Проблемът: Вълната в пламъци

0

Така започна разговорът ни по телефона с наш овцевъд.
– ”Подарявам 4 тона вълна. Да идва някой да ме отърве” – продължи той. Преди няколко дена се обади друг фермер, който ни каза, че прави организация да гори вълната. От година на година, да се отървеш от вълната става все по- сложно. Ние засега в тази връзка не сме направили нищо. Много народ се тупа в гърдите, че има заслуги за добрата цена на агнетата, добрата цена на млякото, увеличеният брой на овцете, ако искате и временното решение по чл.137. Ама за решаване на проблема вълна –  никой нищо не казва.

Как стоят обаче нещата на терена.
Допреди десетина години, овцевъдите успяваха да вземат толкова, колкото са дали за стрижбата на овцете. След това почнаха да се радват, когато успяваха да си върнат половината от разходите. Преди две години, на много овцевъди, на които бяха взели вълната, тя не им бе изплатена. Миналата година пък вече никой не я иска.

– Какво показват сметките. 2.50 лв се дава за остригването на една овца. Към това прибавете храна и нощувка за стригачите, плюс всички направени разходи по отношение на консумативите и надник за подавачите. Следва стокирането на вълната в някое помещение и чакане.
Голямото чакане. Ще се обади ли някой да поиска вълната.
Такива обаче няма.

Овцевъдите, обаче са бързо мислещи и действащи и не губят време да разкарат вълната. За тези, които имат по-малки количества е лесно – в дупки, ями, долове, ако искате и в реката. Тези с по-голямо производство, на ръба на бръснача, започват горенето на вълната. Следват големите ферми с производство на няколко тона вълна -там не става нито изхвърляне, нито горене. Ама те са „ големи” ще се оправят, си казват някои.

В страната се отглеждат над един милион овце. Или средно по 2-2.5 кг от овца се събират над 3 000 т вълна. На въпроса, защо не се изкупува вълната, може да се отговори по няколко начина.
– Нямаме такава текстилна промишленост, която да ползва вълната. Дори и ако имахме, произведената в нашите овцеферми вълна не става за това производство. По статистика имаме не повече от 10 000 бр тънкорунни овце. Броят на цигайските овце е същия. Имаме около 30 000 бр млечни и месодайни овце и с това приключихме с интелигентната вълна.

Останалата вълна е груба – отглеждаме над 150 000 бр автохтонни овце. Следващата голяма група овце са всевъзможни кръстоски, нямащи кръв от породите за вълна.
С две приказки не разполагаме с вълна, която да можем да използваме у нас или за износ. Друга причина е, че предприятията, които се занимаваха с пране на вълната, почти са замразили дейността си и изпълняват само сигурни поръчки.

Следва и големия въпрос – КАКВО ДА СЕ ПРАВИ С ВЪЛНАТА.

Досега сме чували, че вълната е проблем, но не знаем да е имало поне дебат по този въпрос. Вероятно действа формулата „спасявай се поединично”. В момента избора не е много голям.
– Едното решение  е приготвяне на тор. Това също никак не е лесно. По-скоро от административна точка, отколкото от технологична. Защо – ще ви разкажем в следващия материал за вълната – „Вълната, торта и Европейския съюз”.
– Второто е производството на лодки и сърфове – има вече такава технология и първите образци са на вода.
– Третото е връщане назад 170 години, когато са се произвеждали шаяци, гайтани, аби и др. – това също е изключено.
– Вариант четири е събиране на вълната от фермите, както екарисажите събират умрелите животни.
Сега обаче, за да предадеш за унищожение килограм органичен продукт има яко бъркане в джоба. Или към тези минимум три лева за остригването на една овца, трябва да се прибавят още доста левове за унищожаването на вълната.
– Друг вариант е създаване на кооперации за обработката на вълната до краен продукт – одеяла, губери, плетива и др., но това не решава проблемът вълна.

Следва дебата.
Ако вълната наистина е проблем за овцевъдите /според нас е/ веднага трябва да се започнат разговори с министерството. Приказките, че задачите на министерствата са само да се организират изборите, са за наивници. Щом се съкращават кадри, назначават нови, правят се реорганизации значи, че се работи по всички проблеми. А проблема вълна, хич не е малък. Става дума за минимум 3 000 т вълна пръснати навсякъде из страната.

Румънците през последните години похарчиха милиони евро, за създаване на схема за изкупуване на вълната. За съжаление, само за година измислиха схема за източване на фондовете осигурени за изкупуването на вълната. Схемата е прекратена.

Въпросът за вълната винаги е стоял пред нас и имаме десетина статии посветени на вълната. Една част от тях предоставяме на вашето внимание.

Вълната е не само наш проблем

Има ли алтернатива за вълната

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук