Проблемът: Окачествяване на млякото

0

Време за прочит: 3 минути

Проблемът за качеството на млякото, винаги си е бил проблем за всяка една страна, в която се произвежда мляко.
Още по-голям е проблема, кой ще определи качеството на млякото. Всяка една страна си решава този проблем както реши. Страните, членки на ЕС, обаче са длъжни да дават информация за качеството на млякото в Обсерваторията всеки месец. Това у нас става чрез Модул “Мляко”, както е познато у нас това правило.

Проблемът “качество мляко” е всекидневен в бизнеса мляко. Както при суровото мляко, така и при произведената продукция. „Играта” прилича на котка и мишка и от време навреме „котката” за да регистрира присъствие, налага по някоя и друга глоба.

Франция обаче има много по-голям проблем в това отношение. Оказа се, че в продължение на много години, апаратурата с която се окачествява млякото и методите, които се използвали /а те са над 20/ дават грешка, отчитайки по-големи стойности на соматичните клетки. Вследствие на което, фермерите са вземали пари за „второ качество мляко.”

Международната федерация на млечните продукти (IDF) вече излезе със сертифициран референтен материал,  да се създаде международен стандарт и се използва най-добрата налична техника. Така ще се избегнат несъответствия на международно ниво, на резултатите от качеството на млякото по отношение на соматичните клетки. Това се дължи и на използваните досега 22 стандарта, (пълният текст може да прочетете тук)   На прицел – соматичните клетки.

Всяка страна решава кой и как ще се определя качеството на млякото. У нас и в много други страни, окачествяването на суровото мляко става от мандрата. Обикновено в предприятието има лаборатория, напоследък  оборудвана с много качествена апаратура. Всяка проба взета от различните ферми се изследва след пристигане на млякото в мандрата. Обикновено “лаборантите” не знаят от коя ферма е пробата и всичко се извършва доста анонимни и при строг контрол, да не се допусне манипулиране на пробите.
При тези лаборатории има един слаб момент свързан с калибровката на апаратурата, което е един от най-важните фактори за точност на резултата. Кой, кога и как се извършва калибровката и също с какви консумативи се работи, трябва да се знае, а не да е анонимно. В случай на противоречие между двете страни – производители и купувачи, могат да използват за арбитър  акредитираните лаборатории.

Да не си помислите, че сме забравили най-важният фактор – работата на пробовземача. От него зависи най-много. Почваме от шишенцата, в които се поставя пробата – трябва да са стерилни. Следва пипетата. После начина на вземане на пробата. Пробовземачите на мандрите са обикновено шофьорите на камионите. Те не само карат добре млековозите, но са и „факири” при вземането на пробите – сигурно има защо. Фермерите, независимо, че повечето от тях са завършили курс за пробовземачи, има още много да учат в тази посока. Може би ще е най-добре да изкарат такъв курс при шофьор на млековоз.

В някои страни, едната от които е Германия, окачествяването на млякото се извършва от Центрове за изследване на млякото и фуражите. Изградени със средства на държавата, оборудвани с най-добрата техника свързана с окачествяване на млякото. Към тази служба са и контрольорите, които вземат пробите  за селекция. С други думи, този център не е свързан нито с мандрите, нито с фермерите, нито с техните организации. Центърът си върши работата по правилата, без шуранайки и баджанаци, изпълнява точно указанията за експлоатация на апаратурата и затова споровете са минимални.
На практика това става така – пробите за селекция след като се вземат във фермата, се подреждат в квадратни сандъчета, подобни на нашите. Пробите от сборното мляко се поставят в метални барабани. Ясно е, че всяка проба има баркод за да не стане объркване. В млековоза има специално място за сандъчетата и барабаните. Според пътят на камиона, разположението на мандрата и Центъра, пробите пристигат по най-бързият начин в лабораторията.
Приоритетни са тези за преработката /сборната проба/. Веднага след получаване на резултатите, те се изпращат в мандрата за да се определи съдбата на млякото. Всичко това става много бързо за да не се затруднява производствения процес. Ако има възражения на някоя от страните, има методика по която се работи. Заплащането на млякото става на база резултатите за неговото качество. Цената е определена в договора за месеца на база договорените параметри – масленост, протеин, и соматични клетки и много пъти допълнени с други компоненти.

Самото приемане на млякото става, като се тегли камиона на влизане и излизане от мандрата, за да се вземе нето тегло. Тегленето е направено по време на млечния борд, когато са правени двойни дъна на млековозите и през отчета е минавало половината мляко, а другото, в долната половина  е било това, което фермера е надоил над квотата. Сигурно се досещате, че то е било изкупувано на по-ниска цена, а пък за фермера е нямало наказание.

Такава система за изкупуването на млякото се направи опит да се внедри през 1996 г, и у нас, когато се реализира българо-немски проект в Сливен за изграждане лаборатория за окачествяване на млякото. След проведени разговори с мандраджии и фермери, които уж са винаги в антогонизъм и двете фракции отказаха за преминаване изкупуването на млякото по такава методика.

Какво обаче ще се случи по отношение на изкупуването на млякото в ЕС след няколко години, ще разберете в следващото петъчно издание на ПРОБЛЕМИ. За първи път ще бъде публикувано в България.

Ovce & Kozi

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук