1 част: Организация на развъдчиците на автохтонни породи овце в България

0

сп.”ЖИВОТНОВЪДСТВО”
е включено в Националния
референтен списък на НАЦИД

Румен Стоянов: „Да запазим заедно българското”

СНЦ Организация на развъдчиците на автохтонни породи овце в България е приемник на по-старата развъдна организация с подобна сфера на действие, първоначално базирана в Силистра.
След приемането на поправката в Закона по животновъдство през 2010 г., частта от организацията, отнасяща се до развъждането на породи овце, се позиционира в Калофер. Там, в центъра на България, тя намира своето естествено седалище. Този район може да се възприеме като един от естествените обитания на родното овцевъдство, където се и създават породи като дъбенска и средностаропланинска овца, както и калоферска дългокосместа коза. Там овцевъдството е изиграло една от най-съществените роли в националното възраждане, като основа на развиващите се гайтанджийство, абаджийство, кожарство, килимарство и производство на козяци, чулове и дисаги, а тамошните кашкавал, пастърма, саздърма и сирене са ценени и добре познати както на Изток, така и на Запад. Тогавашните сдружения на овцевъди са били едни от най-щедрите в региона дарители при строежите на училища, читалища и изпращането на млади българи на обучение в чужбина.

 Днес СНЦ ОРАПОБ, Калофер, има за цел да съхрани и възроди българските автохтонни породи в региона. От организацията знаят, че за да бъде лека и приятна работата на стопаните и селекционерите е нужна дисциплина, както и съвременни европейски методи на селекция и отглеждане на животни: ДНК-анализи с цел изчисляване на генетичните дистанции между породите и генетичното сходство между разплодниците в отделните потомствени групи, също и създаване на база за отглеждането на разплодни кочове. За правилното функциониране на развъдните програми и за ориентация в тенденциите на развитието на популациите се налага набиране и допълнителна информация, като екстериорни показатели, интензитет на растеж , опетняване и т.н.

 Сега организацията работи със следните местни породи овце: дъбенска, реплянска, средностаропланинска, сакарска, шуменска, медночервена, каракачанска и среднородопска. Средностаропланинската овца е българска порода овце с предназначение добив на вълна, мляко и месо.

 Породата е разпространена в стопанства, намиращи се в средната част на Стара планина и е създадена при народна селекция. Овцете са от типа на каракачанската овца, но са по-едри и по-продуктивни от тях. Главата е средно дълга с права профилна линия и тясна заострена муцуна. Ушите са прави и средноголеми.
Мъжките притежават добре развити рога, които са завити охлювообразно. Женските са безроги, макар някои от тях да притежават дребни слаборазвити рога. Опашката е тънка и дълга. Копитата са здрави. Руното е отворено. В миналото са преобладавали овцете с тъмно руно, докато днес половината от тях са с бяла вълна, която е груба. Овцете са с тегло 37–45 кг, а кочовете – 60–75 кг. Средният настриг на вълна е 2–3,5 кг при овцете и 3–4 кг при кочовете. Плодовитостта е в рамките на едно към едно. Средната млечност за доен период е 55–65 л.

Учудващо подвижна е, което ѝ позволява да се справя със стръмния каменист терен на Стара планина. Освен това маслеността на млякото ѝ е доста по-висока от средната за овцете у нас. Да не говорим за вълната, която при някои по-надарени екземпляри, достига до 20–22 см и повече.
По отношение на устойчивостта ѝ към простудни заболявания е без конкуренция в сравнение с много от другите представителки на нейния вид. Проблемът е, че покрай западането на животновъдството у нас тази разпространена в миналото порода е застрашена от изчезване.

С благородната задача за възстановяване на тази автохтонна порода овце се е заела и СНЦ ОРАПОБ в гр. Калофер с председател Румен Стоянов, който освен това е и кмет на градчето. Намираме се в офиса на Асоциацията, където започва нашият разговор за предизвикателствата при възстановяване на местните породи и по-специално за развъждането под селекционен контрол на средностаропланинскатапорода овце.

Господин Стоянов, преди всичко бихте ли представили себе си и сдружението, което представлявате?
Румен Стоянов: СНЦ ОРАПОБ  се установи в Калофер още от 2010  г., тъй като именно този регион е местообитанието на ценни местни породи. Имаме лиценз за дейности с породи, застрашени от изчезване. За тези породи са разработени развъдни програми, които се прилагат стриктно под наблюдението и съветите на експерти-зооинженери. Председател на сдружението съм още от 2010 г. и сме се събрали съмишленици, полагащи усилия за възстановяване на изчезващи, но много ценни породи за региона овце. Работата в организацията е лека и приятна за стопаните и селекционерите само тогава, когато се виждат резултатите във всяка следваща генерация. Развъдната дисциплина е условието за успех в общото дело. Днес заедно с колеги сме решили да представим средностаропланинска порода овце в стадото на Николай Бичев. Предлагам да се качим по склоновете на Балкана, където са на паша, за да видите най-добре… Освен с развъдна дейност, ние се занимаваме и с браншова работа, стараем се да помагаме, да защитаваме земеделските производители… Това е допълнителна работа на асоциацията, защото нямаме регистрирана браншова организация. Освен че сте председател на развъдната организация,

Вие сте и кмет на гр. Калофер?
 – Румен Стоянов: Да, но първо съм станал председател и после – кмет. И да, това ми помага да обмислям и осъзнавам в дълбочина проблемите. Десет години не са много, но все пак свършихме добра работа въпреки трудностите, за които ще говорим… Заедно с ИАСРЖ, МЗХГ и всеотдайните, истинските животновъди можем да се развиваме. В организацията ни членуват между 160–170 земеделски производители, в зависимост от това кой не се отказва или кой се отказва в тези толкова трудни времена. Справяме се, защото имаме много добра организация, спазват се стриктно всички изисквания на развъдната програма с активното участие на експертите-зооинженери от Организацията. С нашите членове си имаме доверие и разбирателство. Помагаме си и с колеги от други сдружения. Например с доц. Цонка Оджакова от Смолян и нейната асоциация сме в прекрасни приятелски, но професионални отношения. Ние имаме лиценз за среднородопска порода овце, но не сме привличали членове, защото е по-добре и по-лесно за тях да са при доц. Оджакова, близо до фермите им. При нас за 10 години, макар и неголям период, се свърши доста работа. Например при каракачанската и дъбенската породи сме стигнали максимума в поголовието, а именно по 10 000 броя на порода.

 А какво мислите, 10 000 броя максимум за животни под селекционен контрол не е ли ограничение?
 – Румен Стоянов: Аз не съм човекът, който определя правилата. Трябва да се внимава, да има баланс. Все пак питам при сегашните условия тази бройка не е ли малко? РС: Малко са за някои животновъди. Но има значение размерът на субсидиите и трябва да се внимава да не се навреди на други земеделски производители. И днес ще видим стадото от средностаропланинска порода овце на Николай Бичев. Можем да Ви заведем още и на много други добри ферми, но засега времето ще е достатъчно за по-близката ферма…
За тази порода какво да Ви кажа, характерното е, че е стара местна и е устойчива на тукашните климатични условия. Начина на гледане е ясен, но условията са тежки, защото в планинското животновъдство трудностите са големи. Те може да се преодоляват само от стопани с голям хъс и любов към занаята, които са много трудолюбиви, силни и здрави българи.

Как се справяте с пасищата? Знаем, че в повечето региони те си остават проблем.
Румен Стоянов: Да, наистина затруднени са част от овцевъдите. Този проблем е поставен на Консултативен съвет и ще очакваме да се случи нещо добро, защото става въпрос за поминъка на много хора. Общината в Карлово, разбира се, че ще вземе присърце този проблем. Аз съм кмет на Калофер, т.е. – част от общинарите и се знае, че нашият град е с най-голямото прилежащо землище.

Сигурно сте чували легендата за Калифер войвода? Не? Добре, ще Ви я разкажа…
Някога, през турско Калифер войвода правел големи золуми на турските потери и аскери, преминаващи през тези земи, където е връзката между Северна и Южна България. Тогавашният Звъниград бил опожарен и сравнен със земята. Стигало се е до невъобразими загуби и жертви и от двете страни, защото Калифер войвода събрал и други чираци в дружина, с която вече представлявал сериозна заплаха за турския аскер. В крайна сметка Султанът извикал на преговори воеводата и го попитал „со кротце, со благо” какво ще поиска за себе си, за да прекрати с тези набези. Тогава Калифер войвода поискал землище, което да е голямо колкото може да обиколи един кон за един ден от изгрев до заник. Тайно обаче организирал еднакви коне с еднакво облечени ездачи да сменят уморените коне на определени места.

Резултатът е виден и сега, Калофер е с най-голямото землище в региона – от Връх Ботев до хижа Свежина. Все пак преобладават гори, не са оформени пасища и поляни, има и малко обработваема земя, без която не може. Но най-добре е през лятото на Балкана, тогава овцете си намират чиста направо био-трева. Повечето стопани държат овцете на свободна паша, докато не падне първи сняг.

А ветеринарните ви лекари имат ли много работа?
 – Румен Стоянов: Ветеринарните ни лекари се занимават предимно с профилактика. А иначе овцете от местни породи, с това трябваше да започна, са устойчиви, много издръжливи, със здрава костна система и копита. Не са високопродуктивни, но и месото, и млякото им са с уникални качества.

В последните години млякото не достига дори и на вътрешния пазар. Защо стопаните бягат от млечното овцевъдство?
 – Румен Стоянов: Не бих казал, че бягат. Опитаха хората, но тук почвата е планинска, непродуктивна. Не могат да виреят млечни породи. Затова нашите местни породи ги ползваме едновременно за млечно и за месодайно направление.

 Виждам, че тук в офиса се работи активно. Влизат и излизат хора, това са може би земеделски производители, Ваши членове?
 – Румен Стоянов: Да и мога да Ви представя колегите ни – ето г-жа Татяна Коева, нашата счетоводителка. Тук е и Ангелинка Радулова, най-новото попълнение от експерти в Асоциацията. Завърши Зооинженерство в АУ – Пловдив, а сега ще защитава магистратура.

Ангелинка, имате ли стадо?
 – Ангелинка Радулова:  Да, вече 10 години със съпруга ми членуваме в Асоциацията със Средностаропланинска овца.

Тази къща, където се намира офисът на Сдружението на кого е?
 – Ангелинка Радулова: –  О, това е стара калоферска къща, много красива и е на Румен Стоянов.
Румен Стоянов: Да, да и аз си я харесвам. Имам двама сина на 34 и на 35 години, но по-големият се изнесе, замина за Англия. Имаше място за всички, но животът си тече по негови си закони и да ми е мъчно и да ми липсват той и децата му, това е положението. Малкият си остана, с него си гледаме животните. Чакаме бебе. Пак ще има радости.

 Докато си говорим с Румен, пред портата е паркирал Николай Бичев с джипа си. Както се оказа, високопроходима кола, с която минахме по стръмни каменисти склоновете на Балкана, струваше ми се на няколко пъти, че се обръщаме, защото не видях някакъв път, но с невероятното хладнокръвие и майсторство на водача успяхме да стигнем до пасището при овцете. Там вече на фона на красив есенен пейзаж и кротко пасящи овчици започвам да разпитвам Николай за предизвикателствата, когато отглеждаш местна порода овце в планината.

следва продължение …..

сп. ЖИВОТНОВЪДСТВО –
Разговора води Станислава Пекова
/годишен абонамент – 60 лв. за 6 книжки, без ДДС/

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук