Още за кочовете

0

време за прочит: 3 минути

От предните две статии мислим, че се разбра – кочопроизводството не е проста работа.

Анализ / Кочопрозводството

Кочопроизводството стартира

В сегашното си състояние Развъдните асоциации трудно могат да се справят сами с производството на кочове, независимо, че получават тези 500 лева за коч. В момента, асоциациите са оставени да правят нещо без да имат базата.
За какво става дума.

Както вече казахме, на страната ни, ако се запази сегашния брой на овцете-майки, ще трябват поне 5000 бр кочове годишно. Говорим за кочове, които отговарят на всички изисквания на кочопроизводството. Това означава, на заделените за доотглеждане кочлета да се направи тест за произход. Дали на всички кочлета или част от тях /преди години се вземаше на поне от 30% от кочлетата за доказване на произхода/ ще трябва да се направят изследвания.

За това трябва лаборатория, трябват и средства. Ако се реши да се надникне по надълбоко в генетиката /например, както румънците правят изследване за скрейпи/ ще трябва модернизиране на сега действащата лаборатория към ИАСРЖ.
Вече, може би не е модерно, науката ще каже, но без станции за тест на кочовете, особено месодайните, няма как да се мине.

Следва лаборатория за окачествяване на вълната – колкото и малко овце да имаме от вълнодайното направление.
И накрая, трябва център, в който да се обработват данните по една и съща методика, модел и формули за да имаме реална сравняемост.
Още по-сложно е намирането на развъдните стойности на животните, а всяка асоциация има това записано в програмите си.

Доколкото сме запознати, асоциацията на Маришката овца досега е публикувала развъдни стойности.

В тази сложна обстановка, засега дава индикация, че може да се оправи самостоятелно,  и това е Асоциацията на Българските млечни кози.

И остана най-важният въпрос, кой ще прави оценката на кочлетата. Разполагаме ли с подготвени специалисти за това. Комисиите в какъв състав ще бъдат.
Въобще много въпросителни и питанки.

Следва формулата за разпределението на кочлетата по стопанства. Това също никак не е лесно, като се знае, че имаме асоциации, които контролират една и съща порода и тя наброява десетина хиляди бройки. Имат ли тези стада обща  гениалогична структура.

И накрая, как тези кочлета ще достигнат в неконтролираните стада. Те представляват 70% от популацията и до момента никой не знае как си решават въпроса с кочовете.

Вероятно има още толкова въпроса за поставяне и съответно за решаване.
Едно е ясно. Ако всеки започне да си решава въпросите на парче, просто нищо няма да се получи и хаоса ще бъде още по-голям. Така че, овцевъдите – селекционери, да се стягат за много работа.
Кочопроизводството не е проста работа.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук