Николай Къчев – мениджърът в овцевъдството

1

Преди коледните празници ни гостува един приятел, капитан на кораб, слязъл на брега за малко. Още с влизането в офиса, по най-бързия начин, ни попита знаем ли  какви са тези овце до село Калояново.
„Няма те си представа каква гледка е само – виждаш на поляната до пътя, поне 500 овце, всичките еднакви, охранени лежат си като в детска градина. Направо онемях. Свикнал съм да гледам покрай пътищата /то последните години вече и няма/ едни полу овце, гладни и мършави. Веднага спрях колата и направих няколко снимки. Знаете ли на кой са тези овце. Поздравете го собственика”.
Е всичко бяхме чували, ама морски капитан, дето е видял всичко, дори и морски сирени, да се впечатли от едни овце, не бяхме чували. Собственика, то си го знаехме, защото в това село само той има овце. Казва се Николай Къчев. Веднага се свързахме с него и заедно написахме още една история за овцевъдството. Този път с ярки шарки и движение напред.
За да бъдеш мениджър в животновъдството в днешно време, трябва да си знаещ, работлив, можещ и нахакан, за да се оправиш по пътеката на стипълчейза и прескачаш ежедневно препятствията от рода – работници, фуражи, банки, администрация, ветеринари, пожарникари, еколози, изкупвачи и още поне десетина подобни препятствия. Но за младия мениджър Николай Къчев от Сливен, тези препятствия не са проблем, защото откакто се помни, той все си прескача препятствия. Потомствен овцевъд, цялата рода от пра-пра дядовците, чичовците все са гледали овце. Къчев е каракачанско момче, свикнало е с овцете и знае всичко за тях.
Преди години, решава да се пробва в друг бизнес /който все още го има/- автокъща. Мислел си – хората нямат пари за коли, ще продам агнетата. Оказва се точно обратното. Продал доста коли и няколко агнета. Това не го обезсърчило, напротив амбицирало го. По него време фамилията имала двеста овце. Сега техният брой е вече над 1700. Породите би трябвало да са ви ясни- на първо място-каракачанската. То кръвта вода не става, както казват хората. Към тях прибавяме и 11 каракачански коня. В стадото се отглеждат овце и от породите – Котленска, Цигай и местни овце, които се подобряват чрез кръстосване.

Породите не могат да бъдат и други, защото пасищата са планински, пашата не е кой знае колко, а и се използват по-малко време. Базите, в които се отглеждат овцете са три.  В едната се отглеждат най-продуктивните животни. В другите се отглеждат шилетата, агнета и овце. В основната база ежедневно е баща му и майка му, които участват и в процесите ежедневно. Организационно се работи годишен цикъл-начало на агнилната кампания- ноември, продажба на агнетата, доене, заплождане.
Засега проблем е кампанията по стригането на овцете. Така или иначе се оправят, но след това вълната си стой за спомен в кашлата и се чудят какво да правят с нея.
Храненето също е традиционно. Засилване на дажбата преди агнилната кампания и след огването.
-„Не ни се свиди зърното, ама го даваме, когато трябва, и до един кг сме стигали. Осигурени са необходимите количества слама, сено и разбира се люцерново такова за агънцата. По отношение на вексинациите, при нас те са като по часовник. Не пропускаме нищо. Уверихме се, че в района, в който сме, не всички ваксинират и изненадите в миналото бяха непрекъснато. Сега си знаем – обзпаризитяване пролет-есен, ваксина против ентеротоксемия, двукратно за шилета и дзвиски, агалаксия през две години, копитен гнилец, ако имаме ситуация. Всичко друго, което правим с овцете, то си идва от вътре, спонтанно без напрежение, без закъснение, а бе все едно четеш готварска рецепта и изпълняваш. Преди няколко години създадохме дружество „Златно руно”,  не можем да се похвалим с кой знае какво, но поне имаме информация за всичко, имаме наш  представител в СЖ, член на дружеството е и съпредседателя на НАОК. Проблема с реализирането на агнетата не е нов, и вие сте писали доста за това, и като не може да ти помогне някой, почваш да се оправяш сам. Наш колега организира едно депо за агнета, което мина всички проверки и ремонти и е готово да приема агнета. Идеята е, да съберем там повече агнета и да търсим по-висока цена от изкупвачите. Защото като сме пръснати и по-малко, извиват ни ръцете, както сегашните перални сушат прането. Ясно ви е, че колкото и малко агнета   да произвеждаме в национален мащаб,  трябва да си ги продадем достойно – какви са тези цени 3.50лв, че и надолу по някой път. Все пак нашето предприятие не произвежда десетина агнета, които ще ги продам само за един ден преди празник.
Както казах, депото е готово, и сега с колегите обсъждаме организационно, как да действаме за да няма издънки и да се изкараме помежду си. Ние работим за себе си, няма пред кой да се хвалим, но искаме да получим полагащото ни се.

Е, при нас няма хвалби, – с усмивка казва Николай, всичките ни агнета са си за нас.
Питаме за други проблеми.
– „ Ами задължителните ваксинации. Правят се в най-неподходящото време. Против Синия език в горещините, за Бруелозата изследването след приключването на случната кампания. Нещо не се връзват нещата. Играем си на сляпа баба. Става като агнето за София. Докладва се някъде , че сме о кей, ама какъв е ефекта при нас, никой не пита. Е, поне като свършим кампанията по заплождане, знаем кои са болните кочове и ги отстраняваме. Дано тази година да се нормализират нещата. Разбираме ги в БАБХ, обществени поръчки, ограничения, незнам какво си, ама нас кой ще ни разбере.
По отношение на селекцията сме безкомпромисни. Работим само с добри кочове по екстериор и от добри майки. Сега чувам, че ще се прави и депо за тестаж на кочлетата, което е пак добре. При отбора също сме безкомпромисни, и затова  вашия приятел капитана е забелязал нашите овце. Записите също правим съгласно изискванията.
Разбрах, че в статията ще ме наричате мениджър, ами то аз наистина съм си такъв. През деня по институциите, но всеки след обед съм при овцете, елате в Калояново да се уверите. Сега сме агнилна кампания и трябва дежурства. Разбира се осигурили сме всичко необходимо- зазимяване, много слама боксове за родилките, боксове за групите, хранилки, поилки и още куп други неща.

Накрая пожелахме повече агнета за фамилия Къчеви и на Гергьовден да ни покани да си вкусаме агнешко от черно агне с бяла точка на челото.

В края на седмицата ще се проведе Съборът на овцевъдите и козевъдите. В тази връзка ще се постараем да наситим страниците на сайта ovce-kozi.com с повече материали за овцевъдството.
В понеделник, както нашите читатели знаят, публикуваме историите на фермери.
Днес това  е овцевъда от Сливен г-н Николай Къчев

О.К.

 

 

1 КОМЕНТАР

  1. иванов: защо не ни казахте какви са тези агнета за София. Ако трябва и ние да даваме.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук