„На Запад хората си помагат – с машини, със съвети и каквото се наложи. Тук всеки гледа да те използва и като му помогнеш само неприятности и разочарование“ – Шабан Шабан

0

Интервю със собственика на ферма в
с. Тракиец

Днес Ви отвеждаме в равна Тракия, където непосредствено до гр. Хасково, в село Тракиец, се намира фермата на Шабан Шабан. Заедно със семейството си там той отглежда чистопородни Симентали вече над 10 години, а е животновъд откакто се помни.

Влизаме в стопанството и освен красивите Симентали, които с любопитство са обърнали към нас глави, гостоприемно ни посреща Шабан с близките си. Преди да ни разкаже своята история, усмихнатият фермер гордо ни показва стадото си, което не е никак малобройно и впечатлява с качествените си животни. Знаем предварително, че в това стопанство работници няма и нямаме търпение да разберем как той успява сам да се справи с грижите за фермата и тя да е в такъв поддържан вид и ред.

– Здравейте, представете се с няколко думи.

– Здравейте, казвам се Шабан Селяхтин Шабан и съм от съседното село Текето, обл. Хасково. Навърших тази година 40 години. Занимавам се с животновъдство цял живот. Наследих любовта към животните от дядо ми и баща ми, които също отглеждаха животни. Още от дете бях сигурен, че това ще бъде моят път и никога дори не съм и помислял да се занимавам с нещо друго.

Завърших средното си образование в „Техникум по земеделие и животновъдство“, което впоследствие много ми помогна в дейността, която развивам. С млечно говедовъдство се занимаваме семейно от 2005 г., като преди това отглеждахме овце и угоявахме телета.

През 2005 г. започнахме с 25 крави. На следващата година закупихме от бившето вече ТКЗС мястото, на което е построена фермата, в която се намираме. Първите животни бяха такива, каквито имаше в онзи момент масово – черно-шарени и техни кръстоски.

Благодарение на д-р Мустафов от с. Конуш преди 10 години се насочихме към породата, която отглеждаме в момента – Симентал. Тогава той внесе от Германия ембриони от породата. Закупих от него бик и започнах да осеменявам само с него в стопанството.

– Каква разлика с времето установихте?

– Отначало беше трудно да видим някаква огромна разлика, но постепенно, с изчистване на стадото, резултатите са видими. Особено през последните години приплодите и млечната продукция, която имаме в стопанството, изобщо не могат да се сравняват с това, което получавахме от кръстоските.

– Животните, които виждаме в момента са получени само от поглъщателно кръстосване!? Изобщо ли не сте купували отвън чистопородни животни?

– Не сме закупували допълнително чистопородни животни. С много усилия и за почти десетилетие успяхме да изчистим почти на 100 % стадото и днес тук отглеждаме чистопородни Симентали за моя огромна гордост!

– Колко животни има в момента в стадото и как ги осеменявате?

– В момента имаме около 150 глави – крави, юници и женски телетa, които сме оставили за разплод. Осеменявам изцяло изкуствено, като за целта завърших курс и лично осеменявам животните си. Използвам семенен материал от елитни немски и австрийски бици, и резултаът е налице.

– От колко време членувате в НАРМС?

– От 5 години.

– Отглеждате Симентал повече от 10 години, а в асоциацията сте едва от 5. Защо толкова късно се присъединихте към нас?

– В интерес на истината, поради липса на достатъчно информация и защото все отлагах. Знаете колко е натоварено ежедневието на говедовъдите, почивен ден няма. Ползата от членството човек разбира, след като вече членува. Едва тогава се вижда огромната административна и всякаква помощ, която колегите Ви ни оказват. Разбира се, водещ мотив за мен първоначално беше субсидията, защото за развитието на фермата всяка финансова помощ е жизнено важна. Но с времето и съвместната работа обаче се убедих колко важно е административното съдействие и полезните съвети, които получавам. Това много ми помогна за ефективното изчистване на стадото и вече свикнах с това, че сътрудника за района ни – Мария Карадалиева, а и председателят на НАРМС, са винаги на разположение, ако имам въпроси или ми трябва съвет или контакти. Благодаря им за което! На Мария много разчитам, защото тя води цялата документация и аз съм спокоен. В края на краищата ние не сме писари, а животновъди и аз не мога по цял ден да се разхождам с тефтера. Административната работа също е много важна и НАРМС много ни помага в това отношение.

– Вие сте семейна ферма и нямате работници. Успявате ли да се справяте сами?

– Трудно е, но успяваме. Всички помагат, а аз съм в работата почти денонощно. Решили сме да се справяме сами и да не търсим допълнителна работна ръка, защото обикновено на работа идват хора, на които не може да разчита за съжаление. Безотговорни, мързеливи, а някои със съмнително минало. Не мога да пускам непознати във фермата си, където са близките ми и животните, в които съм вложил толкова сърце и усилия. На вълкът му е дебел вратът, защото си върши работата сам!

Инвестираме в техника и това много облекчава работата. Този път смятам да следваме, вместо да сме зависими от чужди хора, които могат да си тръгнат без предупреждение, а и да откраднат нещо преди това!

– Какви последни обновления сте направили във фермата?

– Централен млекопровод, който наистина много ни облекчи! Миналата година закупихме фуражо раздаващо ремарке, което също е голяма помощ. Преди отглеждахме животните на паша, а сега вече ги гледаме свободно боксово. Тази промяна в технологията веднага се отрази на продукцията и състоянието на животните – сега дават повече мляко, с по-добро качество и са по-здрави и енергични.

– Сами ли си произвеждате фуражите?

– Половината да. Храненето на ясла изисква повече храна и се налага да купуваме допълнително. Имаме си определени дажби и рецепти, които приготвяме в миксера, като за всяка група животни дажбата е различна – дойни, сухостойни, подрастващи.

– При Вас пътят е бил предопределен от дядо Ви и баща Ви. Някога искало ли Ви се е да се занимавате с нещо друго?

– Не ми е оставало време изобщо да се замисля, честно казано. Но не! Не бих променил нищо. Това искам от дете и пак бих избрал този път.

– Децата Ви проявяват ли интерес към тази дейност?

– Аз имам двама сина. По-големият избра друго развитие и сега учи в ”Техникум по сладкарство и ресторантьорство“ в гр. Хасково. Малкият за момента е тук и помага. Все пак това си е тяхно решение. Искам да са здрави и щастливи, а каквото си решат по-нататък.

– Субсидиите достатъчно помощ ли са за Вас?

– Само благодарение на тях оцеляваме все още. В противен случай не знам как ще се справяме. Парите изобщо не стигат. Цената на млякото на Симентала е същата като на останалите породи, нищо че е доста по-качествено.

– Мислили ли сте за собствена мандра?

– Разбира се, но липсата на работна ръка ни спря. Това е много сериозен проблем.

– Лесно ли е да сте говедовъд в България? Кога последно ходихте на почивка?

– Нищо не е лесно в България, а при нас трудът е денонощен и ежедневен. Животът ни е само работа! Забравил съм откога не съм ходил на почивка. Последно, когато имахме работници, преди 5-6 години, и ми се отрази много добре, но едва ли скоро ще се повтори за съжаление. Пращам съпругата ми с децата поне те да се забавляват и да си починат. Обработваме сами около 400 дка земя и заедно с грижите за животните да си почивам няма как да стане.

– Предстои ли Ви някаква нова покупка или обновление във фермата?

– Винаги има какво да се желае, но децата растат и приоритетите се променят. Трябват средства за образованието им, а то е най- важно!

– Помагате ли си с колегите в региона?

– Няма такова нещо! Напротив – ако има с какво всеки ще ти попречи за съжаление. В нашия район само дрязги и интриги и накрая всеки се спасява поединично. Това е българския манталитет, а при нас тук е много изразено. Дори не общуваме помежду си!

На Запад хората си помагат – с машини, със съвети и каквото се наложи. Тук всеки гледа да те използва и като му помогнеш само неприятности и разочарование. Аз съм се отказал да се опитвам. Завистта и лошотията са навсякъде. Например нашите съседи тук арендатори уж са по-грамотни хора, но и с тримата не общуваме. Манталитет! Затова си тъпчем на едно място и няма да се оправим!

– Пробвали ли сте да кандидатствате за някакво подпомагане?

– Да, за съжаление неуспешно, тъй като повече точки получават селските райони. Фермата ни също е в село Тракиец, но тъй като е към Хасковска община се оказа, че не сме в селски район. Пълен абсурд! И от това се отказах – само плащаш и накрая разочарование.

– Трудно Ви е, но си ги обичате животните!

– Разбира се! Тази работа е за цял живот! Не е магазин да го затвориш и да отвориш друг! Обичам си ги животните и ще ги отглеждам цял живот, докато имам сили.

– Какво ще пожелаете на колегите?

– Здраве, упорство и повече да си помагаме! На НАРМС мога само да благодаря и да помоля да организирате събранията по-близо до нас, за да можем да дойдем и да общуваме с колегите. Това много ще ме зарадва!

– Благодарим за отделеното време!

– Беше ми много приятно и до нови срещи!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук