2 част / Опазването на всички живородени агнета е важно за икономиката на фермата

0

Инжектиране на агнетата с глюкоза

Агнетата, които са родени преди 5 и повече часа, с температурата под 37 0С и не са в състояние да държат главата си високо (не са в съзнание) се налага да се инжектират в корема (интраперитонеално) с 20 %-ов разтвор на глюкоза, преди да се затоплят. Глюкозата не се допуска да се инжектира мускулно или подкожно. Не се инжектират интраперитониално и агнета с диария. Хората, които прилагат интраперитониеалното инжектиране, трябва да са инструктирани и обучени предварително от ветеринарен лекар или зооинженер.

Препоръчва се инжектирането на 10 ml 20%-ов разтвор на всеки килограм жива маса (50 ml при 5 kg ж.м., 40 ml при 4 kg и 30 ml при 3 kg). Не е желателно предозирането или инжектирането на недостатъчно глюкоза. За да се избегне нежеланата смяна на спринцовката през време на инжектирането, е необходимо да се използва голяма спринцовка от 50 ml и игла дълга 2,5 cm (дължината на иглата е важна).

Глюкозата се продава като 40%-ов разтвор в бутилки, която е удобно да се разреди с равни части вряща вода, при което се получава 20% разтвор с телесна температура. Прекарва се игла през гумената тапа на бутилката с глюкоза и се изтегля необходимото количество със спринцовка, примерно 20 ml за агне с 4 kg жива маса. Отделя се спринцовката от бутилката с глюкоза и се засмуква необходимото количество вряща вода (в случая 20 ml). Разтвора се смесва, чрез разклащане напред – назад и спринцовката се съединява със стерилна игла в предпазител. Докато се подготви агнето, спринцовката се завива в кърпа, за да не изстива разтвора.

Агнето се хваща за предните крака, при което задните му крака висят и се намазва с йод или напръсква с антисептичен аерозол мястото за инжекция, 1 cm встрани и 2,5 cm под пъпа. Отстранява се капачката на иглата със спринцовката и се инжектира в посока към корена на опашката на агнето. Това е приблизително под 450 спрямо кожата. Вкарва се цялата дължина на иглата (2,5 cm). Ако агнето подскача, се изчаква докато се успокои. Разтворът се вкарва бавно за 10 – 15 секунди (броене до 15). Ако агнете се изпикае по време на процедурата няма причини за безпокойство. Иглата се поставя отново в калъфа и се изхвърля (за еднократна употреба), а спринцовката се стерилизира чрез изваряване. С предпазна цел срещу перитонит може да се инжектира подкожно антибиотик (не се допуска поставянето на антибиотика в разтвора от глюкоза). След запасяването на агнетата родени преди повече от 5 часа (при които резервната кафява мазнина е изчерпана), с глюкоза или храненето на тези в съзнание с хранопроводна сонда може да се поставят в топлия бокс за възстановяване на тяхната температура.

Затопляне на агнетата

При внимателно минаване през стадото се откриват агнетата, които не са добре. Здравите агнета обикновено при всяко безпокойство тичат при майката и искат да сучат. Съмнителните се подлагат на преглед.

Агнетата с по-ниска от 37 0С температура се нуждаят от затопляне в специален топъл бокс. Той може да се направи във всяка ферма от дървен сандък. На половината от височината на сандъка се поставя гъста метална мрежа, през която не пропадат краката на агнето. Вместо мрежа може да се използва перфорирана плоскост. Над мрежата се поставя агнето с хипотермия, а отдолу книжни чували, които попиват падналите фекалии и урина. Домашен електрически нагревател с вентилатор, който е свързан с контактен термометър, отчитащ температурата на въздуха непосредствено над мрежата, се поставя така, че да духа отдолу към мрежата. Термометърът се регулира да поддържа 37 – 390С. Долната част на сандъка трябва да е отворена от едната страна, където се поставя нагревателя. За да се поставят повече агнета може да се използват подвижни прегради в горната част на сандъка.

Долната част на топлия бокс може да се изгради с тухли, което е по-безопасно от възникване на пожар.

Топлият въздух обгръща агнето от всякъде и го затопля. Телесната температурата на агнето се мири всеки 20 минути и при достигане на 37 0С, агнето се изважда от топлия бокс. Ако температурата на агнето е понижена с 2 -5 0 С може да се възстанови само за половин час, докато при силна хипотермия и температура само 20 0С, са необходими няколко часа, за да се върне агнето от заплащащата го смърт. Бързото предприемане на мерки за спасяване на малките агнета и на тези с хипотермия е решаващо за успеха. Топлият бокс и мрежата трябва да се дезинфекцират след всяко агне.

Използването на термометър през агнилната кампания е задължително

У нас няма практика за измерване на температурата на овцете и агнетата. Използва се обикновен живачен медицински термометър, но той е бавен и неудобен. За предпочитане е цифров електронен термометър. Произвеждат се и специални термометри, за определяне на хипотермията при агнетата. Те излъчват различна светлина и са удобни за работа на тъмно или лошо осветено място. Зелената светлина показва, че температурата е над 390С (нормална), светлината е жълто-кафявата при 37 – 39 0С (слаба хипотермия) и червена при температура под 37 0С (силна хипотермия). Независимо от типа на термометъра, края след леко смазване се вкарва в ануса и се изкривява в страни, за да опре на чревната стена, а не да стои във фекалиите. Изчаква се до стабилизиране на показанията и се прави отчитането. След всяка употреба термометъра се почиства с антисептик.

След изваждането на агнетата от топлия бокс се хранят със сонда и ако са жизнени и могат да сучат, се връщат при майката. Тези които все още са слаби, се поставят в специални боксове за допълнителни грижи и се хранят със сонда, докато укрепнат и са в състояние да сучат.

Като боксове за допълнителни грижи е удобно да се използват мукавени кашони (каквито се изхвърлят в големи количества от бакалските магазини и супермаркети), които се поставят един до друг и се обграждат с бали слама, за да се предотврати течението. Над боксовете (кашоните) на височина минимум 1,2 m от гърба на изправените агнета, се поставя инфрачервена лампа за отопление. Необходимо е голямо внимание и често наблюдение на агнетата, за да се избегне “препичането” им. Агнетата, които не се обръщат сами, трябва да се обръщат от овчаря на другата страна, за да не се прегреят. Кашоните се използват еднократно и след всяко агне се изгарят, с което се предотвратява пренасянето на зараза. Друга възможност е да се поставят инфрачервени лампи над бокса за скоро оагнените овце.

Прегряването на агнетата е опасно и трябва да се избягва. Сигурен признак за прегряване е, когато агнетата започнат да дишат тежко и пуфтят. Налага се незабавно да се измери температурата на тези агнета и ако е над 400С се заливат с хладка вода, докато температурата им спадне до около 400С. След тава се подсушават и поставят на топло място. За избягване на прегряването е желателно да се използва будилник или лабораторен часовник, който се наглася да звъни всеки 20 минути и напомня за измерване на температурата на агнетата, поставени в топлия бокс и наблюдение на агнетата под инфрачервени лампи.

В редица случаи се налага изкуствено хранене – при осиротяване, близнакини с една не функционираща цицка, упорито не приемане на агнето от овцата, отделяне на агнето от болна овца, близнакини с ниска млечност, слаби агнета, когато няма възможност за осиновяване. Техника на изкуствено хранене е описана подробно на страници 239 – 246 в книгата Хранене и отглеждане на овце.

Пълното прилагане на описаните методи за опазване на всички живородени агнета позволяват да се намали смъртността до приемливите размери.

Николай Тодоров Аграрен
факултет при Тракийския университет,
Стара Загора

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук