Овцевъдство: Стратегическия план

Време за прочит: 3 минути

На пръв поглед, вече всички са спокойни. Субсидиите и помощите са по сметките и остава да режем суджуците и пием пелина.
Сигурно няма да е така. Започва агнилната кампания и овцевъдите трябва да са готови. Зимата две години ни пощади, но сега започна много агресивно.

Обсъжда се Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони. Тук трябва всички да се включат, а не след дъжд качулка да почнем да потриваме ръце и да казваме, че тръгваме за някъде. Ясно е, че прави ли се план или програма, трябва да се знае какво е направено през последните години, какви са ни възможностите и колко крачки можем да направим напред и колко ще струват.

Какво е положението в овцевъдството можем да разберем от SWOT АНАЛИЗА на ИАИ изготвен именно за да се знае къде сме.

Какви са изводите за последните седем години
– Животновъдството в България постепенно се приспособява към новите предизвикателства, някои от подотраслите (например млекопроизводство), поради силната конкуренция на пазара, заедно със слабостите в структурата и продуктивността, подсилват негативните тенденции.

Продукцията от животновъдство намалява във физически обем през целия период. С най-голям спад се отличава производството на мляко от овце и кози. Там намалението е 35%, което основно се дължи на спада при козето мляко.

Един от ключовите въпроси в животновъдството, който е основен фактор, за да се повишава продуктивността в сектора е селекционната и развъдна дейност. В последните години се забелязва чувствително подпомагане в тази посока. В Регистъра на развъдните стада е вписана информация за броя на животните и стадата към края на 2017 г., както следва: овцевъдство –2 176 стада с 388 543 животни, козевъдство–1 821 стада с 24 093 животни,. В началото на периода Изпълнителната агенция за селекция и репродукция в животновъдството контролира около 33 развъдни организации, а към края на 2017 г.техният брой се повишава на 42.

При дребния и едър рогат добитък има подобрение в породния състав, но една голяма част от селектираните животни са от автохтонни-местнипороди, където насочеността е тяхното опазване, а не постигане на по-висока продуктивност. През 2017 г.в ИАСРЖса регистрирани и контролирани 115 834 броя животни от 27 автохтонни породи, които са и обект на подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР (2007 -2013 г.)и мярка 10 „Агроекология и климат” от ПРСР (2014-2020 г.).

Най лошото нещо в анализа са изводите:

Изводи

1. Трудностите при структурното приспособяване на българското селско стопанство са изразени най-силно в животновъдството, където само за периода 2007-2017 година се отчита спад в произведената продукция над 20%;
2. Животновъдството се свива заради ниската си продуктивност, трудностите при реализацията на продукцията на добри цени, увеличаване разходите за отглеждане на животните и недостига на работна сила;
3. Брутната продукция в животновъдство се свива между 2007-2016 г.от 44% до 27% в целия отрасъл, а добавената стойност пада от 42% на 21%, което показва, че добавената стойност е не само по-ниска, като процент от брутната продукция, но и намалява с по-висока скорост. Това свидетелства за по-бързо растящи производствени разходи, което влошава възвращаемостта, а оттам обяснява и спадащия интерес към това производство.

4.Около 1/3 от кравето мляко и около 70% от овчето мляко не достига до мандрите, което говори, както за наличие на сив сектор, така и за ориентация на по-малките стопанства към директни продажби.

5.Обвързаната подкрепа насърчава преобладаващо екстензивното развитие на сектора и за да се повиши устойчивостта на схемите се изисква обвързване не само с производството, но и с продукцията;

Сега само констатираме ситуацията в овцевъдството. Коментарите и предложенията нека да си направят фермерите,чрез своите организации. Също така да обърнат и голямо внимание на т.4 и т.5 от изводите.