2 част / Проблемът: Овцевъдството и козевъдството – идентификацията

0

Светло ли е бъдещето за секторите “Овцевъдство” и “Козевъдство” в преходния период на Общата селскостопанска политика (ОСП)  – това беше мотото на уебинара организиран от agri.bg.
По отношение на организацията, вече казах мнението си в материала

1част / Проблемът: Овцевъдството и козевъдството
– Началото на разговора

Първият въпрос, който обсъдиха овцевъдите, беше въпросът за идентификацията.
Чуха се много негативи по този процес и само едно предложение за промяна. Всичко си е в реда на нещата. Все още идентификацията помага на фермерите, за решаването на някои проблеми и „лидерите” не искат да навлизат много в тази тема, за да не загубят електорат.
Г-н Симеон Караколев се опита да разкрие някаква схема за виртуалните животни, но според мен, не беше много убедителен.

Идентификацията – от нея започва и свършва всичко.
Ражда се агнето и получава марката.
Умира или го колят марката се връща там, откъдето е тръгнала.
Просто правило с едно неизвестно.
Дали е така обаче.

Ако тръгнем по пътя на идентификацията, ще почнем от изрезките на ушите.
Отиваме в по ново време – времето на маркирането, чрез татуировка. След раждане – още докато агнето е в бокса при майката, татуиране на лявото ухо номера на майката. Междинно започна белязането на агнетата – обикновено докато се маркират. В началото с всевъзможни краски – боя за вълна, вар, дори и грес. Вълната обаче, като надмина 8 лева за килограм, тази практика беше спряна и се започна белязане на агнетата с цветните моливи, които и сега ги има на пазара и накрая с пулвиризаторните бой.

Последната идентификация на агнетата, бе по време на отбиването, когато на дясното ухо се татуираше индивидуалния номер, който се състоеше от четири цифри. Като първата цифра бе последната цифра на годината на раждане.
На кочлетата с рога се правеше обикновено тавро с индивидуалния номер.
Клещите за маркиране бяха с четири цифри – което означава маркирането на 999 агнета, както казахме първата цифра бе годината на раждане – 1999.

Имаше и маркери с пет цифри, но се срещаха рядко.

След това се появиха маркери, където в първата клетка се слагаше буква, за да се идентифицира стопанството или стадото.
Маркирането на овцете с тъмни уши си беше направо трагедия, ако се използваше черната паста за татуиране. Много пъти, селекционерите сами си правиха тази паста от сажди. При тъмните уши, можеше да се използва боя за обувки и тогава номера излизаше светъл.
Накрая на периода на маркирането се появиха и белите татуировъчни пасти на Хауптнер.

Стигаме и до новото време.
Някъде към 1998 г за първи път се заговори за тези жълти, европейски марки. Един германец ги демонстрира, показа как се съединяват марките и накрая попълни един формуляр, който трябваше да  изпрати до ветеринарната служба, от която бяха взети марките.Във формуляра се обясняваше, какво се е случило с тях.

След като влязохме в ЕС, съвсем нормално беше да изпълняваме и Регламента относно идентификацията на ДПЖ.

Регистрация на овцете и козите са фиксирани от Регламент (ЕО) 21/2004 на Съвета.
Електронният идентификатор се нарича транспондер и представлява пасивно, само четящо устройство, което не съдържа вътрешен източник на електрозахранване. Идентификационният код може да бъдe прочетен само когато транспондерът се активизира от сигнала, предаден от четящо устройство.

Дребните преживни животни се идентифицират с две средства за идентификация – първото средство е обикновена ушна марка, второто средство е електронна ушна марка.

От дебата, които се проведе, се разбра, че идентификацията ни не е в ред. А създава условия за виртуални овце и съответно източване на субсидии. Начините на фалшификация обаче, не станаха много ясни.

По качеството на марките.
Щом другаде марките стоят по ушите, защо не стоят и на нашите овце.
Един от проблемите е некоректно сложена марка.
В края на материала даваме два адреса да се запознаете как се прави това.
Гледал съм много поставени марки. Процентът на правилно сложени марки е  максимум 50. Поставят се или на върха, или отзад, или горе, или долу, редовно разменяне мястото на мъжката и женската част. Колкото до самото качество, би трябвало всичко да е наред.

Изискванията са толкова големи, че едва ли някой търговец би си позволил да продава некачествени марки.

Другото извинение, че животните ходят по драките и храстите.
Вероятно има такъв отпад, но не е толкова голям.
Виждал съм и биологично несъвместими марки, за което трябва да отговаря търговеца.

Свързани  теми:
1 част/ БАБХ – ПРАКТИЧЕСКО РЪКОВОДСТВО за електронна идентификация на дребни преживни животни

2   част/ БАБХ – ПРАКТИЧЕСКО РЪКОВОДСТВО за електронна идентификация на дребни преживни животни

Следва и умишленото сваляне и поставяне на марките.
Въпреки това, организациите защитават членовете си по отношение дълголетието на овцете, макар, че всички овцевъди много добре знаят, че след пето агне в най-добрия случай, овцата трябва да изчезне от стадото.

Другият проблем са т.н селекционни марки.
Задава се въпроса, за какво служат те. Присъединявам се към изказаното мнение – за украса, като на коледна елха.
Ако преди години тези марки са имали значение, сега вече би трябвало да им кажем довиждане.
Да, ама не.
Така е записано в развъдната програма, че трябва да има развъден номер и при проверката, ако не са поставени – има проблеми.
Това е за десет години, колкото трае една развъдна програма, преди да се поднови.

В тази връзка и за други подобни неща, бях направил предложение да има възможност развъдната програма да се коригира през този десет годишен период.
Оказа се, че е доста трудно, ще си чакаме десетте години, а през това време другите ще си вървят напред.

Направи се предложение за ново кодиране на марките.
Също мисля, че това е минало. Актуално беше на марката да се отразява всичко за овцата. Сега обаче, при наличието на електронна марка, с един софтуер, с телефон или таблет, можеш много по-добре и без грешка при отчитане на номера, да получиш информация за даденото животно.
Тук не става дума за умните марки, става дума за сега ползваните марки.

Съвсем правилно, овцевъдите обсъдиха проблемът идентификация на първо място.
Ако обаче не се получат позитивни резултати, вероятно ще се използва решението на ирландците, които във връзка с проблеми при маркирането на агнетата с марки за кланиците, им бе наложено да използват електронни марки. Първите 50 им бяха дадени безплатно, а следващите овцевъдите трябваше да си ги купуват, което се отрази на печалбата с минус 3 лева за бройка.

Михаил Михайлов

След проблемът идентификация, идва проблемът със записите по отношение датите на раждане, бащи и майки и др.
Това води до нови стъпки в управлението на фермата.

Следва продължение ……

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук