Ovce & Kozi.com: Козевъдите се различават от овцевъдите. При тях козата, освен средство за производство е и като домашен любимец и другар. Козевъдите са малко като гълъбарите. Настояват повече за породата и говорят само за козите.
В многото събирания, които правят, се „раждат „ и няколко групи кози. В случая говорим за други държави, но това важи и за нас.
Козите, според външният вид и характера си, козевъдите ги делят на следните групи:
– по големина, дължина на косъма, най-добри за мляко, мианитюрни кози, най-популярни, най-отглеждани, любопитни и кози за начинаещи козевъди.
Днес ще се спрем на породите за начинаещи. Самото име показва, че козите от тези породи няма да са от най-претенциозните, слушат стопаните си, не дават върхова продуктивност, но достатъчно, а процесите свързани с развитието им – раждане, условия на отглеждане, хранене не са от най-висок клас.
В тази група попадат породите. Саанска, Алпийска коза, Пигора, Тенеси,Ла Манча, козата Кико, Англо Нубийската, Боер и др. От тази група ще ви представим някои породи кози и започваме с козата Пигора.
ИСТОРИЯ
Първоначално козата Пигора е отглеждана през 1980 г. в Орегон Сити. Тя е създадена от Катерина Йоргенсон, като тя е била вдъхновена от кози, видяла в резерват Navajo, които са били с къдрави косми от много различни цветове. След като изготвя развъдната програма и закупува ангорски пръчове и започва работа по създаването на коза с неголямо живо тегло и ръст, което да позволи използването и, както в селските, така и градските райони. Козата трябва да може да произвежда добра вълна и мляко, както и да бъде добър домашен любимец с фин темперамент.
Тази малка коза е резултат от кръстосване на пигмейски кози с ангорски пръчове, откъдето идва и сладкото име Пигора! Въпреки, че те получават своите пухкави руна от ангорските си предци, красивият набор от цветове на „палтото” идва и от техните далечни родственици – козите пигмей.
Идеална среда: |
Те са почти приспособими към всяка среда, стига да има здравословни буйна зелена растителност, на която да се пасе, обича да играе и трябва да и се осигурява безопасна среда от хищници. |
|||
Идеален климат: | Всички климатични условия, особено по-хладните | |||
Здравословни проблеми? | Няма известни здравословни проблеми | |||
Добра коза за начало | Това е отлична стартова коза. | |||
Цвят: | черно, кафяво, бяло, сиво, или комбинация от тези цветове | |||
Коза⇒ | женски | мъжки | ||
Тегло | 34 кг | 43 кг | ||
Височина на породата: | 45 см при холката | 58 см. при холката | ||
Рога: |
обикновено са без рога, но могат да имат малки, които се придържат право нагоре |
обикновено са без рога, но могат да имат малки рога, които се придържат право нагоре | ||
Те са добри малки животни, които имат по едно раждане годишно | ||||
Период / цикъл на размножаване: | Обикновено трае 12 до 36 часа през 21 дни / 18 до 24 дни |
|||
Период на бременност: | Обикновено около 148 до 155 ден, но не повече от 150 дни | |||
Приплоди : | 1 до 3 | |||
Добри майки? | Да, те са прекрасни майки | |||
Период на лактация: | Обикновено около 250 до 284 дни. Най-често срещаният е 284 дни | |||
Качество на млякото: | Те имат добро съдържание на мазнини и протеини, могат да произвеждат около 1 до 2 литра на ден в зависимост от козата и времето на лактация. | |||
Ниво на доене: | Те са доста лесни за доене и обикновено стоят неподвижни и стабилни по време на доене |
Козите от Пигора обикновено раждат или близнаци, или четворки. Малките тежат около 5 килограма при раждане и могат да скачат и да бягат в рамките на четири часа след раждането. Обикновено се отбиват от майката на около 12 седмици и достигат зрялост около 8 до 12 месеца.
Козата Пигора живее около 12 до 15-годишна възраст и може да произвежда мляко и руно до 10-годишна възраст.