Д-р Георги Чобанов / Стаден имунитет – модерната дискусия!

0

Уважаеми животновъди,

Дискусиите ни винаги са обхващали болестите по животните. Стадния имунитет обаче напоследък стана популярен покрай едно заболяване по хората, при това ново – COVID-19 и предизвика голяма полемика. Основните въпроси, които се дискутират е вярваме ли в стадния имунитет или не и ще спре ли стадния имунитетинфекцията?

За мен въпросът изобщо не стои по този начин, защото биологичните закони са като физичните – и да не вярваш си принуден от природата да ги спазваш! Неоставайте обаче с впечатлението, че този път ще изместя фокуса и ще си говорим за болести по хората. Не, ще опиша някой закономерности при протичане на инфекциозните заболявания в животинското царство. Просто по еволюционно стечение на обстоятелствата, човешката популация е част от него, а не от това на растенията…

Свързана публикация:
Д-р Георги Чобанов / Профилактичната програма – панацея или нереалистични очаквания

Всъщност тези закономерности не са много по-различни от това, което се случва при растенията. Дори мога да ви дам още по-нагледен пример – пожарите!

Ако имате едно стърнище, което в разрез с настоящите правила сте решили да опалите, то огънят ще гори, докато обходи цялата площ. Ако сте подорали правилно и няма лош вятър, огънят вероятно няма да прескочи в съседната нива. Така огънят ще обходи всички възможни точки в стърнището и ще се самоизгаси. Какви са опасностите за околните ниви? Казах вече – ако няма нормално изорана ивица, няма да има какво да спре огъня. Ако е подорано правилно, но има силен вятър, той може да пренесе огъня и по-далече. Ако край синора има дърво, то може да се разгори, да поддържа огъня по-дълго и също да подпомогне прехвърлянето му през изораното. Вероятно има и други начини за прескачане на огъня – например чрез диви животни, машини… Резултатът обаче винаги е един – опаленото стърнище изгаря и започва да служи като буферна ивица са следващи пожари – през нея не може да се прехвърли нов пожар. Е, за сметка на това пък можем с активни действия да удължим тлеенето на огъня в стърнището – например чрез вкарване на слама от други полета. А може ли да спрем огъня, преди да е обхванал цялото стърнище? Да! Първо, винаги има надежда, че ще завали силен дъжд, който да го изгаси. Огънят може да загасне и сам – ако стърнището е рехаво или пък е влажно. Но огънят може да бъде спрян и с активни мерки – чрез вътрешно подораване, чрез гасене с вода или пък с лопати и метли. Може ли през вече обгоряло стърнище да премине отново пожара? А ми не – няма какво да поддържа огъня и по тази причина не може да говорим за втора вълна. При заглъхване на огъня в средата на огнището по различни причини (напр. при влага), той може да се възобнови. В този случай не може да се говори за втора вълна, а просто за догаряне на стърнището – т.е. за ново интензифициране на процеса.

Сега пак да се върнем на болестите по животните. За да могат да се разпространяват трябват най-общо 3 неща – източник на заболяването (болни животно), пренос на заболяването (осигуряване на контакт между болно и възприемчиво животни – транспорт, осеменяване, общ водопой и др.) и въприемчиво животно. Ако едно от трите неща липсва, няма и пренос на заболяването, т.е. няма разрастване на заболелите.

Как да нямаме болести? Ами най-простото е да нямаме контакт с инфектирани. Това обаче на практика не е много лесно – доста инфекции протичат безсимптомно, а тотално и едновременно тестване няма как да се случи! Но пък това, което се прави е всяко инфектирано животно да се изолира, да се умъртвява или пък да се заколи. Уви, само това няма да реши проблема – ще трябват подобни мерки и спрямо животните, с които то е контактувало. Доста по-лесно е обаче да се предприемат мерки по другите два етапа – преноса на инфекцията и намаляване на възприемчивите. Първото се постига с увеличаване нивото на биосигурност – ограничаване на достъпа, почистване, дезинфекции, изолиране на новопостъпили животни и тестване преди пускане в основното стадо… А второто най-лесно се постига с ваксиниране.

Как протича една нова инфекция в стадото? Трябва да се отбележи, че всеки причинител си има свои трикове, но в общия случай инфекцията преминава през стадото като огъня през стърнището в примера по-горе. В началото всички са възприемчиви и от едно заразено животно, заразата се предава на второ, трето и т.н. В стадото различаваме 3 основни групи животни – възприемчиви (все още неинфектирани, незаразени), заразени и невъзприемчиви (преболедували, заклани по спешност и умрели). Съотношението на 3-те групи се променя във времето – възприемчивите постепенно намалят, защото преминават в групата на заразените. Заразените първоначално от нула се увеличават, като след определен етап започват да намалят поради изчерпване на групата на възприемчивите.Самите инфектирани постепенно преминават в групата на невъзприемчивите ив края на процеса те пак са нула – няма животни с инфекция (боледуващи). Макар и да си променят съотношениетовъв времето, сбора на възприемчивите, инфектираните и невъзприемчивите винаги дава броя на животните в стадото. Преболедувалите в началото на инфекцията липсват, но с времето тяхното количество се увеличава до момента, в който всички животни от стадото са вече невъзприемчиви (фиг. 1). Така зависимостта м/у първата и третата група е обратно пропорционална – с увеличението на невъзприемчивите се намалят възприемчивите. Появата на третата група в общия случай кара инфекцията да затихне, защото невъзприемчиви имат имунитет (поне за известно време) и няма как отново да бъдат заразени. В този случай стадото вече е имунно, защото животните от него не могат да се заразят. Ето това всъщност е стадния имунитет. Дали вярваме в него е все тая, защото той си се появява дори и без да сме участвали в процеса или пък да сме осъзнали неговата същност.

Фиг. 1 Примерно съотношение във времето м/у възприемчиви (в жълто), инфектирани (в червено) и невъзприемчиви (в синьо)

Проблемът е, че в третата група са не само преболедувалите, но и умрелите поради инфекцията, а при някой болести те може да са много. Това обаче не променя резултата – и мъртвите не могат да се заразят – т.е. те не компрометират имунитета на стадото.

А как да намалим щетите? Умрелите животни са чиста загуба. От друга страна инфектираните са нископродуктивни, нямат апетит, отслабват, намалят лактацията, абортират,имат нужда от лечение,колят се по спешност – все съществени разходи. Необходимо е да постигнем стаден имунитет (т.е. животните да не са податливи на инфекция), но без да имаме умрели и без животните да боледуват. Най-разпространения начин за това е чрез използване на ваксини. Така възприемчивите животни преминават директно в групата на невъзприемчивите и появата на инфектирано животно в стадото не стига да се предаде инфекцията. Затова и много фермери се осланят на ваксините и не се интересуват много от условията и биосигурността във фермата, както и от лошите фермерски практики. Ваксините обаче струват пари, а и ангажименти (трябва да се ваксинират на всеки 11-12 месеца, да не се пропускат животни, животните да са здрави и др.) и не веднъж пропуски във ваксинацията са довеждали до възникване на сериозни епизоотии. Как да се справим без ваксини? Трудно е, но не е невъзможно.

Първо трябва да се възпита нетърпимост към болестите. Надали ще се освободим от всички и точно затова се правят профилактичните програми – в тях се определят икономически важните и се разписват правилата.

Второ – при всяко констатиране на болест от изготвения списък незбавно следва да се предприемат ограничителни и оздравителни мерки. Крайният етап на отглеждане на селскостопанските животни е клането им и това не бива да се забравя при поява на икономически опасно заболяване. В много от случаите намаляването на броя на възприемчивите животни чрез по-ранното им клане спестява сериозни бъдещи разходи на фермера. При аналогията с пожара, чрез клането вие разреждане стърнището и пожара върви доста по-бавно, а може и да се самозагаси. От друга страна, освен че трябва да се изолират инфектираните, редно е да се изолират и възприемчивите (дори и да са вече разредени). Така ако успеем да задържим всяка от двете групи достатъчно дълго разделени, инфектираните ще преболедуват (и ще придобият имунитет) и няма да могат да предадат инфекцията на наличните възприемчиви.

Всичко това бе общо описание на инфекциозните болести. Уви, природата е доста по-сложна и всеки вирус или бактерия си има свои цели в живота си, а много от тях са и доста коварни. Някой от тях убиват много животни, други не, но ги правят с понижена продуктивност за дълго. След преболедуване от някой, животните имат дълготраен имунитет, при други животните изглеждат здрави, но продължават да отделят болестотворния агент и да зарзяват възприемчиви животни. И за това са специалистите да казват как трябва да се процедира за всяка една отделна болест.

Въпросът обаче е за стадния имунитет. Ще успее ли той да спре инфекцията в стадото?

Да, определено! Но той ще се появи едва когато поне 75-80% от популацията (от стадото) стане невъзприемчива (преболедували, ваксинирани или умрели от заболяването животни)! Не бива обаче да приравняваме стадния имунитет с индивидуалния имунитет. Стадният имунитет е характеристика на цялото стадо – той кара инфекцията в стадото за изгасне, но не може да гарантира кое животно в стадото ще преболедува инфекцията и кое няма да се зарази. И тук е номера – колко ни е голяма популацията? Ако е само един обект, развитието е по-бързо и по-лесно. Ако не направим ограниченията, постоянно ще влизат в огнището нови и нови възприемчиви – т.е. ще добавяме слама в огъня. Ако нямаме ограничения на изхода на фермата и изнесем инфектирани животни, ще заразим нови територии – като да прехвърлим огъня от стърнището към съседната нива.

И да ви дам моя отговор на втория въпрос – Докато го няма, стадният имунитет няма как да спре развитието на инфекцията в стадото! Той е следствие от развитието й и от нашите действия! Но той предотвратява повторната инфекция с стадото.

Борбата с инфекциозните болести е сложна, но е важно да се печели от хората! И ако има възможност не е нужно да го правим с цената на преболедуване (не дай си боже смърт), дори и да няма ваксина. Опира обаче до увереност, знания и спазване на правилата.

Директор дирекция “Здравеопазване и хуманно отношение към животните” – БАБХ

Д-р Георги Чобанов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук