Д-р Георги Чобанов / Профилактичната програма – панацея или нереалистични очаквания

0

Уважаеми животновъди,

Преди 2 години  г-н Михаил Михайлов, от името на НСГБ,  стартира дискусия за доброволната (или допълнителна) профилактична програма. Идеята бе тя да допълва задължителната държавна профилактична програма (ДПП) с цел подобряване здравословния статус на животните във фермата, а с това и материалното благосъстояние на животновъда. Това вече е създадено в други държави и дава добри резултати. Като цяло коментарите бяха интересни и в търсената посока – кои са важните за животновъдите болести по животните. Това обаче постепенно се придвижи към дискусията кой ще плаща. Всъщност май дискусия не е точната дума – преобладаващото мнение бе, че за това държавата трябва да си плаща.

Пролетта стартирах наново обсъждането на важните за България болести по животните, отново с идеята да адаптираме профилактичната програма към променените условия в страната – затоплянето на климата, облекчените условия за международна търговия, засиления натиск за трансгранични заболявания по животните, промяната в броя и големината на фермите, усилията (и стойността) за повишена биосигурност на фермите. В ЦУ на БАБХ получихме няколко становища, но реална дискусия отново не се зароди – в голяма степен те повтаряха нашите (на БАБХ) виждания. Това от една страна е добре, защото потвърждава, че сме се ориентирали адекватно. От друга обаче липсата на дискусия надали ще може да гарантира, че сме огледали проблема от всички страни.

Към момента вече работим по изготвяне на проект на нова профилактична програма за болестите по животните, която отново ще обхване 3 години – 2022, 2023 и 2024 г. За да не се притеснявате ще ви кажа, че новата програма няма да се различава значително от досегашната. Да, ще има нови неща, но след като се изработи проекта, преди да бъде приет окончателно, той ще бъде обсъден със заинтересованите страни – вашите организации, Български ветеринарен съюз, МЗХГ, ветеринарните лаборатории и др. Идеята е постепенно диагностиката да се измести от отделното животно към диагностика на цялото стадо. В крайна сметка при опасните заболявания дори и едно животно е достатъчно заболяването да се обяви и да стартират мерките по опазване на страната. Въвеждането на стадната диагностика ще намали необходимостта да се вземат кръвни проби от всяко едно животно в стадото, което се очаква да доведе до няколко неща едновременно:

 – да намали стреса за самите животни;
– да намали времето за вземане на пробите;
– да намали труда за вземане на пробите;
– да облекчи труда на фермера и работниците му;
– да намали времето за диагностика;
– да намали себестойността на изследването.

Искам обаче да разсея някой нереалистични очаквания по отношение на ДПП. Диагностичните тестове отчитат реалното състояние на стадото по отношение на заболяванията. За разлика от ваксините, те не предпазват животните, а отчитат дали вече не са се срещнали с причинителя за заболявания. В този смисъл ДПП (изключая ваксинациите) не може да замести добрите фермерски практики. Точно обратното – при въведени във фермата адекватни правила за биосигурност, част от изследванията може да се разредят и дори редуцират. Не бива да се разчита, че профилактичната програма ще реши проблемите в засегнатата ферма – нейната роля е да определи засегнатите и да предпази от тях здравите ферми! И тук е същественото – изготвяме ДПП еднаква за всички ферми, а условията в тях са съвсем различни. Значи ли това, че ДПП няма да сработи?

Не, не значи. Означава обаче нещо друго – на този етап не можем да отчетем различията във фермите и да адаптираме персонално профилактичната програма. Ето това е нашата бъдеща цел – всеки фермер да е наясно с проблемните заболявания във фермата си и да насочи усилията в тази посока. Тогава ще може да задълбаваме и да говорим за една допълнителна профилактика в Шумен, а друга в Пазарджик – вероятно ще са различни, но пък ще са максимално адаптирани за съответния регион. Нещо такова сега има май само по отношение на антракса – някъде ваксинираме, а в по-голямата част от страната не.

Как обаче да достигнем до този етап?

Последните години направихме много срещи с фермери, имаше и доста промени в законодателството, голямата част от тях по инициатива на фермерския бранш. И макар в голямата си част да става дума за облекчения, вероятно доста от вас пак ще са с усещането за прекалено много правила. Да опазим обаче животните от болести не е лесно и коства много усилия, време и пари! Тук силно са намесени желанието и знанията на фермера, както и волята му за спазване на определени правила. Дали е вярно усещането или не е субективно, но по-важната в случая задача на всеки фермер не е описана в законодателството. Какво имам предвид?

На първо време всеки един фермер следва да си отговори какъв е точно неговия производствен процес. Има основополагащи въпроси като какво добива и какво смята да продава? Ако е мляко – как го дои, как го съхранява, дали да го предава индивидуално или да го смесва с млека на други фермери, дали да го предава на мандра или пък да го преработва и продава сам. Ако пък се касае за пасищно отглеждане на месодайни животни добре е да се знае колко голямо ще е стадото, адекватен ли е размера на пасището, има ли схема на ротация (смяна) на пасищата. Това са все въпроси, които пряко влияят на икономическата устойчивост на фермата и на печалбата й.

Като говорим за болести по животните трябва да сме наясно с далеч по-тривиални въпроси. Като имат ли животните осигурена вода за пиене или разчитаме на рекички, язовири, селски чешми? Храним ли на ясла или животните ежедневно „мигрират“ непризнавайки границите на нивите и поляните. Има ли работници, колко са, какво е натоварването им, каква е квалификацията им, в кои процеси са ангажирани. Има ли фермата често посетители, неангажирани с работата там?

Може би най-директно с болестите по животните са свързани начините за обновяване стадото:

 – от къде си доставяте новите животни? Изисквате ли документи за тях?
– практикувате ли размяна на животни?
– практикувате ли във фермата подмяна на ушни марки?
– продавате ли животни на нерегламентирани джамбази?
– посещавате ли други ферми без да вземате мерки за биосигурност?
– ползвате ли инвентар или машини (напр. фадрома) от други ферми, без да ги измиете преди това?
– вкарвате ли в границите на фермата хранителни продукти от животински произход, добити уж за собствена консумация в други ферми?
– колите ли във фермата си животни от други ферми?

Вероятно има и доста други въпроси, на които е добре да се отговори. Но тези са достатъчни за да разберете, че ако на някой отговаряте утвърдително, то вие имате пробив в биосигурността. Дали ще възникне болест влияние ще окаже и късмета, но рискът за това е голям. И той няма да бъде редуциран с профилактичната програма, дори и да тестваме за всичко, което се сетите. Тестването ще показва единствено, че животните са инфектирани, а това води до намалена продуктивност, влошено качество на продукцията, рестрикции за продажбите, по-ниска цена за продукцията, разходи за лечение на животните, възможно е да се наложи и част от животните да се подменят.

Самата подмяна обаче сама по себе си няма да свърши работа, тъй като новите животни ще бъдат вкарани в инфектирана ферма и съответно те самите ще се заразят – т.е. фермата първо трябва да се оздрави, което е свързано с различен период от време, в който фермата не функционира нормално. Като пример – оздравяване на туберкулозна ферма със 100 крави отнема около 4 години. И през този период има учестени тествания на животните, клане на всички положителни, забрана за вкарване на нови животни и предаване на млякото (и кравите за клане) на занижени цени.

Та…

Като говорим за държавната профилактична програма е добре да си даваме сметка, че от нея ще имат полза здравите ферми, а не толкова засегнатите от болести. Затова да не чакаме да ни каже, че във фермата е констатирана някоя болест по животните – да направим така, че болестта да не може да влезе! А това се постига с биосигурност, която е комбинация поне от знания, правила, желание и воля!

Директор дирекция “Здравеопазване и хуманно отношение към животните” – БАБХ

Д-р Георги Чобанов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук