2 част / Инфекции

1

1 част / Инфекции

време за прочит: 3 минути

ФАКТОРИ, ОКАЗВАЩИ ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ УСТОЙЧИВОСТТА НА ОРГАНИЗМА СРЕЩУ ИНФЕКЦИИ

Устойчивостта на организма (животното) срещу инфекция се мени под влиянието на разнообразни фактори. Тези фактори са от вътрешно и външно естество.

Вътрешни фактори:Това са фактори на нервната и ендокринната система (жлезите с вътрешна секреция), влиянието на породата, пола и възрастта на животните.
Външни фактори: Тук спадат външни въздействия, преди всичко от технологично естество (хранене, гледане, експлоатация, хигиена и др).

Недохранването и гладуването се отразяват неблагоприятно върху организмът и увеличават неговата  възприемчивост към заразни болести. Прехранването също така води до устойчивостта на животните срещу  инфекции.
От съществено значение са някои пропуски и грешки в технологичния режим на отглеждане на животните. В тази  насока значение имат лошата оборна хигиена, простудата, прегряването, преумората, тежкото транспортиране, преждевременно и внезапно отбиване на бозаещите и т.н.

Паразитите в организма на животните намаляват неговите защитни сили и създават благоприятни условия за появата на  заразни болести.
От климатичните фактори най-голямо влияние върху устойчивостта на организма срещу заразни болести, оказват температурата и влажността на въздуха. Високите или ниските температури са причина за възникване на определени заболявания – слънчев или топлинен удар, измръзване и други, които при някои видове животни (угоени свине, неостригани овце и др) са с летален (смъртоносен) изход.
Ниските температури и високата влажност увеличават дихателните заболявания на  телетата.  Високите температури и ниската хигиена през летните месеци, допринасят  за по-чести прояви на мастити при кравите.
Високата влажност благоприятства за развитието на насекоми – приносители на заразни и паразитни болести. Влажността в кошарите през пролетта благоприятства появата на гангренозен мастит при овцете, а през есента спомага за появата и разпространението на аборти, причинени главно от салмонели.

Имунитет. Това е невъзприемчивост към заразни болести. Имунитетът може да бъди неспецифичен и специфичен.
Неспецифичният  имунитет изразява устойчивостта на животните не срещу определена заразна болест, а срещу инфекциите изобщо.Най-важните защитни бариери, които обуславят тази неспецифична невъзприемчивост, са кожата, лигавицата, лимфните възли, поглъщането и смилането на микробите от страна на левкоцитите (белите кръвни телца), както и т.нар. нормални антитела в организма на животните.
Освен общата специфична устойчивост, съществува и специфична невъзприемчивост (устойчивост) на организма към точно определени инфекции. Касае се за специфичен имунитет.. Последният може да бъде придобит или вроден.

Вроден имунитет. Той е свойствен на определен вид животни и се предава по наследство, както всеки друг биологичен признак. Това означава, че даден вид животни не са възприемчиви към определена заразна болест.
Например от сап, дурин, мит – не боледуват говедата, а само конете. Последните пък не боледуват от шап. От последната болест боледуват двукопитните – овце, говеда.

Придобит имунитет. Придобива се в резултат на преболедуване от дадена заразна болест. Може да се придобие и по изкуствен начин, чрез имунизиране – ваксиниране.
Ваксината е биологичен продукт, създаден от заразен агент, от негови съставни части, които вкарани в  организма през кожата, устата или по друг начин, довеждат до изработването на особени вещества  (антитела), които са в състояние да неутрализират болестотворното действие на заразните причинители.

Пасивната невъзприемчивост се постига чрез инжектиране на серуми, които съдържат готови защитни съставки (антитела). При това положение невъзприемчивостта се създава веднага след инжектирането със серума.

 

 

 

1 КОМЕНТАР

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук