходите: непрекъснато увеличаване цената на фуражите от всички видове без изключение. Зърното надмина психологичните 45 стотинки, слънчогледа и царевицата също. Шротовете, добавките, сената и силажите също нагоре. Дори солта се увеличи двойно. Последва увеличение цените на горивата и то също с голям процент и тенденция нагоре. Работната заплата и тя тръгна нагоре. Говори се вече за надница от 70-100 лева. Съответно всички консумативи и услуги и те тръгнаха нагоре.

Само едно нещо пълзи като костенурка, това е цената на суровото мляко. Ръст има, но с по стотинка две на месец. Цените на млечните продукти и те се увеличиха. Нормално е. Млекопреработвателите, съвсем в реда на нещата си калкулираха новите разходи и се получи новата цена. Само цената на млякото остана неконкурентна на пазара. При тази ситуация всеки нормален бизнесмен /много отдавна съм казал, че животновъдите гледат животните за да произвеждат и най-важното да печелят, любовта към животните е в разказите на Елин Пелин и Йордан Йовков/ ще пусне кепенците, и не са  длъжни да спонсорират обществото за тяхна сметка. Много говедовъди, след изтичане периода на задържане продадоха кравите. Искрицата е , че има други ентусиасти, които ще се опитат в говедовъдството и закупиха част от животните.

Определено трябва да ви кажа, че една част от тези нови животновъди се гласят да бъдат изцяло в сивата икономика. Нормално е. Вече литър мляко по ъглите е 1.75.

С други думи, дори може да се направи и извод, какво се е случило от септември 2020 г до септември 2021г.:

  • субсидиите, помощите и парите по мерките и програмите се изплатиха на фермерите в определените срокове.
  • Помощта за ковид 19 също.
  • Проведоха се няколко Съвета по животновъдство, на които се обсъждаха най-вече ставките по помощите.
  • Направиха се няколко срещи за обсъждане критичното състояние на животновъдството, приключили без генерални решения и план за работа по време на криза.
  • Няма и дума за производството, за неговото увеличение или запазване
  • Одобряване финансова помощ за животновъдите относно тежката ситуация, изразяваща се в 15-20 лева за овца и коза и 50-60 лева за крава и биволица.
  • Чака се срока за задържане и да се закрият някои ферми

С други думи „игра в центъра” и „ бавене на топката”, което вече играе лоша шега на говедовъдството ни. Интересно е как не се разбра, че наистина ситуацията е изключително критична за млечното говедовъдство.

Говедовъдната ферма не е нито ресторант, нито хотел на които може да се удари ключа и чакат по добри времена. Този сектор също е в криза, но все пак не храни обществото, не осигурява мляко най-вече за децата. Алтернативата със сухо мляко ли или изкуственото такова, е също доста спорна, защото и при тези млека цените хвърчат нагоре.

Както вече казах, някои ферми разпродават. Други продължават с фермерски инат да се „съпротивява”. Всъщност, при сегашните условия удължават агонията, защото в тунела няма светлина, а насреща идва влак. Това го каза един наш фермер от Североизтока – Румян Тодоров. Човекът говори с голяма болка за днешния ден.
– „Аз съм един от първите, които преди 30 години започнахме да създаваме ферми. По него време Добруджанския край беше водещ в растениевъдството и животновъдството. Имаше от кого да се уча .В годините успях да създам голяма говедовъдна ферма /за нашите мащаби/ с над 400 бр животни. Към това добавих и овцевъдна ферма. Във фермата работи семейството ми. Внуците ми и те вземат активно участие в работата. Но такава криза не е била досега. В крайморските райони на Балчик, Шабла и Каварна останаха по 1-2 ферми. Същото е и в района на Добрич. Аз също направих първите стъпки. Бракувах всичко което имаше дори и един недостатък. Оставих 150 крави. За да ги съхраня и си оправя финансите се наложи да продам 150 декара земя. Разбирате ли за какво става дума – селянин в Добруджа да продава земя. Чудо невиждано. Но нямаше как. Няколко пъти кандидатствах по програми за „облагородяване” на фермата. Например да направя доилна зала. Все не ми стигаха по една, две точки и си карам още на централния млекопровод. Сега правя последен опит с програма и ако не се получи ликвидирам. Не мога да заробвам внуците си във времето на технологиите, дигитализацията и всичко друго за което се пише у нас, а другаде се прави.”

Друг известен наш фермер, който денонощно е между кравите, заедно със семействата на децата си, г-н Минчо Иванов направи икономически анализ на ситуацията и ни каза:
–  „В момента средно доя от крава по 32 литра мляко. От тях 19 отиват за нейната дажба. Остават ми още 13 литра, с които трябва да осигуря издръжката на младите животни, на пресушените крави, работни заплати, данъци, консумативи, електроенергия и още куп неща. Тези 78 стотинки които получавам за килограм мляко не стигат до никъде. Говорих с мой колега, също имащ голяма ферма, който ми сподели, че не получи ли по 1 лев за килограм мляко, просто затваря. Ситуацията наистина е тежка за млечния сектор“ – завършва говедовъд номер едно на страната ни.

Михаил Михайлов

При това положение, нормално бе настойчиво да се иска финансова помощ. През септември, след познат сценарии – на първо четене отказ за помощ, след това излизане на фермерите на шосето и както се казваше, че не е възможно се оказа безпроблемно да се осигури такава помощ.

Михаил Михайлов

Следва продължение ….

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук