2 част: Сп. “Агропари” / Михаил Михайлов – “Проблемът овцевъдство”

0

Трети извод: Имали сме много добре развито овцевъдство. Значи има потенциал.

За бързото развитие на овцевъдството важна роля изиграха още няколко неща.
Въведе се и използва изкуственото осеменяване при овцете. Поне 70% от овчата популация се осеменяваше изкуствено. Нещо повече, направиха се централни лаборатории, в които се получаваше и приготвяше спермата и след това се транспортираше по овцефермите. Преди това обаче трябва да се знае, че имахме връх на пирамидата при овцевъдството, където бяха събрани най-добрите стада от всички породи. Съответно от тези породи се произвеждаха и кочовета за разплод. Проверени от всякъде – произход, достоверност за бащата и майката, контролирано развитие – измерване на живото тегло, дължина, качество и структура на вълната, плюс изследването на тези признаци и още толкова в лаборатории за оценка на кочовете по собствена продуктивност.

Производството на кочове е най-важната част от селекцията.

Ето защо, както казах вече имаше т.н кочопроизводни стада с основна задача производство на елитни кочове. Същите след оценка от изключително силни и принципни комисии кочлетата се разпределяха за окръзите. Допреди няколко години у нас се произвеждаха 200-300 бр кочове от всички породи. И това за над 1млн овце, при необходимост от поне 30 000 бр да се заплодят. Това означава, че годишно сега са ни необходими най-малко 5-600 бр млади кочове. През последните няколко години РА и ИАСРЖ успяха да организират схема за производство на кочлета, но това е само началото. Необходими е да се отработят още много детайли по кочопроизводството. Подобряване работата в депата, развъдни стойности, изследване на генотипа – изключително важно за някои заболявания. Например за Скрейпи, което чука на вратата. Възстановяване работата на станция за преценка на кочовете по собствена продуктивност.

Проблемът при козите по отношение на пръчопроизводството е подобен, но козевъдите са крачка напред. Вече имат собствена лаборатория за получаване и замразяване на сперма. Разполагат с оборудване на световно ниво, първите опити започнаха. Това си е направо изход от тунела, а не светлина.

Четвърти извод: Задача номер едно – производство на елитни кочове. По този начин се действа в много страни. Например в Румъния за да получиш субсидия, трябва за всеки 35 овце, овцевъда да осигурява по един коч със сертификат. Ако има овце за които няма осигурен коч, те не получават субсидия.

Спрях се малко повече на историята, но добре е да се знае от младите, че сме имали овцевъдство на високо ниво. Може би и на първо място в Европа.

Извод пет: четете историята на овцевъдството, тя може да помогне. Дори да цитирате постулата – там където е текло, пак ще чете.

Действителността:

От 30 години слушаме от политиците, че овцевъдството е бъдещето на нашето животновъдство. Засега още не сме разбрали това и не случайно разказах за нашите успехи в овцевъдството ни. Защо да ги нямаме пак. Все пак по него време произвеждахме над 300 000 тона овче мляко и над 30 000 т вълна. Сега сме на скромните до 30 000 тона овче мляко и няколко хиляди тона вълна. С реализацията на вълната има голям проблем, който се дължи не само на ниското търсене на вълна, но най-вече на това, че вълната която произвеждаме, не отговаря на изискванията на промишлеността.

Какви са ни проблемите.
На първо място не знаем, какъв брой овце се отглеждат у нас. Според статистиката имаме ръст на броя на овцете през последната година с 2.1% или техният брой е 1 307 800 бр. При овцете майки имаме ръст от 2.1% и техният брои е 1 105 800. В същото време от овцевъдните организации има информация, че броя на овцете е по-малък поне със 150 000 бр.

Броят на стопанствата, в които се отглеждат овце са 19 700. Техният брой също се увеличава с близо 10%. Средният брой отглеждани овце в стопанство е 66.4 бр.
Другият проблем е, че нашите овцевъди /една голяма част от тях/ се вживяват в ролята на бизнесмени и разчитат на мургавите момчета да са при овцете. Наистина, през последните години условията наложиха много от „шефовете” да отидат при овцете, но този проблем, а то си е проблем, не е решен. Освен това със стадо от 66 овце, какво можеш да направиш – една млечна попара и някоя и друга буца сирене.

Фермите, в които се отглеждат над 100 бр овце са 4000, в.т.ч 580 ферми отглеждат по-голям брой от 300. Интересното е, че за последната година са намалели стопанствата, в които се отглеждат над 300 бр овце-майки и то с 16.7% и стопанствата отглеждащи от 50 до 100 бр овце-майки с 22.6%.
Най-голямо е увеличените на стопанствата от 20 до 49 бр с 33.8%, което е съвсем обяснимо, че цифрата 49 позволява получаване на субсидия.
Големият овцевъден район на България е Централен Южен район където се отглеждат 27.6% от овцете-майки или 305 500 бр. следва Югоизточен район с 228 000 бр.
Най-малък брой овце се отглеждат в Северен централен район – едва 95 000. През последните години животновъдството, по отношение броят на отглежданите животни се преструктурира , като Северен централен район намалява броят на отглежданите животни, а Северозападния район върви нагоре.

Извод шест: стопанствата ни са неефикасни и неконкурентноспособни. Овцевъдството ни е екстензивно и се приближава до номадския начин на отглеждане. Това го доказва и продуктивността на овцете.

Породите:

Въпросът е, имаме ли ги.
Пътувайки по пътищата, вече много рядко могат да се видят стада овце и ако има такива, те са нещо повече от зоологическа градина.
Под изпълнение на Развъдна програма /вероятно така ще се наричат овцете под селекция/ през 2018 г са били 374 300 бр овце. Те представляват 33 породи, от които комерсиални само 15. Броят на тези овце е 267 000.
Останалите, над 100 000 овце са от т.н Автохтонни породи. При комерсиалните породи основният масив е от Синтетичната популация – 200 000 бр. Има много писания дали тази популация е порода или линия. Може би така е по добре, защото съвсем законно се използват много породи в тази линия и може да се почувства ефекта на хетеризисния ефект и съответно трудно е да има и инбридинг.

Останалите породи овце в групата на комерсиалните участват просто символични. Малкият им брой не позволява никаква по-задълбочена селекционна работа и може би единственото се свежда до избягване на инбридинга, което е вече невъзможно за тънкорунните породи. Където в две от породите са останали по 200 овце.
Автохтонните породи получават допълнителни субсидии и затова интереса към тях е голям. Особено тези, които са и по-високо продуктивни, като Дъбенската овца, Маришката овца, Цигая.

Извод седем: нямаме породна визия, което затруднява и провеждането на селекция на високо ниво.

Продуктивност:

Това е най-важния показател при отглеждането на животните. Какво има на рафта, износът и цената. Статистиката прави всичко възможно да ни покаже, че продуктивността е добра.

Така ли е наистина.

При събирането на статистическите данни за продукцията се включва продукция реализирана при изкупвачи, със съответните финансови документи, продукция продадена от фермата и продукция консумирана от семейството на фермерите.

Именно в този лабиринт се губи нишката. През 2020 г е произведено всичко 76 483 т овче мляко. От това количество обаче едва 26 000 т са изкупени от млекопреработвателните предприятия със съответните финансови документи.

Въпросът е какво е станало с останалите количества овче мляко. Подобна е картинката и при производството на месо. Например през 2020 г в кланица са заклани малко над 200 000 бр агнета.

Извод осем: Не е решен проблема с нормалното изкупуване и реализиране на продукцията, което създава и неконкурентност при овцевъдите.
Едните плащат данъци, други не.

Нещо като заключение: съвсем правилно овцевъдните организации са се „разшетали” и правят всичко възможно да излязат от не добрата ситуация в овцевъдството. През последните години всички „капризи” на овцевъдите по отношение на субсидиите и подпомагането са били уважени – както от техните колеги, така и от управляващите. Времето обаче на изчакване приключи и от тук нататък няма да има компромиси и тупане по раменете.

Последен извод: веднага дебат по проблема овцевъдство, стратегия за развитие и осигуряване достойни доходи за овцевъдите.

Михаил Михайлов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук