3 част / Михаил Михайлов: Фермерите говорят анонимно / сп. “Агропари”

0

Въпрос: Ако бяхме открили приказната „ кръстница” и тя Ви изпълни желание за Нова Година, какво щеше да е то? /фермерите са овцевъди/

Цени – 43,48%: Цените на агнешкото месо, които са добри сами по себе си,да се покачат толкова високо, че субсидии да не са необходими за овчарите, тъй като при овцевъдството може да се получи достоен доход .
Облекчение – 23,91%: Бюрокрацията да се намали значително.
Вълци – 19,57%: Пълна подкрепа от публичния сектор за защита на стадата.
Субсидия 4.35% : Премиите за земеделие и субсидиите за поддържане на ландшафта да се изплащат надеждно и в срок.
Справедливост 4,35%: Контролът на кръстосаното спазване да се извършва съгласно единни и прозрачни правила от знаещи и ориентирани към практиката хора.
Идентификация на животните 4.35%: всички селскостопански животни да се третират еднакво по отношение на типа идентификация на животните.
Ако направим анализ на отговорите ще видим,че немските овцевъди не се различават по манталитет от нашите. И те искат основателно високи цени за продукцията си. Определени субсидии да се използват и за в бъдеще. В пожеланията да им помогне „кръстницата”, фермерите показват респект от кръстосаните проверки и идентификацията. Желаят също, както нашите да се намали административния натиск.

Другата „плочка” от бизнеса животновъдство, е тази на информацията и анализите. Сериозна грешка е човек да създава теории, преди да има достатъчно информация. Неусетно той започва да извърта фактите, така че да отговарят на теориите, а не теориите, да отговарят на фактите. – Ако мислите, че съм го измислил, грешите. Казал го е големия аналитик Артър Конан Дойл.

В връзка с анализите и статистиката, имах статия във вашия журнал. Ние имаме няколко професионални анализатори, но и те не са профилирани. Има няколко създадени групи, но те си имат друга работа и правят анализите по поръчка или преразказват цифрите от статистиката. Не се знае какво ще стане в близкото и далечното бъдеще. Какво ще стане утре. Изглежда, че това е съвсем нормално. За да има анализ трябва да има информация. Нашата или я няма, или ако я има е прекалено оскъдна и закъсняла. Най-добрата анализаторска група в Европа по отношение на цената на млякото, има информация в тази материя за последните сто години например. Ние какво имаме. Данните от Агростатистика, където например има данни за производството на месо от овце, кози, биволи и коне в една графа. Интересно нали. И тогава почваме да си правим теории, като извъртаме фактите, защото нямаме информация. Всъщност точно,както го е казал Дойл.

А тази информация, тези анализи ни трябват точно сега, защото при много усилен ход върви дискусията за разработване на Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за програмен период 2021-2027 г. На практика има анализи, но те са отпреди пандемията, преди Брекзит, преди премахването на част от митата за някои американски държави.

АНАЛИЗАТОРА: В Бългаpия има много добpи стопанcтва c впечатляващи добиви , c много добpа доxодноcт, които внедpяват поcледните доcтижения на теxнологиите и pаботят c топ конcyлтанти на междyнаpодно ниво. Те са пpедпочитан паpтньоp за доcтавки от големите тъpговци y наc, а в някои cлyчаи изнаcят виcоко кaчеcтвена пpодyaция и cъздават позитивен имидж на cтpаната ни.

Уcпоpедно c тяx обаче cъщеcтвyва една голяма маcа cтопанcтва, които аз наpичам cyбcидиевъдни. Те нямат яcна cтpатегия за pазвитие и поcтоянно cе лyтат в опитите cи да „мaкcимилзиpат“ евpопейcките плащания за земеделие. Твъpде чеcто тези опити не водят до някакъв качествен скок в производствено отношение, а понякога cа пpоcто прахосване на средства. За cъжаление.

Днешният бългаpcки агpобизнес е много силно белязан от субсидиите и тази сянка ще тежи дълго на държавата ни в идните десетилетия.

Агpоcеĸтоpът в този си вид е много динамичен. Тази динамика първо бе породена от информационните технологии. Те направиха така, че много бързо всяка бизнес ниша да заеме вниманието на много производители по света и да видим бърз ръст в производството, да кажем на лавандулата или меките плодове. Вече всеки, който се интересува , е наясно какво е световното търсене на царевица например, каква реколта чакат в САЩ или Украйна и да си направи сметката накъде ще върви цената.От известно време в сектора взеха да навлиза дигитални технологии, усилено да се говори за роботозация на земеделието.
Тези тенденции вероятно ще се засилят през следващото десетилетие. Същевременно обаче наблюдаваме един стремеж към екологизация на земеделието, към връщане на модела на малки семейни стопанства, които произвеждат чиста храна. Този стремеж усилено се прекарва на високо ниво в Брюксел. Тук виждам известно противоречие, защото от една страна стой напълно реалната картина на огромните, супер технологични стопанства, където всички дейности се извършват от роботи, а от другата страна стой желанието за репопулация на селските райони и развитието на повече селски стопанства за производство на биологична храна. Само, че дали е останала земя да нарисуваме двете картинки. Големият въпрос е, какво мислят политиците в България по тази тема. И мислят ли въобще. На мен ми се струва , че не мислят. Виждаме, че единственото което вълнува политическите ръководства от години насам, е как да задоволят безкрайната лакомия за пари на една тясна клиентела. Докато мисленето е на такова равнище, не съм оптимист за бъдещето.

Ветеринар: – ние сме един от най-важните фактори за доброто животновъдство у нас. Ние сме сякаш единствените, които сме най-често по фермите. Едно време за всяка ферма имаше зоотехник, сега има такива само в големите ферми и тези работещи в селекцията. Твърдя, че като практикуващ ветеринарен лекар съм напълно запознат с проблемите в животновъдството.

Искам да допълня, че все по-малко оставаме на терена. Най-трудно е да се намери лекар за ферма. Определено, все още не можем да намерим баланса с държавните лекари. Тези колеги сякаш живеят в едно друго време. Определено съществува антагонизъм между държавните ветеринари и тези, които действат на терена. Държавните, не искат да изпуснат „кокала”, както му е реда, все гледат в канчето на практикуващите лекари.

Много от излизащите нормативни документи дават големи права на държавните служители, в което няма лошо, ако те можеха да се справят с това. Например издаването доскоро на пътни листи за предвижване на ЕРД. Реагира се също бавно на новите неща, които се случват.
По-ранното заплождане и отелване на юниците. Все още родила юница преди навършване на 24 месеца е нещо като малолетна майка с „дете” /теле/ без паспорт. Не е решен и въпроса с паспортите, където за имунизации има оставени само четири реда и се налага да се подменят често книжките. Подновения паспорт е само 2 лева. При 100 животни във фермата стават 200 лева – това е де минимиса за десет крави. Ние не можем да издаваме паспорти, защо. За да се разкара фермера до града.

Манталитета може би е най-важното. Държавните лекари не могат сякаш да разберат, че животните не са ничии, те си имат собственик, той е броил за тях по 3000 лева на глава / цената на юница купена от Европа или себестойността на юница отгледана у нас/ и това животно му е по-мило и от колата.

Много пъти, когато се вземат решения по въпросите на ветеринарното обслужване не се взема мнението на фермерите нито нашето. Практикуващите лекари сякаш намериха своето място. Животните намаляха, не се търсят толкова много лекари и на терена останаха най-добрите. Повечето, дето смятаха и правеха ветеринарията за източник на лесни пари, вече ги няма на терена. Тези лекари, които са всеки ден във фермите са за уважение. Въпреки двата института в които се учат нашите ветеринари, е голям проблем да се намери ветеринарен специалист. Това показва, че има проблем. А животновъдство без ветеринария не става.

Ние си имаме организация, би било добре, всички въпроси по ветеринарното обслужване да се обсъждат с фермерите – между тях има и много ветеринари – и нашата гилдия на практикуващите лекари. Нека много от заповедите да бъдат достояние на всички. Нека да спре практиката по телефона да ни се дават наставления и да ни плашат със санкции.Нека, който иска да взема повече пари да обуе ботушите и дойде във фермите. Имаме много обща работа докато сглобим пъзела. Ние сме втората по големина плочка в него.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук