1 част: Сп. “Агропари” / Михаил Михайлов – “Проблемът овцевъдство”

Точно обратно на заглавието е сегашната ситуация в овцевъдството през последните месеци. Агнетата продадени на много добра цена, цената на млякото почти навсякъде е над 1.30 лева, субсидиите прилични и изплатени. На пръв поглед всичко в овцевъдството е наред.

Въпросът така ли е наистина или това е последния скок на агнетата.

Имаме ли проблеми в овцевъдството

Преди известно време се проведе уебинар по отношение ситуацията в овцевъдството. Организаторите бяха поканили за участие някои от лидерите на овцевъдите да се дискутира състоянието на овцевъдството ни. От това което чухме се разбра, че проблемите са много – виртуални животни, неефикасна идентификация, ниска средна продуктивност на животните, съответно малко производство на продукти, бавен ход на селекцията, загубени два периода за подобряване условията на труд и то не само по вина на субсидирането и други. Тук, искам да поздравя лидерите на овцевъдите, които повече се самокритикуваха от нерешените проблеми, а има и хубави неща, които са свършили и то не малко.

Първи извод: има проблеми и то не един в овцевъдството

Преди няколко дни един политик се изказа, че най-напред трябва да си разчистим терена. Когато една работа е занемарена и изоставена до степен да бъде невъзможно да бъде поправена вече, я сравняваме с Авгиевите обори. Да почистиш Авгиевите обори често се използва като фразеологизъм за непосилна работа и труд. Ще трябва ли да правим такова почистване и в овцевъдството.

Историята: Без нея не може. Няма ли я, значи си господин никой.

Открай време, България е считана най-вече, като овцевъдна страна. Нашите прадеди са развъждали милиони овце. Бедняци са били тези които са имали по няколко стотин овце. Богатите по няколко хиляди. През зимата овцете в Беломорието, през пролетта отново в нашите планини. Повечето животни са били безпородни и нископродуктивни. Вълната се е използвала за производството на шаек и гайтани, предназначени за турската армия.
През 1834 г в гр. Сливен е открита първата текстилна фабрика на Балканите от Добри Желязков-Фабрикаджията. Тази фабрика дава началото на нашата текстилна промишленост и до 1888 г в страната се откриват още 16 индустриални предприятия. Тази индустриализация не оказва кой знае какво влияние върху развитието на селското стопанство. Характерът му е примитивен и използваните оръдия на труда в земеделието са били дървеното рало, скрибуцащата кола, мотиката, сърпа, косата и дървената влачка.
Съответно на това и животновъдството ни е било много примитивно. В по благоприятните райони за изхранване на животните се проявява и творческия гений на нашия народ. Създават се нашите, макар и примитивни породи животни- искърско говедо, карнобатска овца, източно балканска свиня и много др. Единствения икономически стимул тогава е бил Цариградския пазар, който е напълно задоволяван от продукцията на нашето примитивното животновъдство, като количество, но не и върху неговата качествена страна.

Старт на модернизацията ни в земеделието започва с откриването на стопанството в Образцов чифлик-Русенско и конезаводът Кабиюк и това става преди Освободителната война.
След войната започва увеличаване броя на животните и вече през 1910 г се отглеждат 480 000 бр говеда и биволи, със 130 000 бр повече от 1892 г броят на овцете е над 10 000 000, срещу 8 милиона двадесет години по рано. Конете са 478 000 бр /повече от колите сега на село/ срещу 344 000 бр двадесет години по рано. Съответно минава периода до 1944 г през които се създават много наши местни породи овце, в повечето случаи нископродуктивни. Нашите момчета, най-вече синове на чифликчии изпратени да учат в Европа земеделие и животновъдство са се връщали от там с някои коч от нашумелият тогава Меринофлайш и кочове от други породи.

Втори извод: до 1944 г имаме екстензивно овцевъдство, с голямо производство благодарение на големия брой развъждани овце. Продукцията с много добро качество.

Историята: период втори

Следва един славен период за българското овцевъдство. През 1956 г е приета програма за създаване на овцевъдство от нов тип. Определени са колективи, които да създадат наши, високопродуктивни породи овце. Залага се основно на Руската селекция. В чест на истината руснаците по него време са водещи в овцевъдството. Страната ни е разпределена на райони за създаването на тънкорунното ни овцевъдство – в Североизточна България се създава Тънкорунна порода за Североизточна България, като основно се използват кочове от Асканийската порода.
В Югоизточна България се създаде Тракийската тънкорунна порода използвайки се основно кочове от Кавказката порода. В района на Бургас и Ямбол се създаде Карнобатската тънкорунна порода с използването на кочове от Ставрополската порода.

В Северна България пък имаше Дунавската тънкорунна порода. В крайната фаза на създаването на породите се използваха кочове Австралийски меринос, внесени директно от Австралия и си бяха направо сензация за овцевъдите. При полутънкорунното овцевъдство се създадоха две направления – Цигайско, съответно и двете породи Старопланински и Родопски Цигай. Използваха се кочове Цигай внос от Русия.

Другата полутънкорунна порода която се създаде бе на база кръстосването на нашите овце с кочове от руските Северокавказката порода, Коридели и немската Меринолангволе. Призна се и една порода от козите – Българска бяла млечна и накрая Синтетичната българска бяла млечна овца.

Броят на отглежданите овце-майки достигна над 11 милиона. Спомням си, с проф. Илия Димитров и още двама експерти ни „затвориха” една седмица в една вила на Сливенски минерални бани, където трябваше да направим програмата за развъждането на 15млн. овце. Всяка вечер пристигаха тогавашните политически лидери и се запознаваха с това което бяхме сътвори ли.

Имаше и много високопродуктивни стада. От института, веднага почнах работа в Новозагорското АПК и отговарях за овцевъдството по въпросите на селекцията. Овцете, които се отглеждаха бяха от породата Тракийска тънкорунна.
Най-добрата ни ферма се намираше в с. Съдиево. Това е фермата, която в периода 1980-1988 г е била винаги на първо място по производствени резултати. Средна вълнодайност на овцете-майки 11кг, при дзвиските -13 кг, при кочлетата -16 кг и при възрастните комове -17 кг. Вълна с отлични показатели по отношение на нежност, дължина и рандеман. Породата е създадена чрез възпроизводително кръстосване, с използване на кочове от Кавказката порода и епизодично Австралийски меринос.

Най-добрият ни коч, беше един „малък” коч /110-120 кг другите кочове бяха над 130 кг/. Този коч с номер 1299 остави след себе си отлично потомство.
Към вълнодобива забравих да кажа за получаваните 55 кг мляко от овца и 140-145опазени агнета. Това стадо биеше по продуктивност австралийските овце – те са с по-ниска плодовитост и без производство на мляко. Всяка година изнасяхме със стотици женски шилета за разплод за Полша, като за всеки 7 шилета получавахме по една бременна юница от Полската ЧШП.

Следва продължение ….

Михаил Михайлов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук