Овцевъд и Козевъд

Юниците и …. гредата

Конго-кримската Хеморагична треска

Статията на проф. Георгиев е съвсем навременна и „бие камбаната“, че кръвосмучещите са вече между нас и вероятно ще стават все повече след последните дъждове. Който не е виждал кърлежи по говедата не може и да си представи колко опасни и многобройни са те и спокойно може да се приравнят по степен на опасност с „ордите“ на мишките, скакалците и пустинните зайци в Австралия. Най-засегнатите райони в това отношение е Южната част на Югоизточна България – от Бургас до границата ни с Турция и също Хасковски регион. Преди няколко години имахме едно преживяване с „главни герой“ кърлежите, което звучи долу-горе така:

В района под Созопол, внесоха едно голямо месодайно стадо – юници от Северните европейски републики. Условията, които бяха осигурили собствениците, си бяха направо СПА център за животните. Огромно пасище, тревостоя възможно от най- добрите тревни видове, включително люцерна, през 500 метра малък оазис със стотина дървета и вода колкото искаш. От голям мерак фермерът им беше предоставил и концентриран фураж, които и така си остана в хранилките.
Животните спокойни, в партизанска нишка се придвижваха от горичка до горичка и така ден и нощ. Всичко това обаче свърши когато дойдоха кърлежите. В своята родина, вероятно тези животни и не са помирисвали кърлеж и пристигайки у нас се оказаха най-приемливият и незащитен гостоприемник за тях.

Случайно бях на фермата, когато по спешност трябваше да се заколи едно животно нападнато от кърлежи. Бедна ви е фантазията за какво изобилие от кърлежи ставаше дума. Те бликаха от всякъде – от ушите, под опашката, от коремните части. Говоря за шепи кърлежи. Дори и в очите на горкото животно имаше. А това беше една прекрасна юница от Абердин Ангус. Съответно и вътрешните органи се бяха стопили.

Момчето, което обработваше животното, си беше съблякло фланелката – беше много горещо. Неговите колеги махнаха от тялото му 40 кърлежа, само по време на работата.

След оглед на останалите животни се констатира, че и по тях има кърлежи, но не в такива количества. Последва обработка на всички животни – с дезинфекционни препарати препарати и ваксинация. Това е една много трудна операция, на пасище да обработиш 300 животни без станок и здрав прокар.
Тогава г-н Тодор Арбов даде един съвет за нещо, което се използва там някъде на Запад.

Една дълга греда се облича с дунапрен. След това тя се поставя хоризонтално в края на нещо като прокар, като единият и край е на височина, колкото най-високото животно, а другия край е с 20-30 см по-ниско. Следва намокряне на дунапрена с дезинфектанта и насочване животните към гредата. Съответно те минават под гредата с дунапрена напоен с дезинфектант, той се отърква от главата до опашката, съответно и дезинфектанта остава по тези части на тялото на животното.
Важното е навреме да се напоява дунапренът и животните да минат спокойно под гредата.

Задължително преди определяне, кой дезинфектант да се използва, се консултирайте с ветеринарният лекар на терен, правил вече обработка на животни. Всички останали приказки от рода на „моето е най-хубаво“ оставете в рекламата.

И понеже си говорим за „гредички“ искам да разкажа за още един съвет, който ми даде г-н Арбов.
Както знаете юниците се отглеждат групово и когато достигнат височина 135 см и живо тегло над 330 кг вече им е време да се „ почувстват“ бика или пистолета за ИО. Доста е трудно да се определи от една голяма група юници, кои са изпълнили тези параметри.
Какво се прави.
Слага се хоризонтално една греда на височина 135 см, и се намазва от долната страна с боя. Веднага след това се пускат животните да минат под тази греда. Всички, на които гърба е боядисан означава, че са готови да преминат в групата за подготовка за заплождане.
Останалите чакат.

Михаил Михайлов

Exit mobile version