Смесването на сперма не е нещо ново

0

Казват, че един народ без история не е народ. Може би това важи и за овцевъдството в една страна – едно овцевъдство без история не е овцевъдство.

Нашето овцевъдство си има история и просто трябва да си я припомняме и както се развиват нещата при този тип бизнес през последните години, може и да напишем нова история.

Защо казвам историята.
Преди няколко дни официално се появи съобщение, че от месец април официално се разрешава смесването на спермата от няколко бика и смесена да се разлива в паетите. Разбира се, че става дума за използването и в стокови стада. Баш селекционерите все още не искат да го приемат, но това са фактите. Нещо повече, нашите приятели от фирмата за ИО от Нидерландия – Ки САМЕН, вече произведоха първите количества паети.
Всъщност нищо ново под слънцето.

Преди 40 години 70-80% от овцете на България се заплождаха, чрез методите на изкуствено осеменяване – ИО. Какво правехме по тези въпроси в АПК-Нова Загора. По него време имаше един председател на АПК- Георги Иванов, които е виждал още тогава, че мегаломанията ще доведе до опустяването на селото. Така,че в Новозагорско във всяко село – мисля, че бяха 24 имаше овцеферма в която се отглеждаха 1000 овце и говедовъдна ферма до 200 крави. Селекционната пирамида я бяхме направили – две кочопроизводни стада от които се произвеждаха над 250 коча от Тракийската тънкорунна порода за цялата страна, 12-14 възпроизводителни стада, които произвеждаха женския разплоден материал и другите бяха стокови стада. Всъщност това беше модула за ефективна овцеферма- четири стада по 220 овце майки, едно стадо женски шилета също от 220 бр.

Кочовете разделяхме в две стада по 60-80 бр. Елитни кочове – най-добрите две стада с пробници. Направихме дългосрочен случен план, като кочовете от различните линии на всеки две години се сменяха в съответното стадо. Разплодниците по време на кампанията се отглеждаха при идеални условия. В центъра за ИО, които се намираше в с.Съдиево бяха осигурени прекрасни условия, както за отглеждането на кочовете, така и оборудването на лабораторията.

Сперма се получаваше само сутрин, след съответните проверки се разреждаше и по случния плана се разпределяше по фермите. Осигуряваше се сперма за сутрешното и вечерното осеменяване. Разбира се заявката се даваше от бригадирите на овцефермите. Няколко джипа разнасяха материала по селата.

За стоковите ферми правехме точно това, което се прави сега в говедовъдството. Обикновено смесвахме спермата на много кочове след преценка и също констатирахме увеличаване на заплодяемостта. Кочовете даваха сперма също по определен график, екстрите, както им казват сега – жълтък, захар, мляко, си беше като всекидневния коктейл на почиващите на морето. Храненето беше изобилно, като при зърнените фуражи овеса представляваше 50 %. Поради това, че овцете бяха добре подготвени, една кампания я правехме за 30-35 дни.

С това исках да покажа, че осеменяването има история у нас.

Забравих само да допълня, че разредителя на проф. Златарев беше един от най- добрите за онова време. Сега, има много стада, които са по-малко на брой и трудно могат да осъществят това, но сегашните овцевъди и селекционери трябва да го направят. И все пак задача номер едно си остава производството на супер кочове и уточняване на направленията.

Михаил Михайлов

Само преди няколко дни, получих информация, че започва да се работи по въпроса за най-подходящата порода за дадения район при новите климатични условия. Това трудно ще стане при нас докато съществува зависимостта от автохтонните породи.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук