Сагата пасища

Наистина, ако фермерите вземат да говорят за пасищата, ще има цели томове от саги. Пасищата са били винаги проблем за повечето животновъди.
Първо, докато се докопаш до полагащите се по площ пасища. Това е първата много трудна крачка. Тук се хвърля много енергия. Играеш срещу опитни „играчи” – мастити фермери, общински служители, кметовете на селата, политически лидери, администрация на земеделските служби.
От тук се прехвърляме на по-високо ниво – министерство и други служби.

Така или иначе, фермерът получава някакво пасище. Който по принцип никога не го харесва – или ще му е отдалечено от фермата, или тревостоя не е добър, следва степента на почистването и още куп причини от този род.

Идва и най-трудната част от сагата – плащането на таксата за годината. Някъде тази такса е ниска, на други места – висока. Все пак трябва да се плати в определения срок, защото и общините трябва да се издържат.

Следва превеждането на пасищата в такъв вид за да може да се използва за пасище и да отговаря на изискванията, описани в нормативните документи. Това означава много труд и много средства.
И когато в крайна сметка е направено всичко и животните са на пасището, спазваме правилата и очакваме да си получим субсидията.

Преди това обаче трябва да се премине през най-трудната част на сагата пасища – това са проверките. Животновъдите, на пръв поглед са здраво стоящи на земята, но като чуят за проверки и те като учениците от средния курс, почват да кършат ръце, да се оплакват, дори и изчервяват.

Да не си помислите, че ги е страх не е така. Просто искат да бъдат изрядни и второто е, че могат да бъдат глобени. Няма животновъд да не е глобявани знаят, че това е неприятно чувство.

Определено нашите пасища в болшинството си нямат нищо общо с целогодишно зелените пасища в Западна Европа и Ирландия, където ако можеш да управляваш правилно пасищата си, ще имаш много ниска себестойност на млякото.

Интересно е как нашите животновъди управляват пасищата си.

Не сме го измислили ние, ето разказа на един водещ наш фермер, който предаваме дословно.

„Отдавна исках да ви споделя за това, как се управляват пасищата, че може и да се променят някои от изискванията в Наредбата.

Както всички знаят, след като вземем документа, че пасището е „наше” за еди колко си години, започваме почистване. Вкарваме най-напред тежките машини, почваме да броим дървета, храсти, минзухари, всичко което е по наредба. И за цял работен ден я почистим 6-7 декара я не можем.

Така или иначе пасището добива искания вид и чакаме месец април за да пуснем пак машините да направят пасището, като футболно игрище. Нали ще подписваме заявление за съответната мярка за ползване. Не се знае кога ще дойдат проверяващите, а и то така трябва да бъде.

След това пускаме животните. Както хората усещат добрия шоколад и отлежалото уиски, така и кравите усещат най-вкусната и хранителна трева. По твърдите треви обаче остават след животните. Ние не можем да наредим кравите една до друга и ако не откъснат лошите треви, или поне да ги натъпчат.

В крайна сметка в края на юли пак трябва да пуснем машините, да оберем всички тези треви. Тези 35 сантиметра трябва да ги спазим. Проверяващите имат и метърчета и си мерят когато си поискат.. Дали ще проверяват в края на юни или началото на юли си е тяхна работа. Освен това ние сме подписали, че по всяко време пасището трябва да е в ред.

Точно в този период започват големите горещини. Тревата не расте, защото няма влага. Остават пустинните „воини” – бодили и подобни растения, които сякаш растат от слънцето. Става така, че футболното игрище, каквото е било пасището през май, сега е пустинна гледка. Проверяващите обаче хич не ги интересува, че бодилите растат и на слънце. Това означава, че пак трябва да пуснем машините. Трети път. Една машина да ден може да обработи 100-150 декара пасище. И то голяма машина. Знаете ли колко нафта ще отидат. Сигурно знаете, защото и вие го правите.

През август е много трудно да вкараш машина в пасището защото има куп ограничения. Така или иначе се оправяме и с това.

Тази година, както и всички останали ни проверяваха много яко. Да ви кажа честно, започнах да се чувствам като престъпник. Загубих толкова много работно време да отговарям на въпроси и обикалям района.
Както му е реда дойде и проверката за пасището. Отиваме, проверяващия прави снимки. Пасището чисто, гладко – уж отговаря. За зла беда има една дебела трева, като кабел, която расте на туфи – малки драки. Туфите пръснати през десетина метра една от друга. Проверяващия ми показва снимката и казва:
„Високи изглеждат на снимката тези туфи, аз ще пиша в протокола, че са под 30 сантиметра, както си е /човека извади линийката и ги премери/ ама снимката като отиде нагоре, няма да я признаят и тогава ще има глоба”.

И аз какво да правя, пуснах за четвърти път машините в рамките на една година. В тази връзка бих направил и следните предложения:

Животновъдите имат задължението да упражняват земеделска дейност на пасището – да го подържат чисто, да пасат животните, да косят, ако се наложи и да балират. Ако се извършват тези дейности и най-незнаещия ще разбере, че пасището се подържа.
И да се върнем на метърчетата
Мой колега, който отглежда овце ми каза, че като дошли да му проверяват животните за породност и контрольорите извадили метърчетата и мерили опашките на овцете. Хайде да оставим метърчетата в ръцете на шивачите, ние да си гледаме и използваме пасищата, а контрольорите да дават оценка на база визията на пасището в момента. ”

ovce-kozi.com

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук