Разговор с двама фермери за овцевъдството

0

Въпреки дъждът и вятъра, трудната проходимост и др. несгоди, овцевъди и козевъди си спретнаха хубав празник, хубав уикенд, хубави срещи с колеги и видяха хубави животни.

Двама наши приятели  животновъди – овцевъди, въпреки проливният дъжд, не се отказаха да бъдат на мястото на голямото  за всички техни колеги събитие, и спазиха обещанието си към нас, след като минат по всички шатри, разгледат животните и обиколят щандовете на фирмите, в минути на отмора, да се чуем по телефона, за да споделят своите впечатления от провеждащото се изложение.

Всъщност овцевъдният събор сякаш остана на заден план, хората предпочетоха да си кажат болките и разговора ни започна,  като единия от овцевъдите ни сподели какво прочел скоро в пресата,  което звучеше горе-долу така:
”Породата Лакон за мляко, ще стане доминираща порода за мляко в България в следващите 10 години. Основание да мисля така ми дават много факти от днешната реалност, а именно:
– Овцевъдството в България е най-неразвитият животновъден отрасъл. Дребно, разпокъсано, на ниско технологично ниво, примитивно и да не казвам номадско.
– Цената на овчето мляко в Европа отбелязва трайна тенденция за нарастване
– Породата Лакон е най-добрата млечна порода в Европа /света/ и е отлично приспособима в България”.

Това предизвика нашите събеседници да бъдат искрени и този път гласът на фермера не бе безгласен, както се случва обикновено.
– Наистина трябва да си оправяме породите, започна единия. Не може с моите кръстоки да направя нещо. Млечността им е малка, за да инвестирам за доилна инсталация. Вълната отиде на кино, от израелските породи плодовитостта ми падна.
И най-важното, като си видя стадото косите ми се изправят, една овца няма да си прилича с друга. Тази година цената за млякото е добра, но може още по-добре. Вероятно това ще стане през следващите години. Защото месото може да се компенсира с месо от други животни, ако искате и с изкуствено, но млякото няма откъде да дойде. И ще се търси все повече.
Месото и то тази година, също се продаде. Цената определено е ниска. Не може да купуваме фураж по 70 ст килограма и да храним като хората. Има и по-евтин фураж на пазара, ама какво има вътре, един Господ знае. Дали им правят проверки не зная, но на мене ми вземат за проба и от запечатаните чували от завода, защото стояли запечатани в склада.
Имам определено и проблем с разплодниците. Говоря за добри такива. Знам, че асоциацията се мъчи с най-различни варианти, да ни снабди с качествени кочове. Сега и депо имаме доколкото чувам.
От чужбина ми е трудно да си купя 2-3 коча. Не съм купувал и не зная как може да стене това. Обикновено си разменяме или купувам от колеги. Като правило ми се казва, че кочлето е от най-добрата и най-млечна майка, а бащата е гордостта на района. То и аз по някой път така казвам, но винаги съм давал хубави агнета на колегите.
След това знаеш как ги гледаме кочовете. Виждам го, зная как трябва да стане, но все нямам време да го направя.

Другият фермер, си беше изпил бирата и продължи.
– Каже ли се, че ще ни дават субсидии и всичко почват да „точат брадвите”. Тази година казаха, че ще има бонус при 5.50 лв за кг агнешко за кланиците и цената до края си остана 5.50 лв. Ами ако не бяха им дали тази помощ, дали цената нямаше да отиде нагоре. С други думи, долу горе сме доволни от цените, но разходите са много повече от минали години.
Ако не са субсидиите сме загубени.
И ето, кажете ми какво да инвестирам да си направя фермата по-модерна. Наистина, започваме трети период, през който ще вземаме помощи от ЕС и още нищо няма налице, отиват за издръжката.
Ами сигурно са и малко и изтичат без да разберем къде.
Преди десетина години имах стотина овце. Навреме разбрах, че с тези бройки освен цигари и бира трудно ще си купя друго. Направих ги над 600 бр., дойде обаче друг проблем.
Няма гледачи.
Колкото и да си е семеен бизнес и с жената да доим, трудно могат да се оправят толкова овце от двама човека и едно куче. Нямам доилна инсталация, нямам други екстри в обора, макар и да е голям. Като няма и работници, поне за някои операции се чудим, какво да правим.
Отглеждаме и 50 бр. Херефодски крави. И там ни чакат на гюме. Знаят, че трябва да продадем определен брой телета и цената на есен веднага стана 3 лева.
Разбирате ли, за какво става дума.
Който може те прецаква отвсякъде.
Няма обаче отказване.
Сина завършва зооинженерство и ще се включва на 100%. Трябва да се справим. Нали виждате. Сутринта и при нас валеше дъжд, но тръгнахме. Длъжни бяхме да бъдем при хилядите наши колеги.
Аз имам да казвам още неща, но ще отида да взема по една бира, че да ви кажа и други неща които ми тежат, когато се видим”.

 

19.06.2021 г Арбанаси

 

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук