1 час / Михаил Михайлов: Големите ферми – основен производител на мляко / сп. “Агро пари”

0

У нас, за големите ферми се говори винаги лошо. Обвиняват ги, че вземат големи субсидии, че парите им са паднали от някъде, че всички врати са отворени за тях и си оправят нещата по втория начин.
Не се говори обаче, колко работни места осигуряват, какви заеми имат и какви количества мляко произвеждат. Всичко е само догадки. Дори в сегашното време, когато се решават много неща за следващия период на ОСП, тяхната не се знае, каква ще е. Все пак големите са си големи, вървят напред и заемат все по-голям процент от производството на сурово мляко.

Обикновено напрежението се покачва, когато дойде ред да се определят субсидиите. Тогава лагерите са няколко-тези на големите, на средните, на малките, на биволите, комерсиалните овце, козите и на автохтонните породи. Всеки гледа да дръпне чергата към него, изтъквайки хиляди причини, че е най-закъсал. Обвързаната подкрепа е с ниски изисквания и съответните случайни или преднамерени пропуски в Наредбата при доказване на производството.

Хаби се страшно страшно много енергия,при обсъждането на Наредба3. Правила при обсъждането няма, и се игаре ва банк.
Големите искат да няма редукция на ставката, малките пък искат да има редукция. Средните обикновено си мълчат защото са по средата някъде. От тях има и в лагера на големите, но и в лагера на малките. Има и големи, които се подсмихват под мустак и шептят: пак ги излъгахме.
Защо.
Защото са си „разпърчили” стадото, на няколко по-малки такива.

Никой не може да каже, кой се нуждае от повече помощ – големият ли, с уж пълните джобове, малкият ли, дето все се мъчи да изхитрува /то няма и друг начин за да съществува/ или средния, за който европейските анализатори казват, че е най-уязвим.
Всъщност все още нямаме и определение за голям, малък и среден. За някои други неща има сантиметри, но тук става дума за икономика на бройките. Нямаме анализ и не можем да кажем на кой повече помощи му се полагат.

В Европа стопанствата ги делят на семейни и други. Дори се очаква да се приеме и правило за семейна ферма – това е ферма, в която не се използва наемен труд. Може само за четири часа, бащата пенсионер да работи във фермата.

Задълбочен анализ, кои са екстензивните или интензивните стопанства, екстензивните стопанства в млекопроизводството са направили холандските специалисти. Анализът показва, че техническите резултати на интензивна млечна ферма, са по-добри при големите ферми.

Най-важните резултати от средните стойности за двата вида работа са:
– Интервалът на отелване е с две седмици по-кратък в интензивните ферми;
Производството на мляко от една крава е повече с 1000 кг в интензивните стопанства;
Разширените компании имат по-висока доходност на сто килограма мляко;
Разходи за фураж на 100 кг мляко са почти еднакви при двата вида стопанства;
Разходите на лихвите на килограм мляко са равни;
Тези резултати обаче не означават, че трябва веднага да преминете към интензивен начин на отглеждане на кравите. Защото възможностите се определят от различни фактори, като например наличието на земя, структурата на компанията, нивото на капитализация на компанията и т.н. Но основният въпрос е дали итензификацията е подходяща за вас като предприемач. Ясно стана на всички, че големите ферми са интензивните, а малките, в по-голямата си част – екстензивни. Въпросът е, къде е мястото на средните“.

– Това ни казват Ян и Паулина, които от 126 крави са реализирали средно по 12 803 кг мляко от крава с 4,12% мазнини и 3,43% протеин.Мястото на този „средняк” е третото за най-добра ферма на Холандия.

Ако влезем в социалната мрежа и намерим статии за животновъдството, почти под всяка статия ще видим упреци, заплахи и лоши думи към „големите” фермери. Всъщност, кои са големите, средните и малките. Засега нямаме точно определение.
Може би разпределението на субсидиите дава някакъв, но не задоволителен отговор: малките би трябвало да са тези, които отглеждат под 20 крави – те не могат да вземат субсидия за селекция, защото нямат бройките, и се сърдят на големите.
Тези пък, които имат над 250 бр крави, имат редукция на субсидиите.Изводите от тази градация са: малки са ферми, в които се отглеждат под 20 крави, средни от 20 до 250 и големи, отглеждащи над 250 бр. крави.

Официално броят на млечните крави в началото на 2020 годината е 234 055 отглеждани в повече от 19 000 стопанства. В модул “Мляко” обаче участват около 3500 стопанства официално, а през последните месеци участието им се свежда до 2976 ферми. Това означава, че тези липсващи 500 ферми или са си променили статута на производство, или са фалирали или въобще не вземат проби и не продават качествено мляко. През юни са взети проби на 170 791 крави. С други думи едно 30 000 крави не участват в производството, интересно е дали вземат помощи по програмите. Другите 34 000 крави, които липсват и ви е направило впечатление, това са пресушените крави, на които не се вземат проби за качество на млякото в момента.

Изводите:
– Най-голям брой крави се отглежда във фермите от 50-100 крави. Но-през последните години броят на фермите над 100 се увеличава благодарение на тези от 50-100.
– Втората голяма група е от 100-200 крави и от 30-50 крави.
– Големите ферми можем да вземем, че са тези, в които се отглеждат над 250 крави, защото от там започва редукцията ” при даване на помощите – през последните години.
– над 200 крави, фермите са 95 и в тях се отглеждат 41279 крави;
– Ако приемем, че средната млечност на тези крави е 25 кг на ден се получават над 1050 т мляко на ден. За юли средно на ден в мандрите е влизало 2000 т мляко /в .т ч влиза и внесеното мляко/. Получава се парадокса, 24% от кравите произвеждат над 50% от млякото на България.
– Най-голям е броя на фермите в Пловдивска област – 303, следвана от Хасковска област-с 269, но там пък е най-голям броят на фермите с под 30 крави – 122. На трето място е Старозагорска област с 204 ферми и само 75 под 30 крави.Четвъртото място твърдо се заема от Сливенска област.
– Отиваме и на големите.Имаме само шест ферми, в които се отглеждат над 1000 бр крави. Общият брой на кравите в тях е малко над 13 000.Тези ферми обаче произвеждат 100 хил.т мляко годишно или почти 16% от млякото в страната.
Фермите отглеждащи от 500 до 1000 животни са 16, като четири от тях са в Пловдивска област. От 200 до 500 животни се отглеждат в 73 ферми. Отново техния брой е най-голям в Пловдивска област – 14, Добрич и Сливен – по 7, Велико Търново – по 6 и Монтана, Ямбол и Стара Загора – по 5.
– От цифрите се вижда, че млечното говедовъдство се развива в най-плодотворните области на страната, разположени в Южен централен и Югоизточен район.Например в обл. Кюстендил, имаме само 26 ферми и то 15 са с под 30 крави. Габрово – 29, Перник – 23, София обл. – 49.Интересното е, че в областите, от които непрекъснато се получават сигнали за умишлено ниски цени на млякото, има голям брой ферми – Монтана – 102, Враца – 93.Интересни са цифрите и за Плевенска област, където се произвежда достатъчно фуражи. Там има 152 ферми, но най-големите са до 200 бр крави – 16 такива. Изключвайки столицата, на която територия има 14 ферми, следващите две области с по-малък брой ферми са Перник и Видин с 26.

Михаил Михайлов

Следва продължение ….

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук