Конго-кримската Хеморагична треска

На вашето внимание предоставяме Научното становище на проф. ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ-Оценка на риска от поява и разпространение на конго-кримската хеморагична треска, рискови фактори и региони за поява и разпространение на заболяването.

Конго-кримската хеморагична треска (CCHF) е вирусно, зоонозно заболяване, което се предава чрез ухапвания от кърлежи. Хората също могат да бъдат заразени чрез контакт с виремични животински тъкани по време на клане на заразени животни. Огнищата на CCHF представляват заплаха за общественото здравеопазване, тъй като вирусът може да доведе до епидемии с висок коефициент на смъртност (10-40%). Вирусът на CCHF може да зарази широк кръг домашни и диви животни.

Разпространението на болестта в България е добре проучено и са идентифицирани шест еволюционно-исторически обособени природни (ендемични) зони. Повечето от тях са разположени в южната част на страната.

Хората могат да бъдат заразени от ухапване от кърлеж, незащитен контакт с телесни течности и тъкани или кръв от виремични животни или хора.
Иксодидните кърлежи, особено видовете Hyalomma marginatum, са основният вектор и също естествен резервоар на CCHFV.
Тези кърлежи се хранят с различни домашни (например говеда, овце, кози) и диви животни (например зайци и таралежи), които играят съществена роля в усилването и разпространението на вируса.

Тъй като домашните преживни животни играят решаваща роля в жизнения цикъл на векторните кърлежи и предаването и усилването на вируса, разпространението на антителата при тези животни е добър показател за наличието на CCHFV в даден регион. Разпространението на специфичните за CCHFV антитела е изследвано при домашни преживни животни в различни региони на България и Турция.
Тествани са серуми от 1165 преживни животни и е установено разпространение до 90%.

Общото разпространение за България е 26%, а за Турция 57%. Резултатите подчертават риска от човешки инфекции в тези региони и важността на изследването на разпространението при животните за идентифициране на рискови области.

Целта на настоящото становище е да се направи научна оценка на риска за значимостта и разпространението на вируса CCHF чрез определяне на рисковите фактори в различните региони на Република България.

Заразените продуктивни животни с CCHFV не показват клинични симптоми. Векторите се заразяват чрез смучене на кръв върху тях и след това могат да предадат вируса. За да се оцени вероятността от поява и разпространение на CCHF в България, са идентифицирани девет групи потенциални рискови фактори (показатели), които могат да повлияят на появата и разпространението на болестта CCHF.

Проблемът е, че заразените с CCHFV продуктивни животни стават виремични за повече от 30 дни. Векторите за кръвосмучене се заразяват, когато се хранят с тях и след това могат да предават вируса както вертикално, така и хоризонтално, когато заразените и неинфектираните кърлежи споделят един и същ гостоприемник.

За да се оцени вероятността от поява и разпространение на CCHF в даден регион на България са идентифицирани девет групи потенциални рискови фактори (показатели), които биха могли да повлияят на появата и разпространението на болестта CCHF.

Център за оценка на риска по хранителната верига

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук