Отглеждането на кози е перспективно, но е подчинено на определени изисквания

През последните години в световен мащаб броят на отглежданите кози се увеличава. Общият им брой е над 700 милиона.

Повече от половината са в Азия, една трета в Африка, а в Европа те са около 18 милиона. За България този подотрасъл на животновъдството е единственият, който бележи значителен ръст след 1990 година. От около 430 000 през 1985 г., в началото на нашия век козите достигат близо милион. Противно на световните тенденции обаче, през последните няколко години у нас се отчита известен спад в популацията.

Кои са причините за широкото разпространение на козите? Кое прави този вид атрактивен?

От една страна все по-упорито се говори за пълното изместване на животинския белтък от такъв с растителен или дори синтетичен произход. Засега поне, това не променя традиционно съществуващи вкусови предпочитания, потребности и търсене. Нещо повече – на много места по света, сушата, наводненията и другите климатични катаклизми са причина за нарастващ дефицит на животинска продукция. Доказано е, че тази тенденция за в бъдеще ще се задълбочи – нещо, което упорито се премълчава у нас. Светът не е само Европа! И на фона на тази тревожна обстановка, са качествата на козата като вид и обяснението за нарастващата є актуалност. Козата е евтино животно. Отличава се с добри адаптационни способности, голяма плодовитост. Растежът на приплодите е интензивен. Яретата са скорозрели. Експлоатационната продължи-телност на възрастните животни е голям. И споменавайки думата експлоатация веднага трябва да напомним, че козите са източник за получаване на широка гама продукти с отлични диетични качества. Млякото им е здравословно. Приравнено към масата на животните и направените вложения, себестойността му е ниска. Ярешкото месо е полезен продукт с висока хранителна стойност. Кожите са ценен продукт за кожарската и кожухарската промишленост. Допълнително от някои породи кози (ангорската) се получава вълна, от която се приготвя мохер – ценна суровина за текстилната промишленост. Производствените разходи при отглеждане на този вид дребни преживни биха могли да бъдат много ниски. Като типично пасищни животни, те много добре усвояват грубите и малоценни фуражи. При козите биха могли да се въведат дори и промишлени технологии. И всичко това съобразно конкретната кунюнктура. Разбира се, отглеждането на кози е съпроводено и от редица трудности и неудобства. Някои от тях не само могат да охладят ентусиазма на фермерите, но дори и напълно да компрометират смисъла от това въдство. Традиционно козите у нас се отглеждат в малки фамилни стопанства. Същестува тенденция към окрупняване на фермите и концентрация на производството. И тази тенденция е необратима, защото все по-малко ще са онези, които ще посвещават битието си на дребното земеделие и животновъдство. За всички – едри и дребни фермери, важат едни и същи правила, някои от които на пръв поглед незначими, но подценяването им може да доведе до фатални неблагополучия.

Ето някои „дребни” детайли отнасящи се за козите. Първият се отнася за привичките и характера им. Козата е чувствителна на стрес. Прекалено лабилна при манипулации, смяна на обстановка и грубо отношение. Концентрирането на голямо количество животни на едно място в един регион има негативни екологични последствия. Козите увреждат сериозно, дори могат да унищожат трайни насаждения и дървета. Това може да доведе до социално напрежение, санкции и др. Козата е вид, чиято паша е трудна. Цял ден, неуморни в своя стремеж, да намерят храна на най-трудно достъпните места. Отглеждането и процесите, свързани с него се поддават трудно на механизация. В по-големите стада е най-трудно доенето, особено когато е ръчно. Евтина на отглеждане, но скъпа на грижи. Това е козата. Тя е много чисто животно. Поддържането и съхраняването на здравето на животните е най-важна предпоставка за успешното им отглеждане. Най-уязвими са сборните стада, отглеждането в пренаселени, влажни помещения, със студени течения. Фатална грешка, която допускат някои, решени, че ще печелят бързо като изкупуват животни на ниска цена, от различни региони и след това ги събират на едно място. Със сигурност ще избухнат редица заболявания, които ще ликвидират фермата. Рискови за дребните преживни, в това число и за козите са паразитните болести. Пасищният режим на отглеждане е основната причина за лесното попадане в организма на различни вредители – като се започне с метил, глисти (стомашно-чревни и белодробни), тении, краста, кърлежи и се стигне до различни микроскопични кръвни паразити. Особено предразположени са животните, отглеждани в по-влажни, мочурливи райони, в близост до различни водоизточници, когато кучетата-пазачи имат кучешка тения и т.н. Най-често паразитите не предизвикват смърт, но водят до рязко намаляване на продуктивността и вторично редуцират устойчивостта към други незаразни и заразни заболявания. На второ място, но с не по-малка значимост са инфекциозните болести. Кой не е чувал за шап, копитен гнилец, шарка, антракс, бруцелоза, заразни аборти, агалаксия и т.н. За щастие стадата в нашата страна са свободни от част от посочените инфекции. Но заплахата винаги съществува. А някои от проблемите редовно напомнят за себе си – например анаеробните инфекции, причиняващи смъртта на най-едрите ярета. Нещо, от което също „боли много” това са болестите на вимето. Тежко се засягат най-млечните животни. Тъй като причинителите най-често са различни вируси и бактерии, съществува тясна зависимост между заразните болести и тези на млечната жлеза. Широко разпространени са възпалителните процеси, обхващащи кожата и паренхима (мастит). Много голяма част от заболяванията протичат през късната бременност, раждането и следродилния период – кетоза, затруднения в раждането, задържане на плацентата, изпадане на матката, възпаления на половите органи и др. От друга страна, новородените – най-нежни и уязвими, също се нуждаят от специални грижи и внимание.

Разходите за здраве, които трябва да се предвидят са в следните направления:

1. Редовно изследване за диагностициране на паразитните причинители. Неколкократно обезпаразитяване през годината. Нужните лекарства и препарати се предписват от ветеринарен лекар.
2. Ваксинации, изолация, ограничаване на кон-тактите и забрана на неконтролирания внос. Редовно подрязване на копитата и лечебно-профилактични мероприятия против копитен гнилец.
3. Стриктно спазване на определена стратегия за борба с болестите на млечната жлеза и новородените и подрастващи животни.
4. Профилактика и борба с абортите. Контрол и оказване на необходимата помощ в най-отговорния момент, тогава когато козите раждат.

Друг важен момент, това е репродукцията. Козите трябва да бъдат редовно заплождани, да раждат здрави и жизнени приплоди. Дори и най-съвременни, всички репродуктивни технологии (направляване на размножителния процес, изкуствено осеменяване, концентриране на ражданията, изкуствено предизвикване на близнене и др.) се базират на биологичните особености на всеки един вид. През последните години, в световен мащаб се отделя огромно внимание на развитието на репродуктивните биотехнологии в животновъдството. Това се отнася в пълна сила и за дребните преживни, при които съществува ясно изразена сезонност в размножителните им функции. При козите репродуктивният процес се управлява по-трудно. Все още на много места при тях не се прилага синхронизация на еструса и изкуствено осеменяване, понеже те трудно се поддават на различни биотехнологични решения, като сгъстяване на ражданията и т.н. Нещо, което в бъдеще трябва да се развие и усъвършенства.

Разходите за контрол и управление на репродуктивния процес са в следните няколко насоки:

1. Синхронизация и направляване на еструса.
2. Изкуствено осеменяване (в това число и лапороскопско).
3. Хормонално третиране, целящо скъсяване на периода между две раждания.
4. Своевременно установяване на бременните животни чрез ултразвуково изследаване.
5. Преценка на репродуктивния статус на мъжките разплодници.
6. Борба с безплодието.

Всичко това позволява внедряване на модерните технологии и успешно направляване на производствения цикъл – заплождане, бременност, раждане (приплоди) – мляко – заплождане. Гледачите на животни в една ферма изпълняват или не изпълняват качествено и съвестно своите задължения. Една болезнена тема. Особено при отглеждане на кози, трудът на заетите с това е тежък и крайно непривлекателен. В някои случаи обезпечаването с необходимата работна ръка представлява сериозна трудност. От гледачите се изисква добре да познават специфичните особености за дребните преживни, тънкостите при отглеждането им, поведенческите прояви, своевременно да откриват отклоненията от нормалното здравословно състояние и т.н. Не трябва да се забравя и нещо друго, добър животновъд не се става по принцип и по рецепта. Нужна е любов и себеотдаденост.   Всеки фермер сам преценява, дали би могъл да заобиколи тези обективни условия и въпреки всичко да печели от отглеждането на кози. Разбира се, необходима е и другата сметка, дори и да ги спазва, ще бъдат ли финансовите постъпления настина удовлетворителни. За последното безспорно е нужна и намесата на държавата!

сп.“Животновъдство“ /бр. 1-2 – 2017