Пролетта дойде – радости и грижи

Животновъдите с нетърпение очакват пролетта. Един път, че излизат от оборите в които има всичко в края на зимата – миризма, тор, и какво ли не още и другото е, че по-рядко ще отварят портфейлите и известно време ще могат да разчитат на пашата.

Ако някои си мисли, че пролетта идва с хляб и песен – се лъже много. Тя си идва с всички изненади, които може да поднесе и затова  е необходимо да се управлява подходящата превенция на паразитоза, която дебне в по-голяма или по-малка степен и в частност застрашава агнетата.

Кокцидиите са малки едноклетъчни паразити, които създават проблеми, особено при млади агнета. В латентните етапи те могат да оцелеят на пасища и на други места, където се намират овцете (например близо до поилки), от предишния пасищен сезон.

Въпреки че в по-голямата част от овцефермите има някои кокцидии, поради тяхната специфичност, не всеки създава проблеми.

Кокцидиите са особено рискови за агнетата на възраст от две до осем/девет седмици. Те обаче могат да се появят и при по-възрастни агнета, ако имат нарушена имунна система или ако агнетата трябва да се справят с огромно количество инфекциозно налягане. Погълнатите ооцисти навлизат в червата, където проникват в стените им. Такова увреждане води до тежка диария, която често съдържа слуз или кръв и може бързо да причини тежка дехидратация.

Способността на червата да абсорбира хранителни вещества е нарушена и в някои случаи може да не се възстанови. Агнетата отслабват и в по-тежки случаи настъпват смъртни случаи.

Обикновено са необходими две до три седмици от инфекцията до отделянето на кокцидии с фекалиите, което означава, че диагнозата, основана на копрологично изследване за наличие на кокцидни яйца, не е много полезна. Тя трябва да се основава повече на „заразната история“ на фермата и възрастта на агнетата.

Има повече възможности за лечение и е необходимо да ги обсъдите с ветеринарен лекар, който ще определи най-добрия за дадените условия.
Лечението обикновено се основава на перорално приложение на лекарства – напояване (диклазурил, толтразурил) или във фураж (декоквинат).

Продуктите с диклазурил прекъсват жизнения цикъл на кокцидиите за две седмици, така че може да се наложи лечението да се повтори след две до три седмици. Предимството е, че тези продукти имат кратък срок на годност.
Лекарствата на базата на толтразурил действат срещу всички етапи на развитие на кокцидии и освен това по-дълго, така че обикновено е достатъчно едно лечение. Тези продукти обаче са склонни да имат по-дълъг период на отказ. Декокинатът може да се смесва във фуражите директно във фабриката за комбинирани фуражи, която е лицензирана да произвежда такава медикаментозна смес. Количеството на активното вещество може да варира в зависимост от очаквания прием на фураж. Препоръчва се един килограм фураж да съдържа 100 mg декоквинат.

Във всеки случай основната грижа трябва да бъде превенцията и усилията за намаляване на инфекциозната тежест. Поддържането на питейна вода и места за хранене чисти и сухи помага да се сведе до минимум налягането на инфекцията. Препоръчва се и редовно преместване на фуража. Освен това идеалната мярка е агнетата от различна възраст да се държат отделно, т.е. по-младите агнета пасат другаде или по-рано от по-старите. Това обаче не винаги е осъществимо.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук