Няма едно мнение, по отношение на произхода на породата. Единственото нещо, в което експертите са единодушни е, че в кръвта на козите Придон има примес на местните груби кози, от Източните региони на Турция.
Следващият етап, в развитието и подобряването на породата се случва в края на 19-ти век, когато се добавя кръвта от кози Ангора. След това, опитите за смесване спират, и развъдчиците правят специална селекция вътре в породата. В наше време вече познатите ни Придонски кози още веднъж се кръстосват с Ангорските, в резултат на което се появява нов вид коза, от порода Придонски – кози, с бял или сив цвят на вълната. 
Тези животни обичат малките пространства, затова са подходящи за отглеждане у дома или в малки ферми. Основно се развъждат в източните територии на Узбекистан, Урал, Казахстан и други страни.
Екстериорът на тези кози не е особено красив. Корпусът е голям, с добре развита мускулна система, гърбът е плосък.
Тази порода бързо наддава на тегло, и когато животното стане възрастно, понякога е трудно да се направи разграничение между младите и зрелите кози.
Вълната им е доста дебела и здрава, достига до 6 см.
Най-красивата и дълга вълна расте през зимата. Като цяло, около 80-90% от пухът идва заедно с вълната, която се отделя главно на ръка, така че, отнема много време. Особено се оценява белият пух. От възрастна коза Придон с бял пух, може да се получи средно 1,5 кг вълна, а от сивте кози – около 1,3 кг. Те се различават и по дължината си, при белите индивиди обикновено е 2-3 см по-дълга, отколкото при животните със сив цвят на вълната. 
Въпреки това, и двата цвята пух, са много популярни сред фермерите. Факт е, че ако козите с бял пух, имат и сива окраска, тогава млякото им и продуктите получени от тях, са с по-ниски качества.
Козите Придон са средно тежки, поради което не се отличават с голямо живо тегло. Възрастните кози достигат 40 кг, а мъжките до 70 кг, като някои екземпляри може да достигнат и тегло около 100 кг.
Придонската коза, отглеждана главно за пух се характеризира с изключително ниска топлопроводност.При нея млякото е с масленост средно около 4,6%. Заплождането при козите става на 16-18 месечна възраст и се извършва обикновенно на есен.
Женските Придонски кози са със силно развито майчино чувство, като обикновено раждат близнаци, рядко се срещат и тризнаци. Малките се раждат малки, с тегло – около 2 кг. Но с майчиното мляко, козлетата бързо започват да растат и да се развиват. Когато теглото на младите достигне около 15 кг, те се отделят от майките, и се започва да им се дава от храната за възрастните.
Периодът на кърмене продължава около шест месеца, през което време козата може да произведе до 170 литра мляко с високо съдържание на мазнини (от 3 до 8%).
