Групов (стаден) имунитет

0

Ovce-kozi.com в съвместен проект със списание “Ветеринарна практика” ще представят Българският ветеринарен съюз

Представяме ви:


Проф. д-р Ангел Мотовски, д.в.м.н.

В условията на пандемия с неизвестен причинител концепцията за групов (стаден) имунитет е от изключително значение. Отделният индивид (човек, животно) може да стане имунен срещу определен причинител (бактерия, вирус) чрез възстановяване (оздравяване) от по-ранна инфекция или чрез ваксинация. Някои индивиди могат да не станат имунни, предвид възрастта си (отбиване, условия на средата, в която живеят), ко-инфекции (едновременна инфекция с друг причинител), и поради това груповият имунитет е критичен метод за протекция.

След като веднъж, известен брой от популацията стане имунна, причинителят на заболяването постепенно изчезва от нея. Терминът „групов имунитет“ се е появил през трийсетте години на миналия век, за да опише феномена, наблюдаван след като значителна част от децата са били инфектирани и станали имунни срещу морбили и новите случаи на заболяване са намалели дори и при чувствителните (неимунни) деца. След това се е разбрало, че имунитетът не само от инфекция, но също и от ваксинация може да създаде групов имунитет.

Групов имунитет се използва за изразяване на праговата пропорция от имунни индивиди, който води до намаляване на случаите на инфектиране, дължащо се на имунитета, придобит чрез преболедуване или ваксинация. Рискът от инфекция на чувствителните индивиди в групата (стадото) се намалява поради наличието, близостта и броя на имунните индивиди в популацията.

Ако 100% от индивидите са чувствителни и в групата влезе болен, всички могат да бъдат инфектирани. Ако малко индивиди са имунизирани, разпространението на причинителя не може да спре. Когато има достатъчно имунни индивиди, те протектират чувствителните, защото дори причинителят да инфектира имунизираните, той не може да се реплицира в тях и да се прехвърли при чувствителните.

От опита с ваксинациите при свинете знаем, че нивото на протекция, което се постига от ваксинация, не протектира напълно стадото. В такъв случай трябва да има „критичен праг“, което е фракция от популацията, която е необходимо да бъде имунизирана и да е развила имунен отговор след ваксинацията, за да се смекчи избухването на болестта.

Процентът на покритието от ваксинацията варира в зависимост от причинителя. Това покритие, наречено праг на протекцията, представлява процентът от животни, които стават имунни след ваксинация. В случая със Свинския цирковирус тип 2 (PCV2) и европейския щам на Репродуктивния и респираторен синдром при свинете (PRRS) стаден имунитет може да се постигне, когато само 50% от животните развият имунитет и когато стадото постигне 80% ваксинално покритие. В такъв случай стадото теоретично е постигнало ерадикация (изкореняване) на причинителя. Противоположно на това при Класическата и Африканската чума е необходимо ваксинално покритие на почти 100% от животните. На всички е известно, че Класическата чума е изкоренена от Европа, а срещу Африканската чума все още няма ваксина.

Протектирането на стадата чрез ваксинация зависи от разнообразни фактори: ваксината може да намали чувствителността на свинете към инфекция; тя може да намали тежестта на боледуването след като прасето вече е инфектирано или да намали репликацията на патогена и продължителността на вирусоизлъчителството.

Факторът на патогена (вирус, бактерия), който повлиява на нивото на ваксиналното покритие се означава с Ro (репродукционна стойност на вирусната инфекция). Ro показва колко лесно вирусът се разпространява от животно на животно. Когато Ro = 3 , това означава, че един индивид може да зарази трима други индивиди. Например при PCV2 и PRRS Ro е оценен от 2 до 5, докато при някои щамове на вируса на Африканската чума Ro е много висок – 18, т.е едно инфектирано животно може да инфектира 18 други.

Стадният имунитет, постигнат чрез ваксинация, варира значително в зависимост от патогена (причинителя) и ваксината. Така например при PCV2 ваксиналният имунитет по принцип е висок. Противоположно на това ваксините срещу PRRS осигуряват ограничена протекция от епидемиологична гледна точка. Гъстотата на животните в бокса и помещението играе голяма роля в разпространението на болестта, тъй като голямата гъстота подпомага бързото й развитие.

Имунният отговор към ваксината зависи от възрастта на гостоприемника (човек, животно), патогенния товар (количеството на инфекцията) и изменчивостта на пагогена. Ваксините, които се прилагат еднократно, са подходящи за ендемичните заболявания като PCV2 и Mycoplasma hyopneumoniae. Тези ваксини индуцират имунитет и бустерът (подсилването на имунитета) е фактически срещата с причинителя в околната среда. Тези патогени са относително стабилни антигенно (няма опасност от мутация).

Патогените, които изискват бустер (подсилваща) ваксинация обикновено са в ниско ниво в околната среда и имунният отговор на гостоприемника има нужда от допълнителна имунна стимулация и ваксини с аджувант. Има и болести, чиито причинители са с антигенна вариабилност и отговорът към ваксинацията е слаб (PRRS, инфлуенца). Подходът в такива случаи може да бъде аутогенни ваксини. В случаите с PRRS и Епидемичната диария при прасетата е необходима контролирана естествена инфекция (заразяване) за да се развие адекватен имунен отговор и да се постигне стаден имунитет при младите животни за разплод.
За COVID-19 и човешката популация също са валидни посочените по-горе принципи. Чрез социална изолация ние намаляваме гъстотата и Ro от 2 до 3 може да бъде намален. Ние се стремим да поддържаме ниско Ro докато се създаде достатъчно по брой имунно население, което да осигури групов имунитет. Проблемът е, че заразяването е единственият механизъм да се предизвика имунитет докато се появят ваксините.

Много „студени вируси“ предизвикват слаби или никакви клинични признаци и заразяването е начин за създаване на групов имунитет.

Обаче за вирус, толкова смъртоносен като SARS-CoV-2, ваксинацията е единственият начин за безопасно постигане на групов имунитет.

Ro за често срещаните болести по децата е драматичен (таблица). Преди появата на пандемията от COVID-19 един от големите проблеми е бил морбили. Причината за безпокойство от намаленото прилагане на ваксините срещу морбили е била, че болестта има много високо Ro – от 12 до 18, което изисква 83% до 94% покритие с ваксинация, за да се постигне групов имунитет. За COVID-19 нивото на имунно покритие е значително по-ниско, но без ваксина единствената възможност за постигане на имунитет е чрез инфектиране, поради което беше наложена социална изолация.

След като излязат на пазара ваксините, ще бъде създаден групов имунитет и така ще бъде осигурена известна протекция и за неваксинираните (новородените и хората с хронични заболявания) понеже болестта ще има малка възможност за разпространение в обществото.

Таблица. Сравнителна характеристика на болестите спрямо репродукционната стойност на вирусната инфекция и процента имунни, при които се постига групов имунитет

Заболяване Ro % имунни при които се постига групов имунитет
Дифтерия 6 – 7 85
Морбили 12 – 18 83 – 94
Заушка 4 – 7 75 – 86
Полиомиелит 5 – 7 80 – 86
Рубеола 6 – 7 83 – 85
Дребна шарка
5 – 7 80 – 85
COVID-19 2 – 3 60 – 66

 

Сп. ” Ветеринарна практика” брой 3

Прочети тук

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук