Борба – за водата, а не за мляко

0

време за прочит: 3,5 минути

Днес се проведе среща, относно последно обсъждане на Проекта за Наредба за Специфичните изисквания към млечните продукти. Законът за храните ни задължава да имаме 25 Наредби към него и тази е една от тях.

Ако някой се мисли, че като в името наредбата има думата “мляко” и се е говорило за него  – просто, много се лъже. Основната тема бе  съдържанието на водата в сиренето. Докато има вода, изглежда няма страшно да останат рафтовете без сирене – дори и да няма мляко. По време на срещата се оформили два лагера – единия от млекопроизводители /представени от СЖБ и НСГБ/ и АМП и другия от няколко организации от млекопреработвателната промишленост и още една организация, която е по средата. Както му е реда по нашенски.

Изказвания направиха лидерите на организациите. От АМБ се изказа Димитър Зоров, който заел позицията, че се закъснява с приемането на тази Наредба. Сроковете минават и вследствие на това, на пазара продължава да се продава сирене с високо водно съдържание.
Всъщност от последните изследвания на Активни потребители, повечето проби от сирена бяха с водно съдържание, далече над изискванията. Ако се продължава да се произвежда такъв млечен продукт опасността от ликвидирането на говедовъдството е много голяма. Ще загубим и вътрешния пазар. Международните пазари вече почти ги нямаме. И от какво ще правим сиренето – от сухо мляко /през последните дни са влезли осем тира със сухо мляко/ и вода. Нещата са много сериозни за отрасъл мляко и дано да не станат необратими, при положение, че няма кой да купува млякото от производителите. А този ден идва.

Бойко Синапов от СЖБ е бил категоричен, че трябва да се спазва БДС, 54% водно съдържание и само качествени продукти за населението.

Танчо Енев от НСЖБ е казал, че е притеснен от тази ситуация с водата. То и сега доста некачествени храни се внасят у нас, остава и ние да почнем да фалшифицираме най-българския продукт – бялото саламурено сирене. Би трябвало някой от преработвателите да се успокоят и да не търсят под вола теле, за по-големи печалби.

Михаил Михайлов

Обърнахме се и към Михаил Михайлов /НСГБ/, да допълни, защото той също присъства на това обсъждане.
– „Съвсем навреме бе свикана тази среща, защото в Проекта за наредбата имаше неща, които не устройват животновъдите, а от друга може да обслужват някои интереси. Наистина, всичките изказвания, макар, че в тях почти не се чуваше думата – вода, бяха свързани с нея. Да бъде 54% или 65% или дори над 75%. Всяко предложение си беше свързано индиректно с нея.
Млекопреработвателите, като добри търговци и още по-добри бизнесмени, бяха подготвени добре / в случая става дума за тези, които са за водата/, дори бяха подкрепени от някои научни среди.
Спомням си преди няколко години, когато се водеше дебата за растителните мазнини, на една такава среща, как двете формации за и против си водеха научни работници и те защитаваха различните позиции. Долу горе и сега е такава ситуацията. Направи се предложение от науката на етикета с големи цифри да бъде написан процентът на водата. Интересно е, ако се направи едно проучване, колко от хората знаят какъв е процента на водата в сиренето. Имаше едно проучване в САЩ, относно произхода на  шоколадовото мляко.  34% от анкетираните са казали, че то се получава от кафявите крави. Интересно нали.
Имаше и друго предложение, да се сложи върху етикетът  процент масленост и съответно при увеличението му, да се увеличава процентът на водата. Тук се влиза в една джунгла, където и проверяващите няма да разберат – кое е масло, кое е вода, кое е сирене и кое е бамбук.
Имаше и други, които търсеха компромис с малко по-висок процент съдържание на водата от БДС. Същите, направиха и друг компромис – сирене с над 65% съдържание на вода да има друго име, но не и сирене. И тук става дума само за 10% вода в повече. Щом го искат, значи има защо.
И остават млекопроизводителите. Трудно ще им е. Ето сега е борбата за водата. Следват сухите млека. Знае се, че може да ги има до 20%, но така ли е. Доколкото зная няма в страната апаратура, за доказване на присъствието на сухо мляко в продукта. Макар и бавно на пазара търсят ниша плодовите млека и ядковите млека.
От друга страна млякото произведено в лабораториите, е толкова добро, че се търсят методи за различаването му от истинското  при проверките. Интересното е, че в случая някои от млекопреработвателите искат да откажат своите фермери от отглеждането на млечни крави. Ами щом използваш вода, ще намалиш процента на млякото. И накрая, няколко пъти чуваме, че сиренето с голямо съдържание на вода, се прави за да могат и бедните да си купят сирене.
А знаем, че бедните като отидат на щанда не гледат етикета, дали пише сирене и кашкавал. Те гледат цената и купуват от най-евтиното.
И последно, сегашното наименование – “сирене” на този продукти със съдържание на вода с 54% и на продукта все още наричащ са “сирене” с високо водно съдържание, прави част от производителите неконкурентноспособни и част от обществото да консумира продукт, в които има консумативи за, които засега не се казва безвредни ли са или са вредни”.

След една седмица ще бъде взето окончателно решение по тази Наредба. Дотогава борбата за водата ще продължава. Колко хубаво щеше да е за животновъдите, ако тази борба беше за млякото.

И накрая, ще си позволим да публикуваме и изказването на акад. Балтаджиева, относно сиренето. В него няма цифри, няма резултати от опити, няма Регламенти. Мислим, че на прост български език акад. Балтаджиева решава проблема за сиренето, водата и Наредбата.

Саламурените видове сирене са голяма група сирена, зреещи в саламура с характерни национални и специфични характеристики, произвеждани в различни региони.
България е страна с дългогодишен опит в производството на Българско бяло саламурено сирене от четирите вида промишлено мляко – краве, козе, биволско, овче или смес от тях с типични и характерни качествени показатели.
Технологията за неговото производство е утвърдена през годините, съобразно специфичните природо – климатични условия в страната през четирите сезона на годината и потребителските интереси.
Традиционният продукт се произвежда по технологични параметри и качествени показатели, заложени в действащия БДС 15:2010 „Българско бяло саламурено сирене”, утвърдени на основа на опита, традициите и науката.

За да съхраним типичното и традиционно качество на Българското бяло саламурено сирене, би следвало в Проекта за нова Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, да се разграничат качествените показатели на вариантите Саламурени сирена, предлагани на пазара, получени чрез специфични технологични подходи, характеризиращи се с различни органолептични и физикохимични показатели.

 Тоня Мишева

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук