Купуваме коч

0

Готови ли сме за случната кампания при овцете.
В повечето ферми
не.

Навремето, дата шести юли беше стартова за най-добрите стада в страната. Дотогава, стрижбата бе приключила, брака при овцете направен, подхранването си вървеше задължително, безсолно-солевата диета също. Пепиниери и пробници бяха минали през станока и спермата им окачествена.
Ново закупените кочове също бяха доставени във фермата. Престилките за пробниците също бяха ушити, дори и млякото и яйцата за кочовете поръчани.

С други думи, имаше, както е модерно да се казва сега –

План за управление на случната кампания при овцете.

Дано някои от нашите фермери да е изготвил такъв и с удоволствие бихме го публикували, за да се запознаят и колегите му.

Първата точка в един такъв план е снабдяването с кочове.
Веднага следва вторият въпрос – откъде може да се закупят кочове. В чест на истината, трябва да се каже, че през последните години нашите овцевъди израснаха и започнаха да стават по прецизни при избора си на кочове. До преди десетина години, коча беше животно втора категория. Обикновено „работата” вършеха най-дръгливите кочлета, които не бяха продадени по време на продажбите и си ги оставяхме като бройка, колкото да се заплодят овцете. Редовни бяха случаите, да се вземе назаем коч от някои колега, но те също бяха лошо качество. Никои не дава хубавото.

Много пъти сме писали, че най-важният „играч” в кампанията са кочовете.

В много държави се дават помощи на фермерите за да си купят качествени кочове. В други държави се дават субсидии само на тези овце, за които има сертифициран коч – на 35 овце един коч. В трети, се създават депа, в които се отглеждат няколко стотин коча и след това се дават по себестойност на овцевъдите. Най-добрите обаче се продават на търг.

Изводът е само един – през годините сме работили с посредствени кочове и съответно резултатите от овчето ни стадо са никакви. Разбира се, има асоциации, които решават успешно проблема с кочовете, но те са все още „бели лястовички”

Първият начин е – да си доставим коч от чужбина.

Не е чак толкова трудно, но трябва да се приготви по-дебела пачка банкноти и да се стискат палци по отношение на аклиматизацията, адаптацията при новите условия на отглеждане, ако искате и езика за контактуване.

Вторият начин  – това е закупуване на кочове от търг.

Тази година имахме два такива търга – първият организира онлайн Асоциацията на Маришката овца в началото на годината. Вторият се проведе преди десетина дена в Сливен и бе за продажба на кочове от породата Ил дьо Франс. По време на изложението на овцевъдите също бяха реализирани сделки.

Третият начин е осигуряване на кочове от Развъдните асоциации по овцевъдство, за които бе даден финансов ресурс за организирането на депа за доотглеждане на младите кочлета.

Четвъртият начин е производство и отглеждане на кочлете на място в така наречените кчопроизводни стада. Разпределението на кочовете от депата и от стадата се извършва от РА.

Кочопроизводството е нова дейност за РА и ако някои каже, че всичко е наред, значи просто се надценява.
В тези депа за отглеждане трябва да влязат най-добрите мъжки агнета от доказани майки и съответно бащи. Следва пълна информация и данни за признаците, които участват в селекцията. За целта трябва да има лаборатория за доказване произход, да има лаборатория за анализ на млякото и вълната, трябва да има математически модел за изчисляване развъдните стойности, лаборатория за установяване генотипа на животното – в Румъния във връзка със заболяването Скрейпи е задължителен генетичния анализ.
През последните години има подобни програми в Испания и Ирландия.

Последното е може би комисия, която да оцени животните.
Тези експерти, които вършат това, трябва да имат най-малкото специализация по овцевъдство. Някои ще каже – ами асоциациите за какво са, животните нали са техни. Така разсъждаваха в една съседна страна и в името да има повече сертифицирани кочове са извършени фалшификация на данните отборно – селекционери и фермери отглеждащи кочопроизводни стада. В случая, държавата дава средствата за отглеждането на кочлетата, така че съвсем нормално е и тя да контролира оценката на младите кочове.

И втория извод е, че при сегашната ситуация трудно можем да си намерим добър коч у нас. Задача номер едно е подобряване кочопроизводството, чрез изготвяне Правила за реализирането му.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук