Преговорите за коалиционно споразумение – за сектор животновъдство

Новото Начало започна с преговорите за коалиционно споразумение.
Вероятно, така е правилно, предварително, участниците в управлението на страната /очертава се да е от четири формации/ да имат визия по отношение на вижданията на всеки от партньорите и всеки да знае кой накъде ще дърпа „конците”.

Определено, такъв подход в управлението на страната се прави за първи път и скоро ще разберем има ли ефект от такива „тежки” битки на масата.

Откритостта на преговорите, поне засега са тяхното най-голямо достойнство.

Между другото, поне организациите в земеделието ще искат в заседанията на УС на всички държавни служби да участва техен представител – без право на глас и изказване. Само, като слушател или надзирател или крайното, като “кочияш” който да дърпа юздите, когато трябва. Това вече се прави в някои държави и то от нашия ранг.

Основните въпроси по които ще се работи в земеделието, това е ясно-програмата на ОСП за следващия период на ЕС.

Наистина, преговорите са политически, но стана ясно още в началото на дебата, че участниците /с малки изключения/ въобще не бяха готови за такъв разговор, камо ли за очертаването на новата линия в земеделието.

Поставени  на масата бяха въпроси за  детайлите на големите проблеми, въпроси, които сякаш бяха за проучване на „почвата” – за излизане на някои звена от системата на МЗХГ, за контрола на финансирането на земеделието от друго министерство, за отпадане контрола, за пенсионирането на земеделците и други подобни.

Тук искаме да кажем, че голямата аудиторията от слушатели – животновъди /как биха им се радвали от Съвети в земеделието, ако участват в техните обучителни сбирки/ също не разбраха за какво става дума и с какво ще им помогне коалиционното споразумение.
Това се разбира и от изказванията на слушателите по прес съобщенията. Изказванията им се въртят основно да се намали субсидията на големите, да се смени „златната кокошка” със сребърна, как са забогатели едрите фермери и какви джипове карали, за одържавяване на земята, за далаверите на държавните служители, за връзките, лобитата и потупванията по рамото, за връщането на село и как малките ще станат средни.

Най-интересното обаче бе, че по време на преговорите не се чу думата “крава” или “говедо”. Най-важното животно в животновъдството, защото без месо, вълна и яйца може, но без мляко не може. Млякото на практика си е стратегическа суровина, защото отглеждането на децата без него не е възможно.

Обърнахме се към наши животновъди и специалисти да кажат какви въпроси биха поставили в кошницата на споразумението.

Овцевъд – /собственик на овцеферма с 2000 бр овце/: изключително трудна година мина и идва още по-трудна.

Ако не може да ни се помогне финансово, тогава да се промени начина на даване субсидиите. Според мен те трябва да се дават за продукция.

Аз получавам над 250 кг мляко годишно от овца. Продавам го на мандрата, плащам ДДС и съответните данъци за всеки грам мляко и месо. В същото време, колегата трябва да продаде 35 кг мляко и няколко агнета и да вземе същата субсидия, каквато вземам и аз. Да се получат над 250 кг мляко от овца се иска  много работа, отлично хранене и условия на отглеждане. Мисля, че това е начина да се активират колегите за по-голямо производство и правилно разпределение на помощите.
При мене работят 15 човека, това е издръжката на 15 семейства. Моите сметки показват, при сегашната ситуация, загубата ми ще е от 200 000 лева за годината. Хората ли да издържам, овцете ли, бюджета на страната ли и аз вече не знам. Правилата  на бизнеса овцевъдство да се прилагат за всички овцевъди с един аршин.

Говедовъд:/отглежда над 400 крави/: – гледах и слушах цялата среща на партиите. Останах изненадан, че през цялото време на разговора думата “говедо” или “крава” не се чу нито веднъж.

Повечето време бе заделено за горите. Ами горите вече ги изсякохме. Нито пък дърветата и дървесината  хранят хората.

Проблемите в говедовъдството не са никак малки и би трябвало да им се отдели дори малко  време в дискусията. Приемам много добре  записаното да се намали административната тежест. Много пъти сме приемал това предложение в миналото и винаги е ставало точно обратното, вместо тежестта да намалее тя се увеличава.
Аз съм за контрола. Но тази година сякаш се прекали.
Две официални проверки, куп документи на масата, иска се всичко на хартия, няма унифицирани тетрадки за попълване. Въпрос, който сме поставяли многократно. Проверките се отразяват и на продукцията. С други думи, на нашия бизнес. Когато не намерят една марка има глоба. Ами кой ще ми плати няколко тона мляко, което кравите не дават след стреса при проверката. Ами и те са съпричастни на стопаните си.
И още нещо в тази връзка.
Всяка следваща мярка или програма за подпомагане излиза с все повече изисквания подлежащи на проверка.

Позитивно е предложението за намирането на 500 млн. лева за осигуряване фермерите пред ББР. Имаме много за наваксване в сравнение с колегите от Европа, Обаче ни поставят с тях на една писта. Не чух нищо и за изграждането на фотоволтаиците и станциите за метан.

Нищо не чух и за науката, къде е тя. Все пак съществува и тя трябва да излезе на светло.

Говедовъд: в споразумението  трябва да се определят  приоритети. Животновъдството, плодовете и зеленчуците са най-трудните сектори с най-малко добавена стойност, тоест печалба, в много случаи без печалба.

Също така трябва да оценяваме хората, които могат да го направят, защото типично българската черта злобата и завистта, играят  много негативно явление. Парите трябва да се изливат в правилните посоки, някой ще каже вижте, колко пари са дадени за животновъдството. Едно теле става крава и започва да дава мляко след 3 години, виждате какъв дълъг период. Как да инвестираш в едно нещо, за което не знаеш бъдещето?

Трябва да оползотворим животинската тор, затова има биоинсталации, това е много скъпа инвестиция. Тогава обаче се намаляват вредните емисии и тук трябва да се инвестира. За да останат продуктите качествени и да са лесто достъпни, зависи от потребителя.

Трябва политиците да седнат и да видят какви са приоритетите и ориентацията на държавата и ако кажат животновъдство не трябва, хранителна промишленост не трябва, ние ще си купуваме от Европа, просто хората, които се занимават с този бранш да знаят. Но това нещо не може да продължава така. В момента сме само за спасителен пояс.


Организация: засегнаха се някои въпроси свързани с животновъдството, но сякаш бяха пожелателно.

В момента животновъдството е в най-голямата си криза откакто се помня.

Свиневъдството направо си заминава с тези ниски изкупни цени и високи цени на фуражите и енергията. Говедовъдството също е в криза. Овцевъдството не се знае има ли го или го няма.

И най-важния въпрос, не се каза нито дума за производството на животинска продукция. Сякаш селскостопанските животните си ги гледаме като домашни любимци.


Според мен, първата точка записана в протокола би трябвало да звучи така:
– програма за спасяване на нашето животноъвдство.

Не е казано, че трябва да се дават само с пари. Има и други инструменти, които се прилагат – намалено ДДС за фуражите, намаляване или изчистване временно на някои данъци, създаване на общи рамкови условия, които да гарантират разходна цена на производител, за да се коригират минали грешки и да се предотвратят нови грешки в зелената политика. А селскостопанския сектор това трябва да означава, че всички производствени разходи – включително разходите за устойчивост – се покриват, а не се прехвърлят върху производителите.

Много е важно и политическата подкрепа на животновъдството. Във вчерашния брой на вестник за земеделието на Гърция, от 15 публикувани статии 5 са за животновъдството и то за направеното от управляващите.

Например: министъра на земеделието – Ние ще защитим Фета, флагмана на гръцките животновъди, депутат – Да се изчерпят всички възможности за подпомагане на животновъдството,  депутатът Ципрас-Необходимост – намаление на производствените разходи на земеделците за да станат по жизнени.
И това всеки ден.

Веднага пълен анализ на икономическата ситуация във фермите, анализ на производството, насочване помощите там където е необходимо и увеличаване на продукцията. Точно трябва да се каже на фермерите – животновъдството бизнес ли е или начин за съществуване.

Нещо като заключение: Следейки дебата по време на преговорите, се изготви протокол. Интересно е, ако се прочетат внимателно стотиците изказвания в социалните мрежи и също се направи протокол с най-добрите в тях предложения, кой протокол би бил по-полезен за нашето земеделие.

Михаил Михайлов – Изп. Директор – Национален съюз на говедовъдите в България

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук