2 част: “Алфа комерс” / Как хранят фермерите и какви са основните причини за ниската продуктивност и високия разход на фураж

Може би си мислите, че храненето е толкова просто и слагането на сено и малко зърнен фураж, е достатъчно за животните! За жалост истината не е друга. Грешна е и представата, че колкото повече са фуражните компоненти в една дажба, толкова по-добре, но всичко това зависи от правилното комбиниране на фуражите. Под „правилно комбиниране на фуражите“ разбираме включването на такива фуражи, които да задоволят хранителни нужди на животните, при ниска себестойност на дажбата.

За изготвянето на стойностна дажба, правилно трябва да подберем фуражите, които ще използваме. Причината да се спрем на този проблем, е че комбинирането на различни фуражи има пряко влияние върху: количеството и качеството на продукцията (месо и мляко); здравословното състояние на животните, репродукцията и не на последно място върху разхода на стопанството.

Основните фуражи, участващи при съставяне на дажби са: царевичен силаж; люцернов сенаж; бирена каша; люцерново сено; ливадно сено; пшенична или ечемична слама; царевично зърно, пшенично зърно, ечемично зърно; пшенични трици, слънчогледов шрот; соев шрот, рапичен шрот.

За да имаме правилно хранене, дажбата трябва да е съставена от доброкачествени фуражи и да има баланс между енергийните и протеиновите източници. Отделно дажбата трябва да е балансирана по макро и микроелементи и витамини, които на са обект на тази дискусия.

При правилното комбиниране на фуражите, се задоволяват хранителните нужди на животните, с което се оптимизира храносмилането и употребата на фураж.

Това, което трябва да се знае е че колкото по-опростена е една дажба, толкова по-лесно се работи и толкова по-малко са разходите ни. Нека да разиграем няколко варианта за комбиниране на посочените по-горе фуражи:

Посочените варианти за комбиниране на фуражите при лактиращи и угоявани животни, се забелязва отсъствието на пшеничното зърно и пшеничните трици. При въпроса „Защо?“ причината евисоко съдържание на фосфор! Да, същите имат малко по-високо съдържание на суров протеин, сравнение с царевицата, но имат по-ниско съдържание на енергия. Пшеницата и пшеничните трици имат високо съдържание на фосфор, което налага добавянето на креда, за да се балансира съотношението между калций и фосфор, а това увеличава компонентите в дажбата. В схемата на лактиращите животни, липсва и ечемика. Редица изследвания са доказали, че ечемичното зърно се използва за угояване, а не за мляко!

В схемата за лактиращите животни не е посочен вариант за смесване на люцерновият сенаж с люцерновот сено.
Причината е, че ако двата фуража участват в дажбата, то значително ще се увеличи баланса на протеин в търбуха, което ще е предпоставка за излишък на амоняк, който не може да се усвои от организъма на животните. При комбинирането на протеинови фуражи, трябва да знаем, че слънчогледовият шрот е беден на лизин, а е богат на метионин. Соевият шрот е богат на лизин, а беден на метионин. Рапичният шрот заема междинно положение между посочените по-горе два протеинови фуража. Количеството и видът на протеиновите фуражи в дажбата, ще зависи от видът на основните фуражи (люцернов сенаж, бирена каша, люцерново сено, ливадно сено)

В схемата при угояваните животните, са премахнати люцерновият сенаж и люцерновото сено.
Причината е, че при угояването, животните се нуждаят от по-високо съдържание на енергия, а не на протеин, но все пак това зависи от възрастта и килограмите на животните.

Комбинациите, които могат да се разиграят при съставянето на една дажба са много и всичко това зависи не само от наличните ни фуражи но и от тяхното качество.
За пореден път, засягаме темата за качеството – защо?
Дори и да се следват посочените по-горе две схеми, не е гаранция за успех!
Например приготвянето у нас ливадно сено е от естествени ливади, окосено във фаза пълен цъфтеж. Такова сено съдържа разнообразни треви и части от други растения, бодли и т.н., които често намаляват хранителната му стойност и го правят непривлекателно за животните. Когато то е с лошо качество и не се приема с охота от животните, е по-добре да го заменим със слама, отколкото да продължаваме да го включваме в дажбите. Съставят се дажби и въпреки това не можем да постигнем желаните резултати, следствие на което в дажбите започват да се включват различни допълнителни протеинови източници или мазнини, само и само да имаме по-висока продуктивност.

А не е ли по-добре да се произведат или да се закупят по-малки количества качествени фуражи, да се комбинират правилно и отново да имаме висока продуктивност при нисък разход на фураж за литър мляко или килограм прираст!