2 част: Организация на развъдчиците на автохтонни породи овце в България

0

сп.”ЖИВОТНОВЪДСТВО”
е включено в Националния
референтен списък на НАЦИД

Докато си говорим с Румен, пред портата е паркирал Николай Бичев с джипа си. Както се оказа, високопроходима кола, с която минахме по стръмни каменисти склоновете на Балкана, струваше ми се на няколко пъти, че се обръщаме, защото не видях някакъв път, но с невероятното хладнокръвие и майсторство на водача успяхме да стигнем до пасището при овцете. Там вече на фона на красив есенен пейзаж и кротко пасящи овчици започвам да разпитвам Николай за предизвикателствата, когато отглеждаш местна порода овце в планината. 

Николай Бичев: Отдавна съм регистриран като земеделски производител – още от 1991 г., но в организацията за развъждане на автохтонни породи овце с председател Румен Стоянов членувам от 2010 г. Под селекционен контрол са овцете ми от породата средностаро-планинска и са около 310 броя. Иначе имам и други животни като калоферска дългокосместа коза, коне, но те не са под селекция. А с Румен Стоянов се познаваме отдавна, ние си го избрахме за председател, работим много добре, имаме си доверие.

А Вие, Ангелинка, както разбрах, завършвате магистратура в АУ – Пловдив и сте назначена в Сдружението към екипа от експерти. Какви са трудностите, с които се сблъсквате?
 – Ангелинка Радулова: Има ли животновъд, който да не преодолява трудности! Разбира се, че непрекъснато се борим. Но аз не съм сама, заедно със съпруга ми сме.
Николай Бичев: Една от излишните трудности е, че от Фонд „Земеделие” ни товарят с много бумащина, много тегава работа. Аз сам си я върша, но ако не ми помагат Румен и Ангелинка, не бих се справил. Те се занимават не само с развъдната работа, но и с браншовата работа.

На Вас пасищата достатъчни ли са?
– Николай Бичев: На мен – да, доволен съм. Но има членове на нашето сдружение, които нямат никакви. На външни хора са раздали, а за нашите фермери, предимно млади хора, няма…

Да ми кажете, стадо от 310 овце не е ли малко?
 – Николай Бичев: О, достатъчни са ми, аз прехвърлих вече 50-те, имам си и коне за хоби, приятно ми е.

 Ангелинка, Вие какво бихте искали да споделите, което да стигне до МЗХГ?
– Ангелинка Радулова: Бих попитала кому е необходимо при проверката да се изискват данни, които може да отидат в службите по земеделие директно по служебен път. Другото е, че при нас пасищата не достигат за 30 процента от животновъдите и то все млади хора.
Румен Стоянов: Аз съм го поставил този въпрос на Консултативен съвет. Поставил съм и въпрос, свързан със санкциите, например защо за едно и също нещо ни наказват по два пъти.

Новосформирания Съюз на развъждащите местни породи овце и кози в Р България дали ще помогне?
 – Румен Стоянов: Функцията на този Съюз е представителна, там трябва да си поставим правилно всички болни въпроси, общи за местните породи, а оттам пряко да стигнат до МЗХГ. Защото не е ефективно всяка асоциация, организация да е сама за себе си. Първо, много се разроиха асоциациите. Да, идва следващата година, която би била началото на нова ОСП. Но тя не е подписана още. Има много малко време, през което да се помисли как да бъдат защитени българските интереси.

Николай, надявах се като човек от практиката да ми разкажете повече за Средностаропланинската порода овце…
 – Николай Бичев: Аз мисля, че е най-добрата, устойчива на болести порода. Ползваме я и за мляко и за месо. Тази година агнетата се продаваха много добре тук на българския пазар, доволен съм. Предишни години не е имало такъв интерес.
Румен Стоянов: Имаме намерение за българския пазар да направим етикет с качество и доказан произход на стоката. Тя да е с български суровини. Сиренето да е с наше истинско овче мляко, саздърмата ни да е с българско производство месо, а не някакво замразено от Ирландия, например. На заседание кметовете също подкрепиха идеята за „произведено в България”.
Николай Бичев: Хубаво е това, но продължава изкупуването на мляко на много ниска цена. Няма как да сме конкурентоспособни, като не се отчита връзката между качества и цена.
Румен Стоянов: Прав е Кольо. Може да се каже, че нашето производство е био. Животните не ги свалят в селищата, а остават тук в кошарите по планината заедно с кучетата и с овчаря на чисто и в дивата природа. Нашите хора са работливи, корави, не се плашат от работа при тежки условия… Затова вкусовете на мляко, на месо са уникални, но за сметка на това всичко излиза по-скъпо.

А какво ще споделите за младите фермери? Те приоритет ли са, как ги насърчавате?
– Румен Стоянов: Имаме млади хора при нас, но нямаме приоритети. Млад, стар – или си животновъд, или не. Разбира се, че е необходимо да ги насърчаваме, за да останат в професията и в България, защото наистина животновъдството е тежък труд, няма събота, няма неделя… Може да се наложи и през нощта да работиш, особено през агнилната кампания. Най-доброто за младите ще е да разрешим болните въпроси, субсидиите да се разпределят правилно, методическа и браншова помощ да имат от нас и да се усвоят повече пазари. Така като им се осигурят условия за работа и млади, и стари, всички ще са удовлетворени.
Николай Бичев: Да, ние не се плашим от работа, на нас ни е по-добре да сме навън и зима, и лято Би ни спрял много голям сняг, когато овцете не могат да излязат. Тогава ги подхранвам с фуражи, които си купувам. Тук при нас няма как да си произвеждаме сами, няма зърно, земята е непродуктивна и затова всичко си купувам, за да не ми гладуват животните. За нас и пандемията не е спирачка, нали сме все по Балкана… Повечето овчари сме така. А какво получихме като помощ за пандемията, знаете ли? Цена за царевицата от прекупвачи по 50 стотинки! Млякото ни го изкупуват по 1.20 лв., как се издържа на това? Значи всеки да се спасява поотделно?!
Румен Стоянов: Това е държавна политика, у нас все още е така. Защото дори в Румъния, с която уж заедно тръгнахме, животновъдите ги дотират два пъти повече от нашите. Защо ли? И аз не знам, може би защото в ЕС директор на съответната дирекция е румънец. Може да звучи несериозно, но като че ли има известна доза истина. Или пък има друга причина – че нашите застъпници са проспали възможността да защитят българските животновъди, защото са некомпетентни и не ги интересува. Интересът е на цялата държава, така че и тези въпроси ще ги поставим на високо ниво – браншовите организации, консултативните съвети, Съюза на развъждащите местни породи овце и кози и др. Всички те вършат добра работа.
Във Франция например няма как да се случи на възлово място в управлението на селското стопанство, в животновъдството в частност, да бъде назначен който и да било, без да притежава животни и земя и без да е запознат от А до Я с проблемите и болките на земеделските производители.
Надявам се и у нас да се намери златната среда, така че да не са като изоставени нашите истински животновъди.

В този ред на разсъждения, какво очаквате от новия програмен период?
– Николай Бичев: Освен да се запазят параметрите, в Брюксел нашите представители да се мобилизират и ако не знаят, има кого да питат, но да се съпротивляват, да защитават българските интереси!
Ангелинка Радулова: Аз отново държа да се помисли за опростяване, за улесняване работата с документацията. В Западна Европа няма такова нещо. Не само това, но по-голямата работа се свършва от земеделските служби в помощ на производителите. Защо при нас е толкова трудно?!
Румен Стоянов: Може би, защото в сравнение със западните демокрации ние работим по този начин сравнително от скоро. В една Англия така се е работило повече от 100 години. Технологиите са се усъвършенствали до такава степен, че самите животновъди са измислили сухото мляко, за могат да търгуват с далечни земи, като с Китай например…

Но ние не започваме от нула, поне що се отнася до знания и умения…Ние сме били аграрна страна с добре развито растениевъдство и животновъдство, освен това кой обича сухо мляко?
 – Румен Стоянов: Само исках да подчертая до каква степен са разширявали дейността си англичаните. Но да, имали сме 14 млн. овце. Наистина квотите, които са ни отпуснати, са неудобни за нас. Слаба защита, отново да кажа, затова имаме представители в Брюксел, а не само да гледат личните си интереси.
Николай Бичев: И пропуснах да кажа, че ни се поставят много големи изисквания за продуктивност на месо и на мляко, без да се оценява качеството – гледа се само количеството. Не може от нископродуктивна земя нашите овце да дават над 60 л мляко, както и месо, когато са по-дребнички. Но това не означава, че нашите породи трябва да се подценяват. Качествата им и вкусът на мляко и на месо са перфектни.

Румен Стоянов: Преди време имах идея, която съм споделял с колеги, а именно да се направи изследване по райони и породи и да се определят качеството и спецификата на млечните продукти според произхода. Същото може да се направи и за агнешкото и овче месо. Така всяка порода ще си има запазена марка за млечни и месни продукти с доказан произход. Това би могло до раздвижи цялата икономика.

Е, това няма да е толкова трудно, нали?! Из цялата страна има специалисти, има лаборатории в различните райони… Въпрос на добра воля и добра енергия е да се предприемат стъпки в това направление…
 – Румен Стоянов: Да, само в администрацията да го вземат присърце… Аз вече съм патентовал слогън за етикет: „Да запазим заедно българското!”. Дай Боже да го направим за нашите животновъди с наш етикет! Тази идея я изповядва и доц. Андрея Колев.

Изглежда с колегите от Съюза на развъждащите местни породи овце и кози в РБългария сте на едно мнение?
 – Румен Стоянов: Да, когато представях тази идея и доц. Колев беше там. В Съюза сме си говорили и ще работим заедно, наша работа е как ще го осъществим, а Ваша работа е да разпространявате тази идея. Разбира се, съвсем отговорно се заемаме с тази задача.

Но за да бъде всичко професионално, бих Ви помолила да публикувам статия за необходимостта от изследвания по райони, подготвена от Вас, вероятно и с колеги, посветена на етикетирането на продукция с доказан произход и запазена марка.
 – Румен Стоянов: Съгласен съм, това би могло да ускори разбирането и добрата енергия на компетентните органи в посока реализация на идеята, което не е толкова сложно да се осъществи.
Николай Бичев: Така де, нашите овце са био по начин на гледане. Не може да струват най-евтино или колкото всички останали, защото качеството на продукцията ни е уникално.

Благодаря Ви за този разговор, и накрая, окончателни думи?
 – Румен Стоянов: Надявам се, новата ОСП поне да се запази и болните въпроси да може да си ги разрешим.
Ангелинка Радулова: Какво да кажа, нека да сме живи и здрави и тая пандемия да отмине, вярвам, че всичко останало ще се нареди.
Николай Бичев: А аз най-много се моля да не ни боледуват животинките, да са здрави и държеливи, че голям труд, денонощен труд е покрай тях… И знаем колко страшно беше преди години, то син език ли не беше, то какво ли не беше.
Да спи зло под камък!

сп. ЖИВОТНОВЪДСТВО –
Разговора води Станислава Пекова
/годишен абонамент – 60 лв. за 6 книжки, без ДДС/

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук