Време за прочит: 3 минути
Дивите овце са били често срещани в големи райони на Северното полукълбо. Днес арменският муфлон се счита за родовата форма на всички домашни овце. Опитомяването вероятно е станало предимно в Близкия изток, въпреки, че се предполага, че от диви овце са възпитавани домашни любимци в различни области, независимо една от друга.
Домашните овце от различни видове се разпространяват от Мала Азия в Европа и Северна Африка.
Дивите муфлони са живели и продължават да живеят в планинските райони в Европа и Азия. Здравите животни са много пестеливи и се справят с малко храна. Освен това, те са изключително приспособими към климатичните колебания, което благоприятства отглеждането им като домашни любимци.
Женските животни и техните агнета образуват стада до сто животни, докато овните живеят самотно и се присъединяват към стадата само в брачния сезон.
Всички диви овце имат козина, която се сменя през пролетта и есента, а не вълнено руно, както много домашни породи овце. Вълната се е образувала едва след опитомяване чрез наследствени промени (мутации), вероятно през 6000 г. пр. н. е. в района на днешен Иран. В допълнение към вълнестите овце, все още има породи овце, като камерунските овце, особено в горещи и сухи райони в района на днешен Иран.
Отначало овцете се използват за производство на месо. Хората се развиват от странстващи ловци до заселници, започват с обработване на земята и отглеждане на животни. Скоро идва и производство на мляко, а с него започва и производството на кисело мляко, сирене и кефир.
Лойта от овце може да се използва за производство на свещи и сапун, а торът се използва както при обработката на нивите, така и като гориво.
И накрая, със селективното отглеждане на животни със специални промени в козината, с развитието на вълнените овце се прави революция в производството на облекло и тъкани. В Испания се създава и ражда първия Меринос, който скоро ще бъде разпространен навсякъде по света.
С пристигането на испанците в Южна Америка овцете изместват ламите, държани там като производители на вълна, почти до точката на унищожението. (Хайке Панкац)
