Деан Тодоров – „Управлението на една развъдна асоциация изисква пълно отдаване и целодневна заетост“”

0

Интервю с Председателя на Асоциацията за развъждане на млечни породи кози

„Сам човек не е за никъде“ – това е цитат от днешния ни разговор с Деан Тодоров – председател на Асоциацията за развъждане на млечни породи кози. Неговият разказ е за сблъсъка между ентусиазма и високите цели с реалностите в българското животновъдство.

Подобен сблъсък са преживяли и много от Вас, впускайки се в животновъдството с много идеи и оптимизъм, и получили като „награда“ шамарите на реалността у нас.

Г-н Тодоров, обаче, ни разказа една история с щастлив край, която, надяваме се, ще бъде мотивиращ пример за всички нас. Какво е да станеш Председател на развъдна Асоциация на 21 години и дали „наведената глава“ е единственият път за развитие ни разказва в това интервю сега Деан:

 – Здравейте, моля представете се.

– Здравейте, казвам се Деан Тодоров и съм на 31 г. По образование съм машинен инженер по селскостопанска техника и зооинженер по селекция и репродукция на животните. Имам също защитена степен доктор по селскостопански и мелиоративни машини.

С Асоциацията за развъждане на млечни породи кози се занимавам от 2011 г., която тогава, може да се каже, беше пред закриване. Нямаше председател, нямаше членове, липсваха и желаещи за осъществяване на целите на една развъдна организация. Бях студент първи курс, когато се захванах с тази дейност. Причината бяха родителите ми, които през 1998 г. закупиха ферма за кози. Всъщност те закупиха сградата, а животните взеха от закриващата се комплексна опитна станция /КОС/ в гр. Севлиево. Всички животни дойдоха при нас и това между другото беше и единственото спасено стадо от създадените по време на социализма, което е налично до ден днешен, с изключение на това на ИПЖЗ гр. Троян.

Баща ми беше един от 8-те учредители на първата асоциация на козевъдите в гр. Троян. За съжаление тя не просъществува поради ред причини – липса на финансиране, както и малкия брой животни, които бяха останали. Демотивацията беше все по-силна, а и цената на козето мляко по онова време беше изключително ниска.

Изключително много неуредици имаше през този период. В крайна сметка до реална дейност на Асоциацията не се стигна и през 2010-та година тя следваше да бъде закрита.

Спомням си, че тогавашният изпълнителен директор се обади на баща ми и го покани той да стане председател. Баща ми категорично отказа.

Аз по това време бях студент и проявих желание аз да се захвана с това, защото разполагах с достатъчно време, енергия и както се оказа по-късно – илюзии.

Всичко стана много лесно – избраха ме единодушно за председател. Впоследствие разбрах защо така лесно предадоха тази отговорност на млад човек без никакъв опит – оказа се, че Асоциацията е с огромни задължения към Фонд „Земеделие“ и нито една стотинка в банковата сметка.

– Тоест Вашият младежки ентусиазъм и гордост от „доверието“ на тези опитни хора бързо беше попарен и се оказа, че „крушката си има опашка“?

– Точно така! След 2 седмици пристигна уведомително писмо от Фонд „Земеделие“, че следва да се върнат дългове за над 8 000 лв. за неизпълнени ангажименти. В банковата сметка на Асоциацията в този момент имаше 18 стотинки и разбира се никой нямаше да поеме отговорност за случилото се преди моето избиране.

Тогава бях спечелил проект по програма „Млад фермер“, по която ми бяха преведени пари месец по-рано. С тези средства платих глобата, наложена на Асоциацията, за да продължи съществуването й.

Започнахме да организираме набиране на фермери и стада, за да можем да започнем реална дейност. Отначало имахме много проблеми и лоши реакции, поради негативния опит на фермерите от предходните години.

– Не мога да не Ви попитам за баща Ви, като човек с опит и познавайки колегите си, не Ви ли предупреди да не се доверявате и да не се захващате с тази „спасителна операция“?

– Предупреди ме разбира се. Аз обаче бях млад и наивен и се хвърлих в дълбокото, въодушевен от получената възможност и доверие. Той уважи това мое решение, а и може би е искал сам да получа уроците, които са ми необходими. За него самият беше невъзможно да се захване с това и паралелно да се грижи за стопанството.

Управлението на една такава Асоциация изисква пълно отдаване и целодневна заетост.

– А тази отдаденост на животните потомствена ли е? Още като дете ли помагахте в стопанството?

– Всъщност не. До 8-годишна възраст аз дори нямах село, което да посещавам като другите деца. Майка ми е кореняк русенка, баща ми още като ученик се е преместил в града и аз не знаех нищо друго освен градската среда.

Първият ми досег с животни и селски игри с приятели беше, когато родителите ми закупиха фермата. Беше много хубаво за мен – един от най-щастливите ми периоди!

Така се стекоха нещата, че оттогава целият ми съзнателен живот премина покрай животните. Това ми помогна още в ранна възраст да се запозная с всички процеси и специфики около отглеждането на животни. Бях постоянно във фермата и ми беше много приятно.

– Вие сте натрупали и сериозна образователна подготовка междувременно. Българската образователна система даде ли Ви реална представа за това, което ще се сблъскате?

– Самото образование в България, а и в Европа бих казал, не може да даде на никого реална представа, ако човек не е силно мотивиран да се образова, да натрупа реални знания и умения. В противен случай това е просто едно преподаване на информация, която може да срещне сериозни разминавания с практиката. Затова е необходима силна воля и мотивация за развитие и търсене.

– Какво се случи след като платихте дълга на Асоциацията, може да се каже Вашата входна такса „реалност“?

– В началото беше много трудно, тъй като козевъдството има най-лошото наследство от времената на социализма. По онова време козите са били забранени за отглеждане от т.н. „Закон за опазване на горите“. Не е имало нито едно ТКЗС или АПК, в което да се отглеждат индустриални стада с кози, както е било в говедовъдството и овцевъдството.

В страната е имало 400-500 чистопородни животни, което е нищожна бройка, за да може да бъде започната реална развъдна дейност. Големият проблем идва след началото на промените, когато 6 от развъдниците на кози биват ликвидирани и остава само този в института в гр. Троян.

Именно с животните от един от тези ликвидирани развъдници беше създадена и нашата семейна ферма, т.е. само ние и ИПЖЗ Троян бяхме в състояние да произвеждаме мъжки разплодници.

Когато реално започнахме дейност в Асоциацията първото голямо предизвикателство бе да намерим достатъчен брой чистопородни кози от Българската бяла млечна порода по фермите, които трябваше да са налични по списъци. Суровата истина беше, че нямаше и двеста такива животни в България, които дори само на външен вид да отговарят на екстериора на породата. Не по млечни или родословни показатели – само на външен вид! Те се характеризират с прави уши, млечно бял цвят и къс косъм.

Търсейки решение на този проблем се сблъскахме и със следващата голяма трудност – лисата на пръчове и пръчопроизводство в стадата. Имаше много безпородни кози в стадата, но нямаше как да се произведат пръчове. Отне ни цели 3 години да организираме един стабилен пръчопроизводствен процес.

Направихме първият внос на кози от над 30 години. Баща ми със собствени средства внесе саански кози. Подарихме яретата на други фермери. Така започна бавният процес на възстановяване на породата и пътят ни до днешния етап, с който можем да се гордеем.

Може да прозвучи нескромно, но днес вече излизаме на над средните за Европа нива, защото първо – чистопородните кози са над 22500 броя и второ – в България от миналата година функционира първият в Европа специализиран развъден център /станция/ за изкуствено осеменяване на кози.

– В нашата Асоциация, през годините, положихме доста усилия в убеждаване на някои фермери в смисъла на изкуственото осеменяване. Вие как се справяте със закостенелите разбирания на потомствените (в повечето случаи) фермери, при това с кози?

– Ние сега започваме със изкуственото осеменяване и за нас тепърва предстои тази комуникация с фермерите. За момента го прилагаме само в 15 % от стопанствата.

Има една важна подробност – в световен мащаб изкуственото осеменяване при козите е изключително ограничено поради една специфика на семенната течност на животните. Производството й е в пъти по скъпо от това при говедата. Има една физиологична особеност при спермата на козите, която не й дава възможност да бъде обработвана, замразявана и после размразявана без да загуби своите качества. Има изключително нисък процент на заплодяемост.

По този начин една доза за една коза се оказва много скъпа без да гарантира успеваемост на заплождането. Цената на вносната доза може да достигне 50-60 лв, а процентът заплодяемост е под 50%.

– В България вече произвежда ли се семенна течност за изкуствено осеменяване?

– Да, вече се произвежда. Имаме две станции – едната е в с. Тръстеник, Русенско, а главният развъден център се намира в гр. Русе в бившата база за ембриотрансфер на Изпълнителната агенция. Там отглеждаме мъжките и женските животни.

В базата в с. Тръстеник пристигат много малка част от животните. Тази база е център за добив и съхранение на семенна течност, ембриология и ембриотрансфер. Реално там се намират лабораториите в една малка сграда, която побира до 20 животни, с които се работи. Когато приключи добивът, те се връщат в основната ни база.

– В думите Ви се усеща ентусиазъм и гордост от преминатите трудности и постигнатите огромни резултати. Успяхте ли да увлечете и членовете на козевъдната асоциация с този ентусиазъм и борбеност?

– Смея да твърдя, че характерния за българина индивидуализъм не е така застъпен в нашата общност.

Например нашият развъден център и лабораторията са сред малкото случаи на публично-частно партньорство. Асоциацията изгради сградите, инфраструктурата и съоръженията в центъра. А най-големият ни фермер инвестира в оборудването на центъра, което е на стойност над 500000 лв. Това достатъчно красноречиво отговаря на въпроса дали сме успели да увлечем нашите членове в каузата и инициативите си.

Всичко това е резултат от дългогодишна открита и успешна съвместна дейност в една общност.

– Поздравяваме Ви за постигнатото и то на тази възраст – само 31 години. Сега какви нови цели сте си поставили за бъдещето?

– Няколко основни неща – първото е, че от няколко месеца много усилено работим по удвояването на икономическата ефективност на козите. Това е един проект, за който не мога все още да Ви разкажа с подробности, но е нещо много положително. Ще се случи до началото на следващия сезон като в инициативата са ангажирани всички в Асоциацията. Целта е двойно да бъдат повишени изкупните цени на млеката.

– Разкажете ни за структурата на Асоциацията за развъждане на млечни породи кози. Как осъществявате контрола?

– Имаме екипи по двама човека, които посещават ежемесечно стадата и осъществяват по-скоро съдействие и като следствие – контрол.

– Впечатляващи са резултати Ви имайки предвид изходната точка, в която сте се намирали преди 10 години. През това време Държавата Ваш приятел и покровител ли беше, или препятствие, въпреки което достигнахте до днешните си постижения като Асоциация?

– Едва през последните години, може би, се усеща положителното присъствие на Държавата. Преди това имаше реална борба срещу Държавата в лицето на един-двама високопоставени чиновници, които всячески се опитваха да спъват дейността и инициативите ни. Ограничаваха средствата ни, отказваха провеждане на изложения и т.н.

– Защо така, според Вас, се е саботирала дейността Ви?

– Защото никога не съм бил и няма да бъда с наведена глава пред несправедливостите и глупавите решения, никога не съм си мълчал на консултативните съвети по животновъдство.

Често висшите чиновници не толерират тези, които казват истината. По този на  чин съм си навличал не една и две неприятности.

– Можете ли да кажете, че сега работите в синхрон с Държавата? Има ли тя /държавата/ някаква визия и план за развитие и съдействие?

– Ние не искаме от Държавата визия за нашето развитие, а искаме тя да е отворена за обсъждане на нашата визия и планове.

Когато институциите налагат визия без тя да е съобразена с тази на бранша, нещата не могат да се получат, защото решения налагат хора без реална връзка и поглед върху дейността.

След проведените от нас протести през 2018-та година , когато се смени част от ръководството на Министерството, нещата осезаемо се подобриха.

Към днешна дата нямаме никакъв проблем с комуникацията с институциите и в частност Министерството на земеделието. Много полезни за нас неща се свършиха по наше предложение. Такъв е примерът с мярката за доилното оборудване, държавните минимандри и мобилните кланици. Това са вече реализирани схеми, при това за всички животновъди, не само за козевъдите. Това е голям прогрес и стъпка в правилната посока.

В последните 2 години бяха инвестирани над 2 милиона лева във фермите по изключително облекчени процедури.

– Остана ли обаче все още налична тежката бюрокрация и липсата на достъпен източник на информация от държавата към животновъдите?

– И в това направление има осезаемо подобрение. Доскоро за нас беше истинско предизвикателство да информираме животновъдите за приетите и влизащите в сила нови изисквания и законови промени.

При всяка нова спусната наредба нашите служители хващаха телефоните и информираха членовете един по един, защото голяма част от тях нямат, или не използват електронна поща.

– Вече 11 години сте председател на Асоциацията за развъждане на млечни породи кози. Имате ли все още същия ентусиазъм и планирате ли още дълго да бъдете на тази позиция?

– Може би още доста дълго време – не. Искам да има място за свежи идеи и не искам сам по себе си да се превръщам в статукво. Преди няколко месеца ме преизбраха за още един мандат, но аз приех с условието, че може би няма да изкарам пълния период на мандата.

Имам една последна цел като председател на Асоциацията за развъждане на млечни породи кози и тя е заемем едно от трите водещи места в света по износ на семенна течност от кози. Това трябва да стане до 2-3 години.

– Имате ли достоен наследник със същите ентусиазъм, принадлежност и отдаденост на каузата и дейността?

– Надявам се да има, но трябва и фермерите да го виждат като такъв. На последното отчетно-изборно събрание в Арбанаси ни оставаха още 6 месеца до края на мандата и бяхме решили с останалите от ръководството да подадем оставки и да дадем поле за изява на следващата смяна, но се оказа, че няма желаещи за съжаление.

Надявам се, че ще се намерят сред нас млади и мотивирани хора, които да заемат местата ни, тъй като аз имам и амбицията да се занимавам и с други неща занапред, които не могат да се съвместят ангажираността ми като председател на Асоциацията.

– Ако не е тайна какви са тези ваши нови планове за развитие?

– Свързани са донякъде с научна дейност и разработка на нови технологични решения за животновъдството. За момента това е все още мое хоби, но бих желал да се заема по-приоритетно с тази дейност.

– Пожелаваме Ви успех в тези нови интересни направления и Ви желаем да намерите достоен заместник на председателкия пост, за да можете да ги развивате. За финал какво ще пожелаете на членовете на асоциациите, към които принадлежим?

– Мога да им пожелае само едно нещо, което ни липсва и съм видял във всички страни с развито животновъдство и това е да бъдем обединени! Сам човек не е заникъде и нищо няма да постигнем с нашия пословичен и така вреден индивидуализъм. Заедно можем всичко и имаме всички предпоставки да го постигнем.

Бъдете здрави и задружни!

– Чудесен финал. Благодарим за тази история и добрият пример за младите и мотивирани хора в България!

– За мен също беше много приятно и до нови срещи!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук