Модерният убиец – хидрогенираната мазнина

Напоследък все повече си задаваме въпросът, какво всъщност ядем. Проблемът е в това, че колкото и да се опитваме да разберем, нямаме шанс срещу  безскрупулната политика на производителите, които все повече намаляват и без това оскъдната информация на етикетите.

През последните години пазарът е наводнен със стоки, на чийто етикети липсва каквато и да е информация и дори понякога има чиста проба лъжа.

Такъв е примера с надписа “растителна мазнина” вместо “хидрогенирана мазнина”. Под растителна мазнина следва логично да се разбира олио, зехтин и други растителни масла, които се срещат свободно в природата в течно състояние.
Палмовото масло също в свободната му форма, преди да бъде хидрогенирано е в течно състояние, за разлика от хидрогенираното, което е обогатено с водородни атоми по изкуствен начин.
Още по-фрапиращ е примерът с надпис „БЕЗ ХИДРАТИРАНА МАЗНИНА”. Сами разбирате че двете думи (хидратирана и хидрогенирана) нямат нищо общо, освен с прилика в звученето. Наименованието хидрогенирана идва от латинското хидрогениум, което означава водород. Хидрирането и хидратирането също са термини от химията, но те обикновено се използват при други химични реакции, а не при обогатяване на мазнини с водородни атоми.

Когато ядете бутер баничка, кроасан или шоколадово изделие и усетите, че нещо ви лепне по небцето и зъбите, може да сте сигурни, че сте попаднали на този тип мазнини, които за жалост се използват масово, като заместител на какаовото масло в шоколадовите изделия и на кравето масло в изделията от бутер тесто.

Липсата на информация е довела до широка употреба на тези мазнини и в днешно време номенклатурата на изделия съдържащи хидрогенирани мазнини е огромна и никой не може с точност да каже в кои точно продукти се  съдържат. Подобен тип мазнини се използват и в производството на сапуни.

Какаовото масло е с точка на топене 26-28 градуса и то се топи още при допир с кожата на ръцете. Спомените за изцапаните детски усти и ръце с шоколад, отдавна вече не са актуални. Причината е именно в липсата на какаово  масло в повечето шоколадови изделия.

Освен в шоколадовите изделия и тези от бутер тесто, хидрогенирани мазнини се употребяват масово в и производството на сладоледи, вафли, чипсове и всякакви лакомства. Напоследък има тенденция за увеличаване на производителите на кисело мляко използващи хидрогенирана мазнина за по-добра плътност и структура на така желания от всички нас национален и световноизвестен продукт.

От къде да получите информация?

Няма такава.

 На повечето кофички с кисело мляко е изписано само съдържание от краве мляко и жива закваска без да са обозначени консервантите и сгъстителите, които всъщност са много като вид и брой.

За опасностите от тези мазнини е писано много, но често тази информация се губи на фона на гръмките реклами от производителите на маргарин или надписа „без холестерол”. Малко хора си дават сметка, че холестеролът е нещо, без което човешкия организъм неможе и когато не се доставя достатъчно чрез храната, организмът сам започва да го синтезира. Всъщност  това са липопротеини, които извършват транспортна дейност в организма и се делят на няколко вида, най-известните от които са два – така наречените лош и добър холестерол. Единият отговаря за доставката на вещества до органите, а другия за обратния път, тоест изхвърля вече образувалите се токсини обратно чрез кръвта. Тази си дейност те извършват благодарение на качествата им да се свързват с веществата. Тези два липопротеина си имат референтни стойности, от които не е добре да се излиза нито в низходяща нито във възходяща линия. По тази причина много често се спекулира от производителите и търговците  на хидрогенирани  мазнини, тъй като холестеролът се съдържа в животинските продукти, а не в растителните.

В този ред на мисли, би следвало да опишем и отрицателните качества на хидрогенираните мазнини и от там нататък сами може да прецените за „ползата” от използването им в храните.
На първо място е опасността от разпад на новообразуваната молекула и отделянето на част от допълнително добавените водородни атоми, в следствие на което се образуват така наречените свободни радикали, които от своя страна лесно се свързват с други вещества или себеподобни за да се превърнат в карцином, (тумор, рак). Тук е мястото да се добави, че немалка част от тези мазнини са с точка на топене 40-42 градуса – по-висока от телесната. Не е трудно да си представите какво се случва с тази мазнина в стомашно-чревния тракт. Полепва от вътрешната страна на червата като образува маслен слой и не дава възможност за тяхната нормална функция. Единствения начин да се отървем от тях, е да се храним с повече храни богати на целулоза и фибри. Но това не ни спасява на напълно, тъй като винаги има период на очистване на организма, ако въобще е възможно да се случи напълно.

През този период сме застрашени от нещо още по опасно, като например възможността да изпием горещ чай, кафе или любимата на много българи шкембе чорба. Тогава нищо неподозиращия човек си пийва сутрешното кафе и не разбира, че то за него може да бъде смъртоносно. Тази комбинация от гореща напитка и полепналите в стомашно чревния тракт мазнини е наистина смъртоносна, тъй като те се стопяват в следствие на по-високата температура на напитката и се абсорбират от червата в кръвта. Тогава тези налепи се образуват в кръвоносните съдове. Често причината за инфаркт и инсулт е запушване на кръвоносен съд. Понякога се стига и до ампутация на крайник в следствие на такова запушване.

източник: активни потребители

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук