След трето заседание на ТРГ за разработване на Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони

0

Тематичната работна група за разработване на Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за програмен период 2021-2027 г. (ТРГ за разработване на СПРЗСР), на 16.11.2020 г проведе своето трето заседание, чрез видиоконферентна връзка.

На участниците предварително им бяха раздадени разработените проекти на интервенции.

Дневен ред на третото заседание на ТРГ за СПРЗСР; включи:

  1. Проект на интервенция за „Биологично земеделие“;
  2. Проект на интервенция за „Плащания за природни или други специфични за района ограничения“;
  3. Проект на интервенция за „Подпомагане развитието на малки земеделски стопанства“;
  4. Проект на интервенция за „Стартова помощ за установяване на млади земеделски стопани в селското стопанство“;
  5. Проект на интервенция за „Инвестиции в земеделските стопанства“;
  6. Проект на интервенция за „Инвестиции за преработка на селскостопански продукти“;
  7. Проект на интервенция за „Инвестиции за неселскостопански дейности в селските райони“.

В присъствието на над 60 участника бе разгледан и обсъден изключително натоварения дневен ред. Наистина, времето притиска администрацията с изготвянето на документите, но пък браншовите организации не са от вчера и упорито защитаваха своите позиции. Отново, организаторите не бяха представили анализите за миналите периоди за да се разбере колко е помощта, колко е получената продукция и колко е отишла на рафтовете или за износ.

В отговор на тези въпроси, организаторите казаха, че съществува анализ от институтите, но в тях не са ползвани докладите на организации и те изказват недоверие към тях.

Какви са предложенията на НСГБ, АМБ и други организации във връзка с някои от предложенията в първата разгледана точка от Дневния ред: Проект на интервенция за „Биологично земеделие“;

– “Обсъждайки въпросите за Биологичното земеделие трябва да имаме пълна информация, какво е направено досега в тази връзка, като организация, дадени субсидии, дадени средства за обучение, лаборатории и всички помощни звена съпровождащи биологичното земеделие. Също така произведена и реализирана продукция.

Нашата информация по отношение производството на биологични продукти от животновъдството е много малка и се свежда до това, че се произвеждат дневно няколко тона краве био мляко от десетина кравеферми. Броят на регистрираните ферми за месо е по-голям, но и при двете производства не може никъде да се види тази биопродукция, нито да се закупи от желаещите. С други думи, щом нямаме производство и реализация, сме наливали от пустото в празното. Съвсем нормално е да се помисли, че може да има и неправилно усвоени субсидии и незаконна търговия на такива продукти.

Ясно е, че при такива минимални количества производство на мляко, едва ли нашите млекопреработватели ще имат интерес за закупуването му и те правят най-нормалното, което прави един добър бизнесмен, да си внесат биологично мляко от чужбина.
Защо там имат мляко.
Защото мандрите, начело с най-голямата еврокомпания Фриджерал Къмпани, купуваща млякото на 19 000 млекопреработватели, дава добра цена за биологичното мляко на фермерите при положение, че минималната доставка е 500 т за година. Дори да приемем вариантът, че фермера сам ще си преработва млякото, реализацията му е обречена на провал. Още повече, ако спазва Наредбите на страната ни в тази връзка.

Ясно е, че трябва да се увеличава производството, което става с увеличаване броят на отглежданите животни и най-вече задоволяването им с фуражи. За биологичното животновъдство знаете, че добиваните количества фуражи са винаги по-малко от нормалното за декар.

С направеното предложение в проекта – подпомагането на животни от основното стадо (без приплодите) приравнени към земеделски култури – постоянно-затревени площи, фуражни култури и люцерна – 0,5 ЖЕ/1 ха: определено няма да се постигне търсеният ефект.
Както за производството на нормални количества мляко и месо, така и за осигуряването на качествен разплоден материал. Също трябва да се има в предвид, че не може да става и сравнение на нашите пасища с европейските. Независимо от много доброто качество на тревния състав, поради нашите климатични условия, има периоди през които тревната маса е малко и не задоволява нуждите на животните.
Ето защо, обединявайки нуждите от фураж на кравите, подрастващите и разплодните животни и евентуално увеличение на стадото, чрез млади животни, предлагаме да се завишат предложените площи за отглеждане на животните, като се осигурява площ от 1 хектар за отглеждането на 0.3 животновъдни единици.

Направеното предложение в проекта за Биологично растениевъдство за подпомагане на 50 хектара и след това съответната редукция, според нас е също дискриминационно и съответно забавящо развитието на биологичното земеделие и съответно производството. Тези ограничения ще имат негативна роля върху ферми, които вече са влезли в програмата, достигнали са до някъде и сега рискуват да влязат в графа фалит.

Какво ще постигне един животновъд по биологично животновъдство, развиващ и биологично растениевъдство. По новите предложения за подпомагане, максимално до 50 хектара на 100% субсидия, фермерът ще може да отглежда тридесетина крави и да получи нищожна продукция. Дори и сам да си преработва млякото ще му липсва търговският елемент.
Еуфорията – гражданите да ходят по селата и да купуват продукти, вече отмина и всеки иска да си купува хранителни продукта минали през съответните контроли и етикети.

Предложенията на НСГБ за промени относно Биологично животновъдство и Биологично растениевъдство и са:

  • Анализ на свършеното досега и резултатите от Биологичното земеделие, по всички негови елементи.
  • Подпомагането за животни от основното стадо (без приплодите) от следните групи, приравнени към земеделски култури – постоянно-затревени площи, фуражни култури и люцерна –0,3 ЖЕ/ 1 ха:

-едри преживни животни (млечни крави и биволици), отглеждани за мляко;

-дребни преживни животни (овце-майки и кози- майки), отглеждани за комбинирано производство (мляко и месо).

  • Подпомагането за животни от основното стадо (без приплодите) от следните групи, приравнени към земеделски култури – постоянно-затревени площи, фуражни култури и люцерна – 0,4 ЖЕ/ 1 ха:

– едри преживни животни (месодайни крави и биволици), отглеждани за месо;

  • Да бъдат премахнати ограниченията за компенсаторното подпомагане на площ в направлението „Биологично растениевъдство“ за стопанствата развиващи направление „Биологично животновъдство“ до пропорционален размер на горе предложените съотношения ЖЕ/1ха по бройката на животните в стопанството.

Предложенията са продиктувани единствено от увеличаване производството на биологични продукти от животински произход и развитието на фермите на нашите членове. Животът, икономиката, още повече и новите условия които идват след пандемията налагат увеличение на производството, загърбването на всякакви сантименти и подход към земеделието като на бизнесмени.

Източник: Национален съюз на говедовъдите в България /НСГБ/

 

 

 

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук