1 част / Сп. “Животновъдство BG”: Естествено и изкуствено отглеждане на яретата през бозайния период

0

Естествено отглеждане

При естественото отглеждане яретата бозаят от майките си до отбиването. Често от раждането до отбиването приплодите непрекъснато са при майките. През деня и през нощта яретата бозаят свободно, когато си пожелаят.

Постоянното държане на яретата при майките има големи недостатъци. Например, когато яретата са две и повече млякото на майката често не достига и се отразява неблагоприятно върху растежа и развитието им. Освен това яретата постоянно безпокоят майките си – не могат спокойно да се хранят, преживят и почиват. Изкарани на пасището с майките си яретата бозаят от другите кози-майки.

Когато те пораснат, зъбите им стават остри и често пъти при бозаенето нараняват цицките на козата, вследствие на което тя не позволява на ярето да бозае и да се дои. Това довежда до преждевременно отбиване на яретата и до силно намаляване млечността на козите.
В други случаи яретата сучат само от едната цицка, поради което тя се развива по-силно, а другата цицка трябва да се дои, което създава трудности и води към заболяване на вимето.

След 30–40-дневна възраст на яретата най-добре е майките да се изкарват на паша сами. Яретата остават в двора, в помещението или се изкарват на паша сами. При майките си те се пускат да бозаят три пъти на ден – сутрин преди изкарване на козите на паша, на обяд и вечер за 2–3 часа.
За да се осигури обедно бозаене на яретата до 55–60-дневна възраст, майките се връщат на обяд и след като нахранят яретата и си починат 1–2 часа, пак се изкарват.

След навършване на 2-месечна възраст яретата се пускат да бозаят при майките само сутрин и вечер. В зависимост от млечността на майките, броят на яретата и качеството на използваните фуражи през бозайния период може да се отнеме част от млякото. Това обикновено се практикува при високомлечните кози и козите с едно яре.

При естествения начин на отглеждане козите с повече приплоди и нискомлечните не трябва да се доят, защото доенето довежда до недохранване на яретата. Доенето на козите започва след отбиването на приплодите.

На яретата от края на 12–15-дневна възраст започва залагането на 25–30 г прясно овесено брашно и по-малко доброкачествено ливадно или люцерново сено. До края
на месеца те се приучват да ядат редовно залаганите им фуражи. През втория месец на яретата се дава дневно по 200 г смеска от трици, слънчогледов шрот или грахово брашно и царевична ярма.

Много полезно за подрастващите ярета е през този период, вместо смеска от различни видове концентрирани фуражи, да получават едро смляна овесена ярма. Освен концентриран фураж добре е на яретата да се дава и по 50–100 г ситно нарязани моркови и 5 г креда или костено брашно.
От 20-ия ден след раждането яретата получават готварска сол, която се поставя в хранилката за близане на воля. През втория месец сеното се увеличава на 200 г. През третия месец, ако яретата не се изкарват на паша, получават по 300–350 г доброкачествено сено, 250–300 г концентриран фураж, 150–200 моркови, кръмно цвекло или силаж, 5 г креда или костено брашно и каменна сол за лизане на воля. От 20-дневна възраст на яретата се дава в отделни съдове вода за пиене, която няколко пъти на ден се сменя.

Разплодните ярета се отбиват на 75–90-дневна възраст. Рязкото им отделяне от майките е неправилно. Правилно е постепенното отбиване на яретата в продължение на 10–12 дни. За целта те се отделят от майките все по-дълго време – 2–3 дни бозаят само сутрин, през 3–6-ия ден само вечер, 6–8-ия ден през ден и накрая през 2 дни до пълното им отбиване.

Най-малко четири седмици след това яретата не трябва да виждат майките си, защото щом се съберат с тях, започват да бозаят.

подготвил: Патриция Петрова, fermabg.weebly.com

Следва:
2 част / Изкуствено отглеждане

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук