2 част / На есенна проверка с доц. д-р Цонка Оджакова

0

сп.”ЖИВОТНОВЪДСТВО” е включено в Националния референтен списък на НАЦИД

Още за фермата на Благой Велев

 След един обяд, представляващ кулинарни фантазии от телешка глава и салати разни, вкусна пилешка каварма, някакви постни вкусни разядки и т.н., гледаме да не се застояваме, защото експертите от Асоциацията с доц. Оджакова продължават своята есенна обиколка към Сандански.

1 част / На есенна проверка с доц. д-р Цонка Оджакова

Ние с гостоприемния Благой поемаме към следващите места, където вече да ни покаже някои от другите животни в неговата ферма. Ето ги и оборите за крави и телета. Тук в момента са отбитите телета, оставени под селекционен контрол и такива за угояване. Има и кръстоска от лимузин и от сивите. Тук са и телета, които се продават директно в чужбина, макар и не по много.

 Благой Велев: Има една софийска фирма, с която работя. Те ми помагат за износ на телешко в Косово, Албания и Гърция. Доволен съм, до неотдавна нямах пазар, но сега имам. Съжалявам, че нямам пазар за телешко в България… Едно време си беше традиция – телешко, говеждо, но сега дали заради кризата, не купуват. Защо качественото и полезно телешко месо да се консумира навън, а не и тук… Българите все още гледат да е евтино, а не мислят, че евтиното може да излезе много скъпо. Още, какво… имам и бичета за угояване, и прасенца. Кравите и конете са по пасищата. Освен това вкъщи имам едни малки декоративни кокошчици. Сега отиваме вкъщи да Ви ги покажа. На вратата ни посрещат дъщерите на Благой. Дара е каката – вече в 11 клас, а малката седмокласничка се скрива – много срамежлива, не си казва дори и името. Ето я и мама – Надя Велева. Декоративните кокошчици са нейна страст, нейно хоби. Макар че са повече от триста и заемат доста голям заден двор.

Надя Велева: Породата им се казва Бреговска джинка, доставя ми удоволствие да си ги отглеждам. Иначе аз заедно с дъщерите ни се занимаваме с документацията на фирмата, защото работата, ако не е описана добре, може да не донесе приходи…

Много хубаво семейство, много хубава къща – съчетание от съвременност и старинно битов стил.

Надя Велева: Старата част, плевнята е на повече от 100 години, а новата, в която живеем е построена на мястото на разрушената стара къща. Съпругът ми иска всичко старо да го реновираме, но да се запази старинният вид на масивното дърво и гредите, издържали повече от столетие. С голямо вълнение се готвим за Старчевата.

Какво е това „Старчевата”?

Благой Велев: В Разлог Старчевата е много стар новогодишен карнавал. Не знам откога датира, мисля, че е откак-то съществува градът, още от турско. Казва се така, защото уж старците се събират, облечени в космати животински костюми и маски, направени от обикновено от каракачански дългокосмести овце или калоферски кози и гонят злите духове със силния звук на звънците, свалени от животните. Този карнавал е създаден от животновъдите и е изключително вълнуващо събитие тук в Разлог. Такова вълнение е този празник, голяма сила е. Седем групи се състезаваме и да подчертая, първи сме винаги ние от Дългата махала.

 Надя Велева: Ето вижте още, проснала съм черги и халище да изсъхнат на слънце. Искам да застеля новия клуб на „Старчевата”. Там ще се събираме, ще обсъждаме, ще шием костюми. Всичко каквото трябва за карнавала, отделила съм място от дома си, защото искам традицията в този род Велеви да се запази. Дядо Благо е бил ръководител на Старчевата, вършел е чудеса и героизъм с много голям хъс и патриотизъм. Извеждал е кукерите в чужбина, на фестивали, били са във Франция и къде ли не, с което много се гордеем. Сега Благой тръгва по стъпките му с не по-малко страст, за да поддържа традицията.

Благой Велев: Елате да видите звънците. На Нова година, на карнавала носим звънците с костюмите, а като се качват в планината през лятото животните, те носят звънците, те гонят злите духове… Чувате ли, всеки има различен звук. Срещата ни приключва на пасището с кравите до пътя към София. Сега през есента Благой ги е свалил в подножието, но през лятото ги качва високо в планината. Води ги овчар, но са повече от 300 глави, ходят свободно през гората и се случва да ги нападат вълци. Ако не могат да се защитават и сами, стават жертва на вълчия глад, „но което си е техно, си е техно. Има и за вълците, има и за нас”– заключава философски Благой. БВ: Около стотина крави лимузин са под селекционен контрол. Членувам в софийската месодайна асоциация при Искра Лазарова. И от тази асоциация съм много доволен, изпълняваме селекционните изисквания, вървят нещата, разбираме се, работим добре. Имат контакти хората, търсят ги турски, гръцки фирми, т.е. намират ни и пазар. То имаме и браншова организация на месодайното говедовъдство, но още си разработват стратегияга, нови са. С Асоциацията си работим най-добре, за всичко мога да ги търся, отзовават се веднага и много помагат.

Имаш и наемни работници, колко са и разчиташ ли на тях?

Да, седем момчета са от малцинствата – българите и да гладуват бягат, вижда им се срамна тази работа. Разчитам на тях, мога да се разбирам с хората, как. Пари се дават достатъчно и напред. Кой каквото му трябва – получават, я агне, я теле, някой се жени…

И въобще не се оплакваш?

Благой Велев: Но няма кой да ме чуе, хаха. Не, не се оплаквам. Семейството ми помага, имам си счетоводител. Но да се опише правилно работата в породната книга е много важно. Иначе няма субсидии. Още какво? Разчитам браншовата организация на месодайното говедовъдство да се организира и да имаме по-сериозна подкрепа. Животновъдството в нашия район някога е било за чудо и за приказ. Искам да се възстанови и отново професията животновъд да се смята за достойна.

С обещание да гостуваме по време карнавала Старчевата у сем. Велеви, взимаме си довиждане и с добро настроение поемаме по пътя за София.

сп. ЖИВОТНОВЪДСТВО –
Разговора води Станислава Пекова

/годишен абонамент – 60 лв. за 6 книжки, без ДДС/

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук