2 част: Сп. “Агропари” / М. Михайлов – Науката, животновъдството, надеждите и парите

0

Следва и въпроса, кой изповядва и внедрява науката във фермите.

Засега, сякаш са фирмите разпространители на фуражи, семенна течност и консумативи за животновъдството.
Те имат много добре подготвени специалисти. Млади хора, изкарали курсове за обучение и стаж във водещи фирми, свързани с животновъдството в Европа, САЩ дори и Австралия. Нахакани, пробивни, убедителни те са взели в свои ръце изготвяне диетите за хранене на животните, съвети по осеменяването, управлението на стадото, дори и ветеринарията.

Фермерите също не са за подценяване.
Това не са фермерите отпреди 20 години, да слушат с отворена устата науката. Свикнаха с титлите, посетиха много водещи чужди ферми, сблъскаха се със съвременните методи на отглеждане на животните. Завършиха курсове свързани с животновъдството. Това са фермерите от новото поколение, хора които говорят вече на друг език, трудно могат да бъдат излъгани или омаяни от високостилно изложени приказки.

Вероятно това отчуждаване се забелязва от науката и тя побърза да вземи мерки и то съвсем правилно и навреме. Първи леда счупи ръководството на Тракийския университет. Ректорът на Тракийски университет – Стара Загора доц. д-р Добри Ярков и собственика на една от най-големите кравеферми в страната „Добротица“ Недко Митев взеха решение за бъдещо сътрудничество.

Идеята е студентите от Ветеринарномедицински факултет и Аграрен факултет да провеждат практически занятия във ферма „Добротица“ и да се докоснат до най-новите технологии, както в отглеждането на крави, така и в производството на млечни и месни продукти.

Във фермата на “Добротица” в село Овчарово се отглеждат над 7 000 млекодайни животни, хранени с лично произведен фураж. “Добротица” е изцяло иновативна ферма, като целият производствен процес на месни и млечни продукти се осъществява с помощта на съвременни технологии и стриктен контрол. Благодарение на тях се осъществява мониторинг на хранителните качества на продукцията през целият процес – следи се за тяхната чистотата и съдържание на полезни хранителни вещества – протеини, въглехидрати, мазнини и други.

Подобна кооперация съм виждал в Германия. Нещата са малко по-различни, но много подобни на това съглашение. В почти всяка провинция има кооперативна ферма с трима собственика – Съюза на говедовъдите, държавата и Научен институт или Университет. В тези ферми се правят много неща. Когато бях на посещение се правеше изследване, кои клетки и иглута за открито отглеждане на телета са най-добри. Бяха донесли поне десет модела клетки, и в тях се отглеждаха телета. Задачата на студентите беше да „снимат” всичко, което ставаше в клетките денонощно – става дума за записи, измерения и наблюдения. След това се обобщаваха резултати и се казваше на фермера, кой модел клетки са най-добри за отглеждането на телетата. Плюсовете и минусите на тези клетки също.
Ето това искат фермерите.

Последва стартирането на друг проект, отново възложен на Тракийския университет – проект GREENANIMO.
Проектът се занимава с ключови научни области, нужди на национално ниво и приоритети в четири научни направления:
– „Подобряване качеството на месото“;
-„Повишаване на ефективността на храненето“;
– „Подобряване на благополучието на животните“;
– „Създаване на устойчиви производствени системи в месодайното преживно животновъдство“.

Проектът ще включи изследвания и иновации в аграрния бизнес, свързани с производство на месо от преживни животни. Той насърчава устойчиво сътрудничество в няколко научни области с цел прилагане на иновативни стратегии за отглеждане на месодайни породи говеда и овце и производство на качествено месо, основано на знания и иновации.
Образователните и обучителни дейности по проекта ще бъдат стъпка към създаване на ново поколение млади изследователи, които биха имали по-добри перспективи за заетост извън академичните изследвания.

Следва продължение ……
—————

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук