Михаил Михайлов / Спомени от миналото – Агнета в батерии

Михаил Михайлов

Преди няколко дни разгледах материала поместен в сайта OVCE-KOZI.COM

“Алфа микс” еоод: Биберони, шишета, кофи и хранилки за агнета и ярета

В рекламата имаше поместени седем вида биберони, още толкова кофи за биберони и дори млечен бар за агнета. Страхотно беше за мен да гледам такова изобилие от неща, които овцевъдите могат да използват при отглеждането на малките, проблемни агнета и ярета. Някои ще пита – защо страхотно.
Защото си спомних преди 35 години как отглеждахме тези, на практика отписани агнета.

Основната порода в полската част на Сливенска област беше Тракийската тънкорунна порода. Имахме поне 70-80000 бр овце от тази порода. Сега доколкото знам има едно стадо от 300 овце, което се отглежда в ЗИ гр.Стара Загора.
Плодовитостта беше много добра, биологичната в някои стада беше над 140%, а стопанската над 110%.
Овчарите правеха чудеса да опазят агнетата, защото след 105 агнета, всяко опазено второ агне над тази цифра си го вземаха овчарите. Въпреки това, на страната и трябваше агнета за арабските пазари и всяко агне в повече си беше нещо.

Ето защо се реши да се отглеждат всички проблемни агнета в батерии и да се хранят с краве мляко. Това не беше случайно. Като технология бе предложено и наложено от академик Цено Хинковски. За тези, които не знаят, той е човека който прозря, че с нашето Кафяво говедо и Черношарено говедо не можем да се къпем в мляко.
Започна се внос на Холщайн крави и бици, промени се технологията – от вързано се премина към модела Бътерфлайл и свободно боксово отглеждане. Започна се прилагането на схемите на кросбрединга при овцете за мляко /сега нали знаете, кръстосването е забранена дума/. Започна се създаването на месодайното говедовъдство и се внесоха първите Херефорди в страната. Работеше се по многоплодието при овцете използвайки се Романовската овца. В предпланината навлязоха полутънкорунни породи – Северокавказка, Коридели и Меринолангволе.

Но да се върнем при агнетата в батерии. В Плевен се проведе първото и последно съвещание по отношение инструкциите, какво да се прави. Задачата бе спусната от най-високо ниво – Селскостопански отдел към ЦК на БКП. Всяко АПК трябваше да открие депа за спасяване на проблемните агнета.

През ноември /тогава овцете започваха да се агнят от началото на декември/ ме извика секретаря по селско стопанство при ОК на БКП и с няколко думи ми даде да се разбере, че през януари трябва да открием първото депо в с.Пет могили, което да бъде модел за останалите шест комплекса в окръга.

От другия ден започнахме действия. Във всяко депо трябваше да има по десет батерии за по 18 агнета. Не мога да си спомня защо 18, а не 20, но имаше причина за това. Намерих производител в гр.Средец, където се съгласиха по най-бързия начин да изработят батериите.
Самата батерия се изработваше от метал. Пода беше решетъчен за да падат изпражненията на земята. Агнето стоеше в една правоъгълна клетка, в която можеше да се събере едно 30 кг агне. Ако ги имаше тогава защитниците на животните щяхме да си имаме големи неприятности.

Всяко агне се хранеше от индивидуална поилка, която след всяко хранене се дезинфекцираше. Проблемът бяха бибероните. Нямаше ги тези биберони от каталога на Алфа Микс. Разполагахме с телешки биберон и тези за бебета. След като стартирахме мисля, че ни донесоха биберони специални за агнета.
Точно по него време в Западна Европа имаха дори стратегия за ранното махане агнетата от майките, отглеждането им по изкуствен начин. Ставаше дума за депа с няколко хиляди агнета.

Помещението в което сложихме батериите беше основно почистено, дезинфекцирано и пода се миеше всеки ден. Трябваха ни няколко два варела с кранчета за източване на дезинфектанта. В тях потапяхме поилките.

Към моя екип, от един ветеринарен техник и един селекционер, ни бе изпратено подкрепление. Нали щяхме да сме първите и да учим другите. При нас пристигна професор Иван Маджаров, по него време най-добрия специалист по стреса на животните, за съжаление вече покойник. Забравих да кажа, че бяхме командировани в това село. Спане, при батериите в началото, след това при агнетата.

Професорът пристигна и го настанихме в една селска къща. Знаете какви бяха тогава. Втория етаж идеално изчистен и стаите обзаведени и неизползвани. На долния етаж, много пъти приземен – стопаните, а в по-късно време те влязоха в летните кухни. Дават му на професора най-хубавата стая, беше дори с нафтова печка. Той ме дръпна настрани и ме помоли – моляте ето ти три пирончета, забии ги в стената искам да закача нещо любимо. Удрям първото пиронче в стената, хазайката гледа, но мълчи и слагам един календар. Удрям второто пиронче, слагам един термометър. На третото пиронче хазайката седна, не можа да издържи повече – там сложих портрета на Сергей Есенин. След това разбарх, че професора е почитател на Есенин, почти всеки ден ни казваше по едно стихотворение. Понеже е организиран човек искаше да следи времето.

Всичко готово, агнетата ще идват, но варелите не са готови. Майсторите  си ремонтират тракторите, а за нашите варели казват утре. Така минаха няколко дни. В един момент се сетих, че мои приятел тиражия ми беше дал едно списание с поразголени жени. Сега ги има във всеки вестник, но тогава беше забранено. И тогава пуснах последното оръжие  -списанието. Викам на един майстор – ето ти това списание, но варелите да са готови до утре. Човека веднага напусна трактора и почна варелите. На другия ден сутринта отиваме в работилницата и трима от майсторите се приближиха и казват. Давай по едно списание и казвай какво да правим.

И отиваме пак при батерии. Предварително направихме маршрут по дни и часове в които колата щеше да ходи до фермите и да събира проблемните агнета. На овчарите също беше обяснено, че агнето трябва да поемало коластра няколко дни и тогава да го определим за депото. Всъщност обирахме всички агнета, които до тогава овчарите или хвърляха по покривите или в някоя дупка.

Тези агнета бяха обикновено тези, които майките не ги допускат до тях, майката не може да изхрани двете или трите агнета, проблем с вимето на майката, слаби и маломерни агнета. Абе всъщност повечето от тези агнета, ако останех във фермата щяха да умрат. Целта беше да спасим поне по 300 агнета. В стопанството се отглеждаха над 10 000бр овце. Колата беше оборудвана за удобно пътуване на агнетата. Разстоянията между фермите бяха малки така, че това не беше проблем.

След пристигането в депото, агнетата се настаняваха по едно в бокс и започваше приучването им да поемат мляко от шишето с биберона. В началото, както казах проблема бяха бибероните. Някои нямаха предварително пробита дупка, правехме ги големи, агнетата се задавях скоро и това беше преодоляно.
Ако някои си мисли, че имаше тогава сухо мляко се лъже. Първите дни правихме един коктейл от краве мляко, малко захар и жълтък. Казвахме му изкуствена коластра. Малко, като отхвръкнеха им давахме витамини. Всичко вървеше наред. Отбихме и изпратихме над 250 агнета в депото за угояване.  Последната партида обаче успя да се сдобие с ялама и имаше повече жертви.  В онова време се търсеше виновника, не като сега да се проточват нещата. В крайна сметка успяхме да спасим 300 агнета е дори мисля, че ни похвалиха.

Може би най-големия проблем беше предварителната подготовка на агнетата. Овчарите гледаха да се отърват от тях и много агнета бяха поели много малко коластра и съответно имаха липса на имунитет. Имахме и малко информация за всяко пристигнало агне. Тази система на отглеждане се използва няколко години в областта, когато се търсеха много агнета. Дори нямаше и по магазините, всичко бе договорено и се изнасяше.

спомени сподели – Михаил Михайлов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук