2 част / Сп. “Животновъдство BG”: Български породи овце. Характеристики и специфики на автохтонните и местни породи

0

Сакарска овца

Сакарската овца е българска порода овце с предназначение добив на мляко и вълна.
Породата е разпространена в частни стопанства в селища, намиращи се в планината Сакар и между реките Тунджа и Арда. Името ѝ произлиза от планината, в района на която посредством народна селекция е създадена породата.
Към 2008 г. броят на представителите на породата е 5 640 индивида.
Животните са средно дребни. Главата е голяма с права профилна линия. Ушите са средно дълги и хоризонтално поставени. Краката и копитата са здрави.
Руното е отворено и с фитилест строеж. Срещат се предимно бели индивиди, по-рядко пигментирани.
Овцете са с тегло 45–50 кг, а кочовете 60–70 кг.
Средният настриг на вълна е 2,8–3 кг при овцете и 4–5 кг при кочовете.
Раждат по 1 и много рядко по 2 агнета.

Под селекционен контрол (към 2011 г.)
• овце, брой 1450
• кочове, брой 45
• стада, брой 6


СВЪРЗАНИ СТАТИИ:
1 част / Сп. “Животновъдство BG”: Български породи овце. Характеристики и специфики на автохтонните и местни породи

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук