Нищо в природата не остава само за себе си

0

Govedovad.com в съвместен проект със списание “Ветеринарна практика” ще представят Българският ветеринарен съюз

Акад. Атанас Атанасов е български учен, агроном, международно известен и признат генетик с богат преподавателски, практически и теоретичен опит. Научните му изследвания са в областта на генетичните биотехнологии, на клоналното размножаване при културни и диви растения, на геномиката. Автор е на метод за „инвитро“ отглеждани зародиши при царевица, слънчоглед, череша, лоза и др. Създава нови сортове и селекционни линии. Работи върху разработването и прилагането на законодателство за биобезопасност и контрол по използването на генетично подобрени растения, ГМО и др.

Акад. Атанасов е бил директор на Института по генетично инженерство на Селскостопанската академия в Костинброд (1988 – 2004) и директор на Агробиоинститут от 2001 г. Ръководи Съвместен геномен център (СГЦ) към Софийския университет, който стартира през 2007 г. като дружество между Софийския университет и Селскостопанска академия, който е първият за Балканския регион. Целта му и тогава и днес е да се постави мост между образованието, науката и бизнеса. СГЦ е специализирано звено, обучаващо и предоставящо услуги при провеждане на молекулярно-биологични анализи в областта на омикс-технологиите. Фокусът на центъра е изследване полезните свойства на българските храни от растителен и животински произход. В многообразието на интересите на акад. Атанасов е развитието на генетичните биотехнологии и на геномиката на растенията. Акад. Атанасов участва активно в създаването на национални секторни програми в земеделието през годините.

Повод за срещата ни с акад. Атанасов е неговата прогноза, още през юни 2019 г., за криза, свързана с прехвърляне на болести от животните към човека и обратно. Разговорът проведе д-р Милена Кръстанова, на 17.08.2020 г. в Съвместния геномен център, София.

  • Уважаеми акад. Атанасов, миналата година Вие загатвате за пандемия, като тази, която ни сполетя от COVID-19? Какви са били основанията Ви за тази прогноза?

Много отдавна учените предсказаха, че болестите между живите организми се размиват. За дълго време се смяташе, че болестите са специализирани. С други думи, всеки вид жив организъм се явява гостоприемник на определен вид заболявания. Когато микроорганизмът, обуславящ определено заболяване, загуби своя гостоприемник, по една или друга причина, то той трябва да си намери друг, с който да съжителства. За да стане това, той трябва да мутира, за да преодолее имунната система на новия си гостоприемник. Така вероятно се е получило и с новия пандемичен вирус, причиняващ COVID-19. Когато започнаха да се търсят корените за това поведение, то се разбра, че една от съществените причини се крие в рязкото намаляване на биоразнообразието на нашата планета.

Неотдавна се установи, че климатичните промени и кризи, които зачестиха в последно време, засилват този процес и налага микроорганизмите да се адаптират още по-бързо, за да могат да преживеят като живи организми. Това за сетен път показва, че нищо в природата не остава само за себе си.

  • Често говорите, че има генетична зависимост между почвата, растенията, животните и хората на всяка територия. Как може да се съхрани балансът?

Бих определил тази взаимна зависимост по следния начин: здрава (плодородна) почва, здрави растения, здрави животни, здрава храна, здрав човек. Същото се отнася, ако поставим нещата в обратна последователност. Или в основата стоят генетични и енергийни зависимости. И този баланс не би трябвало да се нарушава. Наруши ли се, той води до болестотворни състояния. Генните банки са в основата за поддържане на този баланс.

  • Вие сте „за” създаване на частни развъдни къщи? До какви резултати биха довели тези дейности?

Аз съм определено за създаването на частни селекционни къщи при растенията и развъдни такива при животните. Даже закъсняхме толкова много, че при ефективните ни производства от свине, птици и говеда, отчитаме че развъдният ни материал е изцяло вносен и от чужди породи. Неведнъж съм твърдял, че перспективата се крие в биологичното растениевъдство и животновъдство. Това се налага както от променящия се климат, така и от непрекъснатото намаляване на генетичното разнообразие. Разполагаме с огромен ресурс от местен растителен и животински материал. Това се отнася за всички видове животни – говеда, свине, овце и кози. Съвременните биотехнологии могат да доведат до бързото им охарактеризиране на геномно (отнасящо се до тяхната генетическа чистота) и метаболомно (за определяне химическия състав на тяхното мляко, месо, вълна и др.) равнище. Тук ролята на държавата е да създаде нужната законова база, която да стимулира такъв подход като абсолютно необходим. Да стимулираш частната инициатива се оказа, че не е лек процес за нас българите. Съвместният геномен център, който беше създаден за такава цел, не беше използван рационално до този момент. Усилията ни в тази насока се оказаха напразни. Сигурен съм, че времето за неговото ефективно използване идва.

  • Направете кратък анализ на българското животновъдство. Виждате ли генерални насоки за развитие на сектора?

Броят на животните при отделните групи продължава да намалява. В същото време обаче се наблюдава качествено и количествено подобрение при промишлено отглежданите животни. Един отличен пример за това в говедовъдството е този на Недко Митев от село Овчарово, Добричко, който отглежда 12 000 говеда. Шестнадесет ветеринарни лекари и техници полагат непрекъснати грижи за тяхното здраве. Върху площ от 80 000 дка се произвеждат фуражите за тези животни. Цикълът се затваря с месо- и млекопреработвателно предприятие и такова за производство на биогаз. Смятам, че това производство е достоен пример за следване и подражание.

  • Искате българското земеделие и животновъдство да се превърне от приоритет на думи в приоритет на реално изпълнение. Как да се постигне това? Има ли чуваемост на апела на учените от изпълнителната власт?

Чуваемостта от страна на държавниците е като ехото, което го чуваш, но то се загубва някъде в пространството, без да видиш и без да разбереш, дали то е довело до някакъв резултат. Още от 2001 г. бях един от инициаторите за създаване на работни програми както за преустройството на ССА, така и за създаването на стратегии за устойчиво развитие на земеделието за периода 2008 – 2013, по-късно за 2014 – 2020 и сега за 2021 – 2027. Освен всичко, явно не можем да разберем, че земеделието, особено в планинските и полупланинските региони, е пряко свързано с демографския проблем. Ако ни питат, отново сме готови да защитим тезата, че земеделието, ведно с храните и горите е първата област, където да покажем нашата уникалност и нашите способности.

  • Последните достижения на науката в областта не само на генетиката и селекцията, но и на биологията и биотехнологиите не са ли достатъчно основание за промяна на пътя, насочване към устойчиво развитие на селското стопанство и постигане на качествен ръст?

Невероятният прогрес, който ни съпътства всеки ден се дължи на информационните технологии. Те направиха вече няколко революционни скока в биологията и биотехнологията чрез секвинирането на геномите на човека, растителните и животинските организми. Сега това се прави с микроорганизмите. Така наречената метагеномика ще ни покаже, не само откъде и как сме дошли, но ще ни покаже колко общи неща има между човека и вирусите и другите микроорганизми. Неотдавна беше показано, че 8% от нашата наследствена верига съдържа вирусен генетичен материал. Ние се променяме естествено и непрекъснато генетически. По всяка вероятност и SARSCoV-2 ще свикне с нас и ние с него. Той се променя, но и ние се променяме. А какво ни предстои да видим с квантовите компютри е нещо, което ще бъде повече от удивително. Срамно ми е да си призная, като български учен, но изоставането ни от световния прогрес е застрашително. Крайно време е да решим каква наука, технологии и иновации ще развиваме и в кои приоритетни области.

АКЦЕНТ в цвят и друго начертание! SARSCoV-2 ще свикне с нас и ние с него. Той се променя, но и ние се променяме.

  • Миналата година създавате обемна „Стратегия за устойчиво развитие на земеделието в България” за новия програмен период 2021 – 2027 г. Какво Ви амбицира да създадете този труд? Послужи ли Стратегията като политически документ, който да покаже принципите и средствата за развитие на българското земеделие и животновъдство?

Тук е добър повод отново да споменем името на един знаменателен български учен акад. Стефан Воденичаров, който ни напусна неотдавна преждевременно. Той, като председател на дружество „Единение“, беше инициаторът за създаване на Стратегията. Този документ е готовата канава за една нова актуализация, в която много активно трябва да участва умният, интелигентен, разсъдлив и мислещ за България агробизнес. А такива има и аз изпитвам възхищение, че, независимо от неуместната държавна политика, те успяват.

  • В тази Стратегия описвате основата на Нова аграрна революция в България. Каква е същността й?

Тази революция има вече своите наченки и основи, както в науката, така и в производството. Първо трябва, ние, тук, българите да се припознаем един друг и да видим как можем да се използваме рационално. Откога казвам, че е добре да се направи, час по-скоро, един значителен Агробизнес форум с участието на производителите и учените. Той би трябвало да реши въпросите със създаването на Единна браншова земеделска камара, как ще се решават въпросите с развитието на загърбените от всички земеделско образование, наука, технологии и иновации в България и къде е нашето место в Европейското и световно коопериране. Ние не можем да считаме, че правим истинска революция само с чужди технологии и чужд семенен и развъден материал. Рано или късно, този подход ще ни изиграе лоша шега.

  • Разкажете ни повече за техниките на генното редактиране, с които ефективността на селекционния процес при растения и животни рязко се подобрява. Защо са забранени в Европа?

Честно казано, не исках да ми задавате този въпрос. Науката отново се възползва от един естествен процес, който протича в природата. Когато бактерията е нападната от вируси, за да се съхрани, тя произвежда специфични РНК-ни, които заедно с един ензим Саs 9 нарязват на определени места РНК-вата или ДНК-вата верига на вируса и го унищожават. Новата технология, която беше изградена на този принцип, за разлика от ГМО-то, дава възможност да се вмъкват не само нови фрагменти, но и да се изрязват или разместват такива на третирания обект, независимо дали това е микроорганизъм, растение, животно или човек. Вариантите, които да се постигнат от учените са практически безбройни. Технологията, наречена генно редактиране или CRISPR cas с нейните десетки модификации беше вече патентована в САЩ. Технологията, за разлика от ГМО, е много по бърза, прецизна и евтина. Този път Европа изостана и теоретически и практически. Пазарът на продуктите от тази технология през 2025 г. в САЩ се очаква да възлезе на 4,148,1 млн. щатски долара. Въпреки протеста на 132 научни организации в Европа, забраната продължава да бъде факт. За себе си нямам никакво обяснение. Не бих желал да сравнявам сегашното европейско поведение с това на средновековието, когато на кладата беше изгорен Галилео Галилей.

Как ще изградим нова Зелена Европа, според новите директиви, без внедряването на съвременни технологии е въпрос, на който съм убеден, че Европа рано или късно ще даде адекватен отговор. Дано не е късно и се окаже, че сме в плен на азиатските инвестиции!?

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук