Има ли надежда за овцевъдство

0

Време за прочит: 3 минути

Нашите фермери напоследък не искат да говорят пред медиите. Причината е една – казват, критикуваш ли институция, веднага ти идва проверка. Затова пък сръбските овчари все още говорят. Публикуваме един репортаж на овцевъда Шушич. Спокойно, разказа не е на наш овцевъд под чуждо име. Статията е публикувана от сайта Агросъвети от Нови сад.

Овцефермата се намира в Гайдобра – Преди около десет години семейство Шушич започна да се занимава с овцевъдството. Те обновяват семейния имот в Гайдобра, където днес се намира фермата им. Преди три години нещата започнаха да стават още по-сериозни, така че днес броят на овцете и качеството са завидни тук, а овцевъдството се е превърнало в сериозно допълнително занимание за тях.

Всичко се случи преди около 10 години, тогава увеличихме броя на овцете. Когато научихме малко за овцете и по настояване на наш приятел, взехме на сериозно цялата история. Купихме 60 разплодни овце и два коча от Германия. Днес вече имаме 130 „немски глави “ – разказва Владимир Шушич.

Все още има място за разширяване, но настоящите възможности, или по-скоро проблеми, възпрепятстват по-нататъшното развитие не само на овцефермата в Гайдобра, но и на всички овчари в Сърбия. Владимир успява да продаде всичко определено за клане, което не е така при много от другите производители. Както казва, може би е имал късмета, че във Войводина има организирано изкупуване, за разлика от много други части на Сърбия.

ЦЕНАТА Е ИСТИНСКИ СРАМ

Имах възможност през пролетта и съвсем скоро – преди дни, да продам всички агнета и овце за клане. Продавах от кошарата и на изкупвач, така че аз лично нямах проблеми с продажбите. Познавам много мои колеги, които са имали огромни проблеми и които все още са в беда. В нашата Асоциация на овцевъдите, имаме овчари от други градове, където купувачите ги изнудват с цена от 180 динара /3 лв/. Това наистина е смущаващо.” – казва Владимир.

Много овчари в цяла Сърбия са принудени да продават на толкова лоша цена, без документ и тогава не могат да получат полагащите им се 2000 динара /33,50 лв/ субсидия на глава животно. Всичко това още повече унижава този клон на животновъдството.

Преди две години агнетата струваха 300 динара /5 лв/. Отивам в една от нашите кланици, където ми предлагат цена от 220 динара /3.68 лв/ Казвам, добре, чакайте, хора, но не мога да направя такава отстъпка. Но месаря ми казва: – приятелю, ти получаваш 2000 динара /33,50лв/ субсидия. Казвам му, че е вярно, но Министерството ми ги дава тези пари, а не ти! И така, Министерството има добри ходове, но проблемът е, че първоначално бяхме принудени да продаваме на оторизирани кланици, а те веднага свалиха цената.”

ОБЕЩАНИЕТО НЕ Е ПЛАЩАНЕ

“Говорейки за субсидии, никой не оспорва, че 7000 динара/117 лв/ на овца са много добри пари. Темпът на плащане е много бавен и това забавя всички видове желания за подобрения. Освен това, никой дори не споменава обещаните 500 динара /8.37лева/ за овца, т.нар корона-помощ, която няма да спаси домашните овце, но е обещана и всеки динар е добре дошъл”.

Владимир посочва и проблема с прекомерната документация, което е наистина обременяваща.

Изводът е, че проблемите при нашите и сръбските овцевъди са много сродни. Разликата е, че едните мълчат, а другите все още говорят.

източник: ТУК

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук