Подобряване на ефективността на бременността

Предлагаме ви още една лекция изнесена по време на реализиране проекта ЕвроОвца. Тя е изнесена пред  френските овцевъди.


Ефективността на бременността при овцете се определя от процента на овцете, за които е известно, че са бременни и раждат жизнеспособни агнета.

Средният процент на заплождане е около 90-95%, но не всички ембриони и плодове ще оцелеят до раждането. По време на ранната бременност, загубите се определят като ранна ембрионална (от оплождането на яйцеклетката до 16-я ден от имплантирането на ембриона) и късна ембрионална смърт (от 16-я ден до 30-я ден, съответстващ на края на органогенезата).

Абортите (прекъсване на бременността след края на органогенезата) могат да настъпят на всеки етап от бременността, но по-късните аборти се наблюдават по-често.

Актуални знания: Намалената ембрионална и фетална преживяемост може да бъде резултат от хранителни фактори, инфекциозни, гъбични или токсични фактори, майчини фактори, фактори на околната среда и генетични причини.

Хранителни фактори: недохранването преди покриване или осеменяване, както и през ранния ембрионален период, може да влоши качеството на яйцеклетките и да намали производството на прогестерон, протеини и други растежни фактори, необходими за ранното развитие на ембриона.

Обратно, много високият прием на протеини, когато е свързан с небалансирано снабдяване с енергия, може да доведе до високи концентрации на азот и карбамид в кръвта, които имат вредно въздействие върху ембриона.

По същия начин много високото ниво на хранене, също ще намали периферните концентрации на прогестерон, като по този начин ще увеличи риска от ембрионална смърт.

Микроелементите и дефицитът на витамини (селен, мед, цинк, йод, манган, витамин А и Е, бета-каротин) са свързани с ниска ембрионална преживяемост. Обратно, прекомерното добавяне на селен по време на ранна бременност е свързано с намалена ембрионална преживяемост.

Инфекциозни и гъбични агенти: множество бактериални, вирусни и паразитни агенти могат да причинят ембрионална смърт и аборт. Най-честите причини включват  вирус на гранична болест, вирус на болестта син език.  Въпреки че повечето бактериални и паразитни аборти се случват по време на късна бременност, много агенти също могат да бъдат отговорни за ембрионална или ранна смърт на плода.
Трябва да се внимава при работа с абортирани овце и фетуси, тъй като някои инфекциозни микроорганизми могат да се предадат на хората.

Фактори на майката: оцеляването на ембриона се влияе от степента на овулация с оценки за загуба на ембрионален плод от 12%, 18% и 26% за овцете с една, две или три овулации, съответно, вследствие на плацентарна недостатъчност. Условия на заболяването, стрес, травма или хипертермия при овцете, могат да доведат до ембрионална или фетална смърт на всеки етап.

Метритът, макар и рядко срещан при овцете по време на чифтосването, също може да бъде засегнат. Има някои доказателства, че оцеляването на ембриона е по-ниско при дзвиските, отколкото при възрастните овце, вероятно поради по-ниското качество на ембриона и способността му да се прикрепя и имплантира в матката. Това може да зависи от степента на полова зрялост, достигната при разплод.

Фактори на околната среда: топлинният стрес може да доведе до забавено развитие на ембриона в рамките на непосредствените две седмици след оплождането и до липса на разпознаване на ембриона от матката.


Нормално е 1,5–2% от овцете майки да абортират за една година, но трябва да се изследват огнища на аборт с честота над 5%. Етиологията на ранните ембрионални загуби обаче е трудна за изследване, тъй като няма практически начин да се разграничат от неуспешното оплождане.

18 дни след чифтосването, определянето на серумната концентрация на прогестерон, може да се използва за ранно откриване на небременни овце (без оплождане или ранна ембрионална смъртност).

От 25-30 дни бременност или по-късно, състоянието на бременността може да бъде установено чрез  ултразвук. 

Ултразвуковото изследване също може да открие смъртността на плода и е полезно при определяне на броя на жизнеспособните плодове.
Определянето на точните причини за аборта изисква познаване на клиничните признаци, историята на стадото и в някои случаи лабораторна диагностика и често е полезно за насочване на мерки за контрол и превенция, включително планове за лечение и ваксинация.

Най-важното е, че адекватните мерки за биосигурност и биосъхранение могат да помогнат за предотвратяване на въвеждането и разпространението на абортивни заболявания.

Всяка ферма или стадо може да има различни рискови фактори и аборт на различни гестационни етапи. 

Идентифицирането на основните причини за аборта и по-важните рискови фактори са ключовите стъпки при разработването на стратегии за опазването им. Записването на отделни дати за покриване /резултати от ултразвуково изследване и данни за аборт/ това ще помогне за подобряване на ефективността на бременността. 

    • Високата честота на абортите може да бъде предотвратена чрез справяне с основните причини и рискови фактори в мащабите на фермата.
    • Подходящото хранене на овцете 6-8 седмици преди и до 15 седмици след чифтосването е най-важният фактор за оптимизиране на ранната и късната ембрионална преживяемост.
    • Поддържането на стадото в добро здраве допринася значително за повишаване на ефективността на бременността на овцете.
    • Трябва да се изследват огнища на аборт с процент над 5%
    • Адекватните мерки за биологична сигурност и биосъдържание и специфични планове за ваксинация са ключови мерки за контрол на инфекциозните аборти.

  

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук