Анализ: Кравето мляко – как започваме годината

Занапред, за млякото ще се говори все повече. Изборите ще минат за един месец, но млякото целогодишно трябва да е на нашата трапеза. Ако можем да го изпратим и на чуждите маси ще е най-добре. Независимо от това, че непрекъснато се повтаря, че ние европейците от ЕС сме от едно семейство, то при млякото сякаш не е така. Проблемите на повечето страни членки са свръхпроизводството и цените на млякото, докато за нас, гърците и румънците е – как ще оцелеем.

Как започва млечния сектор у нас годината. На първо място са по-добрите резултати по отношение количествата преработено мляко през 2020 г. спрямо 2019 г. Дали увеличението се дължи на влязло „сиво” мляко в мандрите или е увеличено производството, ще се разбере след като излезе годишният анализ.

Настоящата година определено не започва добре. Такава беше и нашата прогноза още преди няколко месеца.
Първо увеличиха се цените на всички фуражи. Цените на грубите фуражи не само че отидоха нагоре, но ги и няма на пазара. При горивата цените също тръгнаха нагоре.

Пандемията във втора фаза не пропусна и фермите – много фермери и работници бяха на лекарства. През последните седмици и зимата се завърна, като прогнозата е за още снежни дни. Вносът на млека от Европа се увеличи. Цената стигна донякъде и край. Последните информации са, че е започнала да пада леко надолу. Има и индикация, че в някои райони се отказва млякото, защото мандрата работи с вносно мляко. В същото време се говори за възкръсване на малките стопанства. Всичко това са си наши проблеми, които ще разгледаме на страниците в Топ статията в петък.

Сега нека да видим какво се случва в Европа. Животновъдството бе приоритет на Зелената седмица в Берлин и дискусията за млякото бе най-интересната и важна за фермерите. Най-важният доклад за фермерите изнесе Европейския млечен борд и независимо от острия тон, едва ли ще задоволи нашите млечни говедовъди.

Заключенията от доклада бяха няколко, но се акцентира на три искания.

Основната цел е – Покриването на разходите като основата на устойчиво земеделие. За да се постигне това трябва да се направи следното:
– Първата стъпка към по-голяма устойчивост е, производствените разходи на фермерите трябва да бъдат изцяло покрити.
– Втората е, временното намаляване обема на производство на мляко по време на кризи. Това ще помогне да се избегнат много тежки кризи и вредно свръхпроизводство. Недостатъци като „лоши” цени, трябва да бъдат отстранени, преди фермерите да бъдат помолени да предприемат допълнителни стъпки за подобряване на устойчивостта.
– Третото е финансовите стимули като начин за успешен напредък по отношение на устойчивостта за да се постигнат справедливи цени, пазарната позиция на фермерите трябва да бъде ефективно укрепена.
– И като под искане бе казано – Част от разходи трябва да се поемат от обществото, ако искаме наистина да преминем към по-голяма устойчивост.

За да се стигне до тези изисквания, в началото на доклада всичко бе казано със заобиколки, точно по европейски.

„Как трябва да изглеждат пейзажите, в които живеем, върху които работим и на които да се наслаждаваме в бъдеще? Как искаме да се грижим за околната среда колективно, като общество?

Като граждани на ЕС ние желаем здрави природни пространства, богати на разнообразие, както по отношение на флората, така и на фауната. Живите плетове, полета и ливади осигуряват подслон и храна за добитъка и дивите животни. Те подобряват (микро) климата и ни канят да се отпуснем.”

След това председателката на Млечния съюз – нидерландската фермерка Сиета ван Кеймпема, „настъпи педала”.

– “Земеделските производители вече са принудени да поемат разходите за производство на храни. Положението във фермите е напрегнато. Последните проучвания показват, че има непокриване на разходи с повече от двадесет и пет процента, както в производството на конвенционално, така и в биологичното мляко“, – това е основното предизвикателство пред сектора.
Изразено ясно в цифри, това означаваше за конвенционално производство на мляко през 2018 г. средна почасова заплата е от 4,02 евро за управителя на фермата и членовете на семейството му, работещи във фермата. През 2019 г. цените бяха толкова ниски, че фермерите не можеха да генерират никакъв доход от производството на мляко. Доходите ни не са потиснати само от ниските цени, но бързо нарастващите разходи поради по-строги изисквания или самото изменение на климата също са фактор. “

Очаква се Европейските институции, съвместно с говедовъдите да почнат работа по внесените решения от фермерите.

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук