Връща ли се модата на вълната

0

Овцевъдство не се прави за един ден.

Сега обаче, във времето на икономиката, ще се наложи много бързо преструктуриране и на производство и на организация и на управление на фермите.
Все още не можем да разберем, че важният е клиента. За него всичко. Предварително трябва да знаем, какво ще се търси след десет години, в какви количества и от кой, за да можем да си направим организацията.

Не случайно пишем трети материал за вълната.
Ние тотално я нямаме.
Всъщност имаме такава в големи количества, но годна само за тор или горене.
И следва въпросът, какво правим ако тя стане хит на пазара, както се и очертава.

След Уругвай, за които писахме, че вече „стягат” редиците на вълнодините овце, това започва да прави и Дагестан.

Защо става вълната мода.
Защото Китай започва да купува вълна.

Всяка година в Дагестан се произвеждат повече от 14 хиляди тона вълна във физическо тегло, от които около 10 хиляди тона са мериносова и полутънкорунна вълна. Развитието на преработката на вълна в републиката действа като значителен стимул за по-нататъшно укрепване на овцевъдството, създаване на нови работни места и разширяване на данъчната основа.

Само преди дни, министърът на земеделието на страната, е посетил едно от предприятията за първична обработка на вълната. Линията за измиване на вълна е оборудвана в едноетажна сграда, дълга 300 метра, с площ над 6 хиляди квадратни метра.
Цената на по-нататъшната му продажба зависи от чистотата на измитата вълна и следователно линията е оборудвана с допълнителни вани. Физикохимичните свойства на подземните води се считат за най-подходящи за прането на вълната и затова е изкопан артезиански кладенец за нуждите на производството. В момента  се перат около 3 тона вълна всеки ден, около десетина специалисти са включени в работата. Продажбите са основно за Китай и Беларус.

Като цяло през последните години в развитието на това предприятие са инвестирани значителни частни инвестиции.

Държавата се интересува от съживяването на подобни съоръжения за събиране и преработка на вълна в Дагестан, както и от създаване на условия за продажба на вълна от малкия бизнес. Ще се създадат регионални центрове за организиране на първична обработка, вземане на проби за лабораторни анализи и съхранение на вълна в няколко региона на страната, включително Република Дагестан. Ще се работи и по бързото увеличаване броя на овцете за вълна и увеличаване на продукцията– казва министъра.

Дагестан-Република Дагестан  е субект на Руската Федерация. Площ 50 270 km2 (52-ро място, 0,29%), население на 1 януари 2017 г. 3 041 900 души (13-о място, 2,07%). Столица е град Махачкала. Разстояние от Москва до Махачкала — 2 166 km. Тук се намира най-южната точка на Руската федерация.

В Дагестан съжителстват хора, принадлежащи към десетки етноси. Най-много са аварците, даргинците, кумиките и лезгинците, които общо възлизат на около 75% от цялото население на Дагестан. Етническите руснаци са едва около 5%, но руският е официален език в републиката. Повечето етноси говорят на кавказки, тюркски или ирански езици. Мнозинството изповядват исляма, има и християни.

От началото на 90-те години на 20 век, т.е. след разпадането на Съветския съюз, в Дагестан се наблюдава ислямистка бунтовническа дейност с ниска интензивност, спорадични сепаратистки конфликти, междуетническо напрежение и терористични действия.

(Източник: официален уебсайт на Министерството на земеделието и храните на Република Дагестан).

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук