Плодовитостта и Наредбите

Време за прочит: 2,5 минути

Един въпрос, които нажежи страстите при обсъждане мерките за подпомагане едрите преживни животни животните бе плодовитостта на кравите.

Наистина, изискването към бенифициентите по отношение регистриране на теле от крава всяка година, си е направо абсурдно. От друга страна, признакът плодовитост е интересен за наблюдение. Не трябва обаче той да става най-важният при селекцията, ами ако този признак го няма записан в селекционните програми на РА. Още по-малко, това трябва да е задача пред кравите за мляко, където най-важната им задача е да произвеждат мляко.

Вносителите за получаване на теле от крава всяка година, не можаха да дадат адекватно обяснение, защо е необходимо да се включва това в задълженията на фермерите. Разбра се обаче, че това е продиктувано за да се подобри идентификацията на новородените телета. Веднага възниква въпросът, а защо се изпускат овцете. Точно при тях този признак трябва да е наблюдаваем, защото месото е основното производство от овцете.

Много интересен начин да се сложи контрол на идентификацията на животните. За идентификацията си има точки, както в Законите за ВМД и ЗЖ и остава тези, които са задължени да контролират това, да си свършат работата. Има и още едно предположение за това изискване, е незнанието, какви са най-модерните тенденции при отглеждането на крави за мляко, и в частност заплождането им.
Ако трябва да се охарактеризират новите тенденции в това отношение ще цитираме един нидерландски супер фермер: „Повече мляко и по-малко телета, чрез продължителни лактации! Това работи дори без плоски криви на лактация. Плоските криви на лактация са добре дошли, когато става въпрос за продължителни лактации. Ако кравата достигне връх 70 кг мляко на ден, не бързам да я осеменявам отново. Радвам се когато осеменявам кравите 110 дни след отелването. Дава ли много мляко дневно, изчаквам.”

Казахме, че става дума за много добър фермер, който си прави и много добре разчетите. Какво е нивото на фермата му:

– 110 млечни крави, 80 млади животни
– Средно мляко 12 660 кг на лактация от крава
– Средно 37 854 кг млечно производство за цял живот от крава.
– Средно 430 дни между отелването
Ø 22 месеца при първо отелване.

В тази справка се забелязва още нещо, което затруднява нашите фермерите и не може да се реши вече две години. От информацията за тази нидерландска ферма е видно, че юниците се телят средно на 22 месечна възраст. Ако това се случи у нас, новородените са извън Закона, не могат да напускат фермата. Женските телета, които обикновено са носители на новата генетика не могат да влязат в родословната книга. А ранното заплождане на юниците, е част от модерното говедовъдство и броят на юници, които раждат на 22-24 месеца ще става все по-голям. До момента законната възраст на която юницата става крава е 24 месеца. Ако роди по-рано си е направо „самотна майка”. В тази връзка, още преди две години НСГБ и АРМПБ направиха предложения за намаляване възрастта за признаване юницата за крава на 22 месеца. В проекта на Наредбата ще бъде предвидено това.

Защо фермерите предпочитат да доят по-дълго време и да получават по-малко телета. Винаги в сегашния селскостопански бизнес се почва от парите. Много е интересно, когато някой животновъд се изтъпани по телевизията и каже – гледам животните от любов. В същото време обора му, дворчето, ако искате и дрехите му дори, са под всякаква критика. Така че любов – няма, има бизнес. Всичко вече се смята и се прави това, което носи най-голяма печалба.

Защо по-малко телета. Ясно е, че на първо място е повечето мляко. С увеличение живота на кравите, вече са необходими по-малък брой женски телета. Тъй като се изискват по-малко ремонтни животни, а отелването винаги носи риск, фермите разчитат на по-дълги интервали на отелване. Високите и дълготрайни млечни добиви от кравите правят това възможно. Например през последните години в Германия дълголетният живот на кравите, се увеличава месец за година. Тук може да се прибави използването на сексирана семенна течност, която гарантира осигуряване на ремонт от малък брой крави. За това помага и прилаганата почти навсякъде /с изключение на нас/ селекция по генотип на майката. За отглеждането на по-малък брой юници, голяма роля играе квотата за животни, която имат някои страни. Например в Нидерландия трябва да отглеждаш строго определен броѝ животни. Кравата е една животинска единица, юницата до отелване е 0.5 животински единици. Денят след отелване фермерът трябва да се лиши от 0.5 животински единици, защото е вече в нарушение и ще бъде санкциониран – юницата която е родила е вече една ж.е.

Започнахме с парите, ще свършим и с тях. Излизането на кравите на малка възраст от стадото и влизането съответно по голям брой юници, жестоко удря икономиката на фермата. Една юница произведена в стопанството или закупена, е на средна цена от минимум 2500 лева. За да се избият тези пари, трябва кравата да се гледа  три лактации и едва тогава, ако е жива, може да се спечели нещо.

Друг проблем на фермерите от млечното направление, са мъжките телета. Да приемем, че фермера получи 100 телета от 100 крави, какво ще прави с 50-те мъжки телета. Ако ги остави за отглеждане до отбиване си, е в чиста загуба. Ако ги остави за доугояване, загубата ще стане още по-голяма. Остават вариантите да ги продаде веднага след коластрата или да удължи до максимум периода на осеменяване след отелването. В тази част трябва също да се каже, че високопродуктивните крави се заплождат много по-трудно отколкото по нископродуктивните животни.

Ovce & Kozi.com

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук