Димитър Станков – “Тъпчем ли на една място, значи сме загубени и заедно с пастирите ще отидем на море”

0

Денят след протеста на животновъдите се срещнахме с Димитър Станков – овцевъд от с. Дамяница. Същото село, което се прослави с интересната ферма на г-н Филип Харманджиев и е известно и с винарската изба  “Дамяница”.

Срещнахме се с Митко в кафенето на село Ново Делчево, срещу паметникът на един от идолите на този край – Гоце Делчев. Това стана в малкото свободно време, което има, защото овцеферма с близо 500 бр овце-майки не е лесна работа да управляваш сам с един помощник. На практика в работата помагат  и другите членове на семейството.

Основният двигател обаче е Димитър.
Млад мъж, който не се плаши от трудностите в работата, от това да говори каквото мисли, защото е тренирал борба, често е изпадал в партер, но повечето пъти е излизал победител.
Борбата вече е минало, а овцете са настоящето.

 – “Не съм пропуснал досега нито един събор на овцевъдите. Присъствам и на годишните сбирки на НОКА, познавам и съм водил професионални разговори с най-добрите овцевъди в страната, с научните работници и хората от администрацията.
Вслушах се в съветите на д.р Янко Митев и сега правя двукратно агнене. – Така започна своя разказ младият фермер. – Вчера също щях да бъда на „барикадите”, но в последния момент пастира ми каза, че трябвало няколко дена да отиде на море. Когато е имало подобни събития винаги съм се включвал. Мисля, че винаги сме прави, защото нашите проблеми не са само субсидиите.
Ето, преди години се бях приготвил да доя, направих стърга, прокари, гюмове и дезинфектанти. Водих преговори за доилни апарати. Мандрите ме стресираха с цена от един лев.
Ние в този край сме малко по-буйни, веднага ритнах гюмовете и прекратих доено. Следващата година цената стана 1.10 лева. Е как да стане. Сутринта в пет доене, след това придойка. Вечерта същата работа. За тези пари просто при мен не може да се случи. Сега цената стана 1.40, но може и повече. А знам, че един път станеш ли от ведрото няма връщане.

Моите овце са от двете автохтонни породи – Дъбенска овца, една много добра овца, както за отглеждане, така и за производство. Не отстъпва по нищо на комерсиалните породи. От тази порода имам около 300 бройки. Имам и 180 бр майки от Старопланинската овца. Чувам някакви приказки за ареала на разпространение на тези породи. В нашия район овцете и от двете породи се развиват много добре. Освен това, ако избухне заболяване в техните райони, нали трябва да оцеляват породите. Нещо подобно се случи преди време с Източнобалканската свиня.

Тази година беше добра за моята ферма.
То нямаше и как да не е така. Преди заплождането миналата година, д-р Владо Сираков – лекуващия ми лекар, извърши всички профилактични мероприятия. Осигурих за животните необходимите минерални добавки, витамини, сол и др. Това ми коства 3000 лева за годината, но ефекта беше голям. Кофите с добавките ги купувам от “Топ Микс”.
Завършихме подготовката за агнилната кампания с дезинфекция на обора и направата на индивидуални боксове за оагването.
Използвах фуражите на ф-ма “Геби” и на завода в Симитли. В крайна сметка постигнах 96-97 оагнени овце от и 103 опазени агнета от 100 овце и по-висок прираст.

В момента положението е трагично – висока цена на фуражите, горивата и ел. енергията. По пасищата няма и една зелена тревичка. Започнах да давам от сеното определено за зимата. До момента ме спасява добрата цена на агнетата.
За вълната е ясно, така ще си стой под навесите. За да компенсирам приходите от млякото, се вслушах в съветите на д-р Янко Митев и направих двукратно заплождане на стотина овце и то от добрите. При мен агненето започва през октомври. След няколко месеца сформирам групата за заплождане, като сметка бе, агнетата да са готови за клане на 15 август – Голяма Богородица, което е голям празник за този край.
Четох във фейсбук, че една госпожа Катя Любенова търсела агнешко за празника но не можала да намери из магазините на гр. Сандански. С удоволствие ще и дам няколко килограма, нека ми се обади.

За работниците вече разбрахте, хем ги храним и поим и дебнат в най- неподходящия момент да ти се качат на главата.
Овцевъдите в този край имаме проблеми и с пасищата. Плащаме такса за пашунето, почистваме, а не получаваме субсидии. Една много объркана схема. Не можем да сключим договор за пет години за да имаме някаква сигурност. Играем си на формулата ден за ден, пък каквото сабя покаже.

Питате ме за перспектива.
Ами досега беше трудно. Вероятно ще става още по-трудно. Все пак ние, като сме при животните трябва да имаме визия, какво ще се случи след три години, след пет години.

Много работа ни предстой за да достигнем до цитата – трудът е песен.
В нашия край ние си пеем винаги, но друго е да пееш и да се радваш на стадото си. Мечтата ми е да създам стадо от Романовски овце. Сигурно ще го направя. Ще посетя изложението в Нови Сад, а след това и изложението Зотехника в Солун. Трябва да гледаме и да се учим.

Тъпчим ли на една място, значи сме загубени и заедно с пастирите ще отидем на море.

Пожелаваме на Димитър преди всичко да бъде здрав и му обещахме в скоро време пак да се срещнем за още хубави новини за него и фермата му.

Слушахме  Димитър, гледахме го ……  един млад човек, който живее с и за работата си, от всяка негова дума прозираше любовта към животните, които изкарват хляба на него и семейството му.
Димитър – един млад човек, който не се плаши от трудностите, от работата, от непредвидените ситуации, а напротив – амбицират го.

Не ни остава нищо друго, освен да си пожелаем в овцевъдството,  в животновъдството … в България, да има повече такива млади хора и тогава ще бъдем спокойни за хляба на децата ни.

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук