Пакистанската Гулаби е млечна порода кози с удължени уши и гърбав нос. Животните се отличават с висока млечност и необичаен външен вид, високо ценени за вкусно и здравословно мляко, нежно месо.
Тази порода кози се среща често и в
Таджикистан, Афганистан, в арабските страни и Индия.

Гулаби е създадена на границата на Индия и Пакистан. За кръстосване са използвани местни бели кози и представители на породата Камори.

Пакистанската коза е известна с необичаен външен вид, снежнобял косъм и непретенциозно хранене. На височина възрастните животни достигат около 1 м при холката. Мъжките на възраст над 18 месеца тежат 70, женските – 50 кг. Максималното тегло на възрастните може да достигне и 90 кг.

Стройно телосложение, удължен врат и гърбавия нос придават на козите грациозен вид. Дългите уши отличават гулабите от другите млечни породи. Козите имат гъста козина, което ги прави студоустойчиви и издръжливи при ниски температури. Те бързо се приспособяват дори към силните сибирски студове.

Характерът на мъжките е лош, упорит и доминиращ. Женските са по-послушни по природа и правят добър контакт с хората. Козите Гулаби са и интелигентни. Животновъдите твърдят, че знаят как да мислят и разбират човешките команди и се държат като котки.

Тъй като козите от тази порода са скъпа покупка, фермерът се интересува от добива на мляко и други характеристики на производителността, преди да закупи. Gulabi, а те имат вкусно, нежно месо и 5% маслено мляко. От тях може да се  надят 1,5-2 литра мляко на ден.

Козата е пригодена за машинно доене, което значително увеличава дебита на млякото. През периода на доене можете да получите от 400 до 720 литра здравословно мляко.

Кривият нос, малките очи и увисналите уши превръщат животните в украса за кошарата, истински любимци на животновъдите.

Позитивите на Гулаби
 – висока дневна млечност
бързо аклиматизиране;
устойчивост на замръзване;
нежно, вкусно месо;
непретенциозност в храненето;

Негативни аспекти:
 – сложността на покупката;
– висока цена.

Изискванията на Гулаби
– Козите се нуждаят от топлина и комфорт, така че в кошарата не трябва да има течения или влага. Допустимата граница на влажност е 75%. Прозорците да гледат на юг. През зимата температурата да не е по-ниска от +5 градуса, през лятото  +19 градуса.
Премахвайте оборския тор редовно през топлите месеци, за да предотвратите размножаването на инфекцията. През зимата редовното почистване не е необходимо, по-добре е козите да са на топло.

Отглеждането на кози.
За стабилен имунитет включете в диетата на Гулаби зелена храна с витамини и ценни микроелементи. Пасете кози в полета и гори, избягвайте да ходите по блатата. Влагата  в пасищата влошават здравето на животните, козата може да се разболее или дори да умре. Животните обичат светлина и топлина, затова им осигурете прилични условия на живот и Гулаби ще ви се отблагодари с добро  количество на млякото при доене..

Грижа за животните.
Чешете пакистанските си кози всеки ден. Козината е къса, мека, така че няма да има трудности. За да не допуснете козата да хване въшки, третирайте меката вълна с топъл соден разтвор веднъж седмично. Почиствайте копита от мръсотия след всяка паша, в противен случай розовата кожа се възпалява.

Хранене.
Не забравяйте да включите в диетата на Гулаби слама, кореноплоди, сено, силаж, комбинирани фуражи, пресни зеленчуци. Нарязаните трици, царевица, овес, ечемик, дъбови и брезови метли са полезни за животното.

При отглеждането на козите-майки трябва да се спазват някои правила при отглеждане на малките.
 – 1 час след окозването помогнете на ярето да намери вимето.
 – От 7-дневна възраст пускайте малките на пасището с майката.
Уверете се, че яретата бозаят до 8 пъти на ден.
На 3-4 месеца прехвърлете младите на зелена трева и сено, отбийте ги от майките.

Всичко хубаво изисква грижи. Породата кози Гулаби са потвърждение на това правило.

1 КОМЕНТАР

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук