Информация за съобщение на Федералния институт за оценка на риска на Германия относно измамите с храни и тестването им за автентичност

0

Аналитичното изследване на автентичността на храните и фуражите е основен аспект на защитата на здравето на потребителите.
По тази причина Федералният
институт за оценка на риска на Германия (BfR) участва в разработването, валидирането и оценката на аналитични стратегии и методи за тестване на автентичността(определянето на състава и произхода)на храните.Какво представляват измамите с храни?

Понастоящем, в европейското законодателство не е регламентирана единна правна дефиниция на термина „измама с храна“.
Най
общо казано, под измами с храни се разбира умишленото пускане на пазара на храни с намерение да се постигне финансова печалба, като се въведат в заблуда потребителите по отношение качеството и състава на храната. Това се случва чрез умишлена промяна в състава на храната, както и чрез деклариране на неверни данни за храната чрез процеса на етикетиране, т.е. етикета умишлено се отбелязва подвеждаща или се пропуска  за храната.

Кои са найчесто срещаните видове измами с храни? Съществуват няколко различни вида измами с храни самостоятелно или комбинирано те представляват:
1. Добавяне на нехарактерна (екзогенна) субстанция, за да се придаде подобро качество или да се постигне определен визуален ефект на храната.
2. Добавяне на компонент на храната в допълнително количество (ендогенно хранително вещество), за да се придаде подобро качество или да се постигне определен визуален ефект на храната1;.
3. Смесване на храни от различни географски региони или смесване на храни с различен растителен или животинскипроизход без подходящото етикетиране.
4. Използване на необявени или забранени производствени процеси.
5. Фалшива декларация поставяне на неверни подробности или претенции/твърдения на етикета на хранителния продукт.

Първоначална оценка на найчесто срещаните видове измами с храни е публикувана в първия доклад за дейността на мрежата за предотвратяване и откриване на измами по агрохранителната верига към Европейската комисия. Мрежата е създадена през2013 г. и в първия доклад от 2014 г. са споменати 60 случая, като са идентифицирани следните видове измами с храни в рамките на Европейския съюз (подолу е представено процентното съотношение между различните категории измами):
Фалшиви етикети, например по отношение на срока на годност: 25%
Невярно сертифициране, например изтъкване на повисоко качество: 22%
Заместващи съставки, например използване на конско месо вместо говеждо: 17%;
Забранени съставки: 10%
Забранени методи за обработка: 8%
Незаконни продукти, негодни за консумация от човека: 7%
Подправени продукти или търговски марки: 5%
Други: 5%Според данни на властите в САЩ, храните, които найчесто попадат в съобщенията за измами с храни са зехтин, мляко, мед, шафран, портокалов сок, кафе, ябълков сок и вино.Какви биха могли да са здравните рискове при консумацията на храни, категоризирани като обект на измама?

Експертите от BfR отбелязват, че нараства броят на случаите на фалшифициране, които могат да представляват риск за здравето на потребителите. Това се дължи основно на влошаване на качеството на влаганите вещества, като са описани случаи на добавянето на забранени вещества например добре известни са случаите на добавяне на антифриз към вино и на червения индустриален оцветител Судан в подправки.
На
фона на глобализираната търговия BfR прогнозира увеличаване на възможния риск за здравето, особено когато се касае за добавяне към храната на вещества, с произход от трети страни.Трябва да се отбележи обаче, че не всеки случай на измама с храни оказва влияние върху здравето.

Съответно, в посочения пример с недекларирана употреба на конско месо в продукти от говеждо месо не е имало никакви последици по отношение на здравето, но продукти с фалшиво декларирани съставки или с неизвестен географски произход могат да породят опасения от повишен риск, особено при някои кризисни ситуации. Защото, само когато е възможно да се проследят всички фази на производство, преработка и разпространение включително маркиране и етикетиране, без никакви пропуски, съответните стоки могат да бъдат идентифицирани и да бъдат бързо и ефективно изтеглени от пазара при криза.

Това означава, че анализът за автентичност на храните и гарантираното им проследяване са основните аспекти на защита на здравето на потребителите.

Какво представлява тестване за автентичност?
Под тестване /анализ за автентичност се разбира аналитично изследване на същността на храните и фуражите по отношение на техния състав и произход. Автентичността на даден продукт се установява посредством различни химикоаналитични и документални стратегии и методи, чрез които се проверява дали дадена храна или фураж действително отговаря на информацията, отбелязана на етикета на продукта от производителя.

Какви аналитични методи съществуват за тестване на автентичността на храните и фуражите?
Химикоаналитичното изследване на храни и фуражи води началото си именно от опитите за разкриване на фалшификати. Фалшифицираните хранителни продукти често се откриват чрез така наречените маркерни съединения, които са типични за откриване на дадена смес или присъствие на примес.
Примери за това са: откриване на конско месо в говежди продукти с
помощта на PCR анализ; установяване на добавен технически глицерин към виното. Добавянето на технически глицерин може да се определи чрез съпътстващи вещества, които не биха могли да се срещат естествено във виното. Една трудност при откриването на фалшификати е фактът, че се откриват само веществата, за които се анализират храните, т.е. храните се тестват за наличие или отсъствие на подправяне/фалшифициране, което вече е познато..

Непознатите до момента фалшификации могат да бъдат пропуснати. Обикновено не се допуска, че в млякото може да бъде добавен меламин, затова до онзи момент подозрението не е водело към търсене на това вещество. Веднъж известна тази практика вече води до повишаване на вниманието и повече възможности за тестване на подобен род фалшификация.
Съдържанието на протеин в млечните продукти обикновено се определя по метода на Келдал, с който се определя общото съдържание на азот в пробата. По този метод не може да се разграничи дали азотът произхожда от естествени млечни протеини или от органични, азот-съдържащи химикали като меламин.

 Възможността за идентифициране на множество различни отклонения от очакваното за даден продукт под формата на негови фалшификати, заслужава специално внимание от страна на BfR, тъй като по този начин би се гарантирало здравето на потребителите посредством гарантиране на безопасността на храните. За в бъдеще се възлагат надежди, че ще бъде възможно използването на аналитични методи дори за решаването на по-специфични проблеми,като например установяването на географския произход на хранителните продукти.

Повече можете да прочетете ТУК

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук